News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

mitkonice

Тогава много знам ще ме боли,
но болката в мене страх не ражда
сърцето е изплакано отдавна в множество сълзи
не ще си спомня щом сега е сажда

сажда,знам

Arwen

Не ще си спомни сърцето онуй, което
тъй дълго пази тайно във душата.
Не ще си спомни вече тихите вопли в нощта
и нечутите думи ще забрави...
погребало ще е завинаги без жал любовта...
Така дълго чакана, така жестоко изстрадана...
И сякаш като от лед или може би черен мраз
сред урагани и бури премазана...
Не ще си спомни сърцето топлината
на оназ жадувана ръка...
ще помни само предателството
и болката от любовта...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Deskata123

ПРЕДАТЕЛСТВОТО ТИ ВСЯКАШ С НОЖ ПРОБОДЕ МЕ
ДУШАТА ТИ ВСЯКАШ СЛЯ СЕ С МОЯТА
БОЛКАТА МЕ ИЗГАРЯ,ДЪЖДЪТ ТИХО,СТРАШНО РЪМИ...
ТИШИНАТА МЕ ИЗГАРЯ И ТИХО ШЕПТИ: ОБИЧАМ ТЕ ОБИЧАИ МЕ И ТИ
Давам всичко за теб.....За да се
                   върнеш пак при мен..Серцето ми
                  бие за теб..за нежното ти лице...
                             Давам всичко за теб

OvCeL4EnCetO

Обичам те така безумно,
обичам те оставена сама..
Обичам те тъжна и плачеща..
Обичам те всеки миг..Обичам те защото те нямам.. [inlovee]
Life is beautiful.So simple.

ToHuTy

Тъжна и плачеща .. така ме остави ТИ!
Проклинам те!Та ..Съдбите ни бяха преплетени ..
Всичко захвърли в онзи ден!Сама останах ..
.. да оплаквам.. сърцето си .. останало.. само прах!

Афродита

Само прах ... друго  не остана ...
керемиди , тухли ... счупени на две ...
пожарът страшен ... животът ми окая ...
виновен си ... усещаш ли това
поне от части с твоето сърце ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

OvCeL4EnCetO

Друго не остана от твоето сърце
освен туптящо късче в моите ръце..
Чакам някой да ми го отнеме...
Ала никой от мен не може да те вземе!
Life is beautiful.So simple.

Афродита

Освен някой да те взема ...
да понесе тялото ти в небесата ...
да се откъсна аз от тебе ...
от болката самотна и тъгата ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Да се откъсна от самотата /аз помолих я/...
И душата и' сгърчи се грозно...
Затворих очи и престорих се...
Че не виждам... и тръгнах си просто...
Без да поглеждам към Нея...
И сега съм до крайност изгубена...
Да се откъсна поисках на времето...
Очи затворих... но днес съм събудена...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Arwen

Не виждам... и време не остава...
Не чувам... сляпа в безвремие онемявам...
Сетива... къде са?
Изгубих всичко като да игра...
сляпа, няма и глуха обикалям без трепет по света...
Моя свят... имам си го да... измислен и красив...
Илюзия или пък истинска мечта...
но уви все така оставам да живея в своята лъжа...
Не виждам, не чувам... сляпа в безвремие онемявам,
тичам сред реки на самота
и себе сред мрака изоставям...
Предателка ли се нарекох...
Себе си измамих, да...
И все пак душата изоставих
и мъча си сега сърцето клето... докога?
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Devil`s Bride

Предателка ли се нарекох, когато друг целувах,
а твоето лице всяка нощ сънувах...
И болеше сърцето, дълбоко ранено,
лицето ми посърнало, сломено...

Предателка бях.. на сърцето си изневерих,
един обичаше, а на друг го подарих...
И знам не ще ми прости -
сърцето ми с омраза тупти и ме вини...

Афродита

Знам не ще има време ... ти просто си замина ...
едва изчака очи да отворя в нощта ...
на възглавницата си до мен лежеше някаква хартия ...
с червена роза и с кръв написано  "Сбогом моя съдба ! " ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Arwen

На възглавницата червена роза... лежи тихо сред онемяла белота...
Поглед тъжен... сърце разкъсано... червена роза, напомняща за празнота...
Мисъл тъжна... лице разплакано... загуба тежаща, тласкаща към себе си самота...
Червена роза... листенца разпилени... сред мечти станали на прах...
Червена роза... красота от миг отминал... душата обгърната е в страх...
Болка, прокрадваща се от никъде... отнема покоя...
тъга обсеваща, безпричинно нахлува в съня...
Раздиращи викове, сърцето разкъсват... отхвърлено, само в тъмнина...
Червена роза скрита сред белота невиждана...
Покрита е с кървавата постеля на любов изстинала...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

OvCeL4EnCetO

Кървавата постеля на любов истинала
днес тъжно прибрахме..
Може дори приятели само да бяхме,
ала любов отвътре жестоко ни пареше..
Беше различен,беше чужд..
Срга отново си мой..обичам те повече от всичко!
Life is beautiful.So simple.

TuJNi4ka

Само да бяхме както преди...
Безкрайните разговори с любов сътворени.
Но съдбата несправедлива друго отреди.
Да бъдем с теб чужди, студени, непознати, наранени...
" Не, ние не можем да бъдем добри познати.
               Няма среда в любовта.
  Бяхме най-близки... Затуй отсега нататък
            Ще сме най-чужди в света. "
                     Блага Димитрова