News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Афродита

Кървави сълзи ... болка пак позната ...
шепот от мечти ... вопли на душата ...
скитащи се дни ... свършващи в безкрая ...
и природата уви ... подкрепя утопията на царя ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

ava

Болка, скитаща в безкрая,
е таз, която отново ме омая....
Излъга ме да й се хвана във капана
и да сложа тъжен край на романа....
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

Zatoichi

Тъжен роман е всяка любов,
започва неусетно с огромен мерак,
минава набърже през изгрева нов
и завършва нещастно с поредния брак.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Афродита

Огромен мерак - сърцето ми трепери ...
остави го ти да тъне в самота ...
последна нощ ... и сънят ми се дзвери ...
Не ме интересува ! Идвам с тебе в ръжта !!!
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Zatoichi

Тъне в самота сънят ми леден,
но смути я механичния насилник
и със врясък нагло-вреден
от кревата ме събори лошия будилник.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Афродита

Със врясък силен сърцето ми изстена ...
птичка малка събуди се в нощта ...
луната си остана жълтобледа ...
вятърът само болката ми опозна...

Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

OvCeL4EnCetO

Болката ме опозна сякаш сърцето се разби,
Болката се разпиля,чакаме се дълго..
Очите сълзите пак се моли..
Ала приятелството е душа..
Life is beautiful.So simple.

ava

Приятелството е туй, за което аз копнях...
Дълго чаках, но все пак го доживях...
Сега сърцето ми на сто процента се отрича...
Не за себе си се бори, а за тези, които истински обича...
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

phibi

Сърцето отрича. Сълзите мълчат.
Но всичко в мене за тебе копнее
и се моли ръце да те спрат,
да върнат, да, върнат при мене...
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Скитникът

Опитвам да забравя и да спра
Но всичко в мен за теб копнее,
изтривах всяка твоя сълза...
А своите никога не ще успея...
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

OvCeL4EnCetO

А своите никога не ще успея в мечти да преобразя,
ще седя всяка нощ за тебе да роня сълзи..
И сутрин,уморена от болка,очи ще отварям...
и тебе,мили,ще търся до мен...
Life is beautiful.So simple.

Devil`s Bride

Ще търся до мен да лежи снимката стара
и ще си спомням отдавна отминали дни...
И пред очите ми шамар, болка, обида, поквара,
а едно сърце, сили няма вече да кърви...

И небето стана тъжно, мрачно... пак самотно,
свърши на слънцето времето работно...
И си тръгна... а аз потънах плахо в здрача,
без сълзи в дълбините на душата си плача...

OvCeL4EnCetO

И си тръгна нашта любов,когато най имахме нужда от нея
и днес съсипани до болка се търсим в душата...
Тръгна си мойта любов,остана само твойта безкрайна отрова..
Защо тъй си тръгна,когато най имах нужда от нея..
Life is beautiful.So simple.

ToHuTy

И днес пия от душата безкрайната отрова ..
Отнасяща ме на така самотното място - Острова!
Островът на сърцето ми ..едно безлюдно място ..
където чувтвото "Любов" е жестоко надолу висящо ..
Поглеждам нагоре .. търся облаците живи .. няма ги!
Слънцето е черно .. птиците - умрели .. обичах ги!
Раят в душата ми вече е мит ..
безлюдният остров не ще чуе безпощадният вик!

Афродита

Любов не ще чуе безпощадният вик
Спри ! Недей воплите на самотата да показваш ...
Отиди си ! Не ще си спомни той вече твоят лик ...
Само сърцето си сега без срам на показ размазваш ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.