ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

OvCeL4EnCetO

#4305
Давай смело! Бягай..
Тръгвай ти напред!
За мен дори недей да мислиш..
Мен вече ме няма до теб..
С болката и сълзите ме ти прогони..
Ала от цялото си сърце ти пожелвам:
дано някой ден и теб да те боли,
дано когато до някой друг ме видиш..
дано сълзите да парят и в твоите очи!
Дано..дано...ала обичам.и боли!
Затуй само главата тихичко привеждам
и след миг отчаян навън те повеждам,
разтварям длани за сбогом,махам и плача...
А ти от кея на наште мечти..
Ти последен остана,нали?
Свеждам глава,сълзите бавно покривам..
Поглеждам след теб..и умирам..
Life is beautiful.So simple.

TuJNi4ka

Умирам бавно всеки ден...
Това започна откакто ти не си до мен.
Нима в очите мои ти не го видя...
Как бавно умира стенейки моята душа.
" Не, ние не можем да бъдем добри познати.
               Няма среда в любовта.
  Бяхме най-близки... Затуй отсега нататък
            Ще сме най-чужди в света. "
                     Блага Димитрова

Афродита

Нима в очите мои ти не го видя...
само слънцето смъртта ли забелязва ...
погледни отново ... виждаш ли сега ...
в душата моя образ а му любовта отбеляза ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

TuJNi4ka

Виждаш ли в душата моя образ?
Сърцето наранено и оставено на показ,
потъва бавно в бездната черна и вечна,
която е от теб и твоята душа така далечна...
" Не, ние не можем да бъдем добри познати.
               Няма среда в любовта.
  Бяхме най-близки... Затуй отсега нататък
            Ще сме най-чужди в света. "
                     Блага Димитрова

Devil`s Bride

Сърцето потъва бавно в бездната на самотата...
Някой говореше ми за злобата.. и красотата...
Пак срявняват те добро със зло - заблудени...
Но това е присъдата на всички разделедени.
И аз се давя бавно в своя свят на покруса и лъжи,
сърцето ми крещи: "Обич, до мене остани!",
а тя тръгва и на глуха за молбите се преструва...
Отровата ме докосва... живота просто не си струва...

me4tatelka

Крещи! Извикай силно мойто име!
Крещи и ще те чуя... и ще дойда...
До тебе ще се сгуша... целуни ме...
Без мен не можеш и аз без теб не мога...
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Arwen

Ще се сгуша тихо във ръцете ти,
ще усетя ритъмът на сърцето ти...
Ще те целуна нежно,
ще вкуся дъха ти...
Ще се потопя до теб в съня ти,
ще омагьосам след това деня ти...
Ще се сгуша до теб,
ще заспя тихо във ръцете ти
унесена в ритъма на сърцето ти.
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

me4tatelka

Унесена в ритъма на сърцето ти
глава съм сложила на твойто тяло...
Преплетени са нежно ръцете ни
и сякаш двамата сме едно цяло...
Поглеждаш ме и виждам в очите ти
целият свят... Красота...
Поглеждаш ме и виждам в очите ти
едно вълшебство - любовта...
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

OvCeL4EnCetO

Целият свят за мен си ти,
щом сутрин се събудя виждам твоите очи...
Във всяка мила думи или жест,
във всеки тъжен ден,като този днес..
В теб има нещо прекалено важно
искам те до мене бързо!
Ала събуждам се сама,
теб те няма,има само тъма..
А твоето сърце си отива..
Life is beautiful.So simple.

Zatoichi

Твоето сърце
в гърдите ми бие,
твоето лице
огледалото крие,
сянка съм аз,
ти си лъчите
и гардим от еламаз
болка с мечтите.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

OvCeL4EnCetO

Лъчи от елмаз по покрива се стеля,
като копринени нищки света разпознават..
Ала появяваш се ти и с стрела по тях стреляш!
А някои от тях дори не познаха,
какво е да обичаш щом сутрин
в очите ти нежни отрази се зората!
Life is beautiful.So simple.

{dulgokoska}

Лъчи и стрела... в едно съм преплела...
И с нова зора... към теб ще поемат...
Сърцето ти пак... да потърсят, открият...
Стрелата без страх... у тебе да скрият...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

У тебе крие се безсънна бродница,
що оплита моя калпав сън,
а аз не мога да откажа на такваз чаровница
и скачам като заек,подир всеки звън.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Не мога да откажа да те притесня...
Толкова усмивки туй ми носи...
Сънят е сън... затворена мечта...
Която аз потъпквам ти пак... боса...
[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Затворена и боса,отнякъде далеч
"нарушаваш"  сънния ми покой
и със медена и блага реч,
зовеш да се предвам аз без бой.
Но без бой не става,
къде си,уважаема,видяла
да се печели чест и слава
без съпротива... макар и позаспала.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.