News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

TuJNi4ka

Червено вино отпивам аз в нощта,
умира бавно моята душа,
отровата се слива с кръвта
живота искам аз да победя
с теб завинаги да се простя
сестра да стана на смъртта
от този свят да се спася
и за всичката болка да си отмъстя !!!!
" Не, ние не можем да бъдем добри познати.
               Няма среда в любовта.
  Бяхме най-близки... Затуй отсега нататък
            Ще сме най-чужди в света. "
                     Блага Димитрова

{dulgokoska}

Сестра да стана на смъртта...
Така ли ме ориса вчера...
Помня твоите уста...
Как в страх и мъка не трепереха...
И как очите ти със укор...
Упрекваха ме за това...
Че бях до крайност неподкупна...
По дяволите... и смъртта!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


OvCeL4EnCetO

По дяволите целият му свят!
Нека още миг да бе останал...
По дяволите всичките лъжи..
А моята душа тъй тъжно,
отипва сетна глътка и умре...
Life is beautiful.So simple.

ava

Сетна глътка въздух момчето си пое,
колата го понесла и заметнала в дере...
До кога ще си отиват на по шестнадесет деца,
до кога от невниманието си ще носим ний скръбта....
Отиде си невинното момче...
Отнесе с себе си част от моето сърце....
Знам какво е да лежи на плещите такава болка.....
Колелото му превърнало се в едноколка....
А шофьорът бездушен и глуп
дали няма да остави след себе си друг труп....
До кога ще я има сляпата свобода за убийци,
та за да оцелеем трябва май да станем войници....
Кой ще ни опази, ако не ние самите,
та нали ние сами носим си съдбите?
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

Zatoichi

Такава болка носим,
така ни болката гори
и сякаш още болка просим
и болка ни мори.
Но има лек,но има лек,
толкова е просто всичко -
нужно е в сърцето си едничко,
да бъде личността човек.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Нужно е и до Човека...
Да има друг такъв... Човек...
Че съдбата, в самота нелека...
Мор поднася за десерт...
Но ако личността е Личност...
И ако Човека е с Човек...
То тогава безразличното...
Би изчезнало... навек'...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

За десерт поднесе ми сълзи безбройни,
не ти ли стигна,че умря за теб едно сърце?
Не ща нещастните ти пориви любовни...
..мошеннико със ледено лице.......

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Moшенико,не ти вярвам вече.
С лъжите си не можеш да ме върнеш.
Ще ме гледаш само отдалече,
никога отново няма да ме прегърнеш.

иринка

#4403
Вече никога не ще предам се духом,
а ако искаш,пробвай се-тъпчи ме!
И  силна съм,със  сърце несломимо,
във раят на мечтите намери ме..
Повярвай ми,че гордо побеждавам,
но никого не съм посмяла да раня,
аз зная как искрици обич да дарявам,
а истинските хора знаят как да я ценят!

edin_zabraven_mig

Тъпчи ме - момента е сега,
защото ти не знаеш утре
какво подготвила съм аз ...
Утре, точно утре е денят!
Ще те тъпча без пощада
със усмивка на уста ...
Ти ме караше да страдам,
а аз ще те погубя ... Утре е деня!

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Zatoichi

Утре,точно утре е денят!
Когато в облаци ще те открия,
кога звездите в миг заспят,
когато със ръце ще те обвия!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Кога звездите се крият...
В ден или в нощ...
Тогава ще идем...
Край някой стар кош...
И там ще изхвърлим...
Страха си от срам...
А после ще тръгнем...
В разходка... Натам...
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Тогава ще бъде доста забавно,
ще бъде наивно,смешно,детинско
и точно тогава,ще посегна аз бавно
ще докосна със пръсти лице ти моминско.
:p
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

иринка

Наивно,смешно и детинско е
да искаме любов на заем да ни дават,
безгрижно,хубаво и истинско е
да я даряваме на тези дето заслужват,
На вятър на крилете да се носим,
да виждаме във всичко пролетта,
никога да не позволяваме,
от нас да бяга радостта

{dulgokoska}

Безгрижно, хубаво и истинско е...
Да си пишем свой си сценарий...
Но какво пък, лицето моминско...
Ще те гледа в очите - бунари...
[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."