News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Едва ли ти си безнадеждна,
едва ли просиш капка жал,
аз бих казал - прокоба безвъзмездна,
за клепача натежал. 
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Капка ли долавям тука...
От една тъй давна мъка...
Дето всяка вечер ти тежи...
Бе, я направо си кажи...
Колко мъчи те сънят...
Ужасно ли е... в този кът...
Унесен сладко да летиш...
Ц-ц... докога ще го търпиш?!...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

С мен отивай си и ти бре,Сън,
да не пречим на нашата любима,
че може да заспи и тя кат пън,
и ето на,разваляме със тебе нощната й рима.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

 [lol]
И ето на... отново се запъти...
По нощните сънливи рътове...
Сънят си взе и тичаш, бягаш...
На топло във легло да лягаш...
А когато те будилникът подири...
И закънтят у тебе звуци хиляди...
Аз доволна ще съм и ухилена...
Че твоята особа е от смут окрилена...
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Смут в душата ми посява
твоето тихичко злорадство,
а най-ужасно ми призлява
от будилника и цялото му братство.
Но какво пък,ще остана,
нека е за миг,нека е за малко,
ще влезна смело във капана,
а утре сутрен ще си кажа:жалко.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Нека е за миг Мирът ни...
Договорът е готов...
Пощади пак Чудото Света ни...
Има Съкровеност - Бог...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Пощади ни сякаш тишината
и шепнем с тебе пак без глас,
ти далеч си нейде в тъмнината,
а аз пък...прозявам се унас.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Шепнем пак своето "До скоро"...
Пък колко скоро е, само то си знай...
Но по-добре, наместо да крещиме "Сбогом...
На теб, на мен... на този Рай!"...

И нека гръмогласно се изцепя...
Отново части от мисълта едва си лепя...

[shame]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Едва си лепя думите вече
главата над врата полюшва се вяло,
римата ми почти изтече,
но сърцето ми тупка още,тупка отмаляло.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Полюшва се вяло...
Махало...
Тик-так, тик-так, тик-так...
Стрелката в полунощ ще е...
Спряла...
А ти - в спален вагон в Онзи влак...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

В полунощ...стават чудеса...
Трансформират се в принцеси пепеляшки,
момци във заспали дървеса
и сладки сънища в тояжки.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Трансформират се... и аз това си мислех...
Явно в сънността си силна...
Мислите четеш и сякаш век...
Да скрия своите от теб е мисията непосилна...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Да скрия себе си във сянка -
за мен е мисия извечна,
но закалената ми дрямка
не е клопка безконечна.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Marchellka

Клопка бе нашето привичане,
капан за чувства
от безкрая изпратен,
но сега е време за ново развличане
и нов кръгозор необятен.
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...

OvCeL4EnCetO

Необятен днес бе целия ми свят,
гледах те как изчезваш,гледах в зелените очи..
А пред мен тъгата пак се изпаряваше..
Обичам те..обичам те ала няма пак да го изричам..
Ще го кажа чак когато сигурна във тебе бъда..
А сърцето дотогава даже ще почака..
Life is beautiful.So simple.