ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Zatoichi

Необятен океан от искри
е сърцето човешко що бие,
всяка вълна в него гори
и бреговете на разума мие.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Всяка вълна бряг си има...
И към него се носи с години...
А щом го стигне... умира...
Но в пенливи усмивки, не в тинии...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

В тини жабите плуват
и мухите блатни обират,
но могат и да се целуват,
щом принцове се намират.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

#4383
Могат да литнат кокошките...
Щом крилете у тях се разперят...
Вярно, че мъничко мощни са...
Но волите, ако си сменят...
Ще има за чудо и приказ...
Полет над фермата стара...
Ако само волята птича...
Пожелае да прехвърли дувара...

:p [lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

У мъничкото сърчице кокошо,
знай,напира порив луд
и готова е кокошката да гледа лошо,
за миг летеж,превръща се в барут.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Барут в очи и в криле...
Жега в крака и сърце...
А сетне на шиш... алангле...
Пиле на грил ти се явно яде...
[oops]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

На шиш ако можех да набуча
не едно петле,а цели пет,
и да пея ако можех аз да се науча,
самичък щях да се река Поет.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ако можех, бих написала "Поет"...
На всеки стъклен самолет...
Дето разума ти мъти...
За да го отмяташ по стотици пъти...
И щом някога катастрофира...
В твойта поетична лира...
Ще съзнаеш, че за мен...
Реалността е верен, ама верен плен...
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Някога катастрофира моят взор
в една забулена,загадъчна земя
и мечтите ми запяха в хор,
запяха за приятелство и чудеса.
И неспособен взорът си да откъсна,
блуждая като полъх летен,
във зора искряща и във доба късна,
обливам се с нектара цветен.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Запяха в хор усмивки разни...
И муцки смешни, и сърдити...
Очи, ръце... пълни, празни...
Що разпръсваха чувства обвити...
В думи от буквички малки...
Даже в грешна подредба...
Така станаха вечно сигнални...
И редовно към тях аз потеглям...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


edin_zabraven_mig

Вечно потеглям към грешния път
и без упора назад-напред се лутам,
уморена и изтощена от хорската глъч,
обикалям улиците луда, глуха ...
И търся отговорите на своите въпроси,
ала все не ги намирам ... тук и там
обикалям като луда ... гола и боса,
без нищо да виждам, без нищо да знам.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

me4tatelka

Луда, глуха, гола и боса
бягам по пътища непознати...
Без посока и цел - за какво ми са?
Просто бягам от всичко, от всеки...
Не ме е страх от неизвестното,
не ме е страх, че съм сама...
Страх ме е от на пръв поглед лесното -
да призная,че обичам... любовта!...
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Arwen

Бягам от лесното, защото всъщност там е трудното.
И трудното става лесно.
Животът наопаки обръщам.
Раздялата била в началото,
а пък края
може би е миг на съвършенство.
Наопаки с усмивка бродя,
нормите хорски с главата надолу преобръщам.
Неправилно било... И какво?
Ще се смея, когато ми се плаче,
може би ще плача, когато съм щастлива.
И пак ще бягам от лесното
и себе си ще преоткривам в трудното!
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

{dulgokoska}

Краят е миг на съвършенство...
Защото уникално ни спохожда...
И после пропадаме често...
Надолу... по стълбите - Ножа...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


GP

Долу в мазето слязох с ножа
Да си отрежа сланина и малко кожа
Да наточа зелева чорба
И червено вино каничка една
Моля, ако триете мои стихчета, занапред ми ги пращайте на лична бележка в профила. Благодаря предварително.