News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

иринка

Ах,да съжалявам  [shame]

онези... твоите,красивите очи
те карат ме да мисля със сърцето.
Не казвай нищо,просто замълчи,
целувай нежно и гали лицето...


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Целувай ме като за последно.
Накарай ме да повярвам в любовта-
чувство необяснимо...вълшебно.
И избави ме от сивата самота.

иринка

Избави ме,самота!Аз само тебе май си имам!
Остани със мен,така,единствена....
От тебе аз живот да взимам.
И прости ми,самота,опитите ми да те погубя.
Грешка знам,че е убийствена,
че опитах се да те загубя...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Убийствена болка в гърдите-
усещам близо своя край...
Свършиха нощите и дните.
Душата парче по парче раздай.

иринка

Парче по парче откъсвай от душата,
зрънце по зрънце събирай сълзите
Бавничко,бавно разкъсвай самотата,
лека полека ми сбъдвай мечтите...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Събирай в шепи сълзите ми.
Мечтите с чувствата си докосни.
Бъди светлината в дните ми.
Моя сбъднат сън бъди.

{dulgokoska}

В дните изненади ни се крият...
Когато си заставал до Човек...
Който от сърцето във очите...
Е поглеждал... и приел е път нелек...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

И приел е пътникът съдбата своя
да бъде скитник,сянка в несрета,
защото знае,че блажен е тоя,
който в тъмнината вижда пролетта!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Сянка, лъч и малко думи...
Има във едно сърце...
Дето всичко е безумно...
Но не безлунно!... Без луна не е!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Луничка

Безумие ли е да обичаш?!
Безумно да си влюбен?!
Ако е безумие, защо не зная??
Ами обичам като за
последно?
Няма да повярвам, че не е редно...
Защото никой в това не вярва!!
Бодлива тел от ръждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас,
някъде там чака някой,
да му подадем ръка.



Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.



Не е ли време да погледнем живота честно в очи?

                                                                                             Не е ли време да погледнем живота честно в очи?

{dulgokoska}

Без слово изписан е стих...
Когато емоция пари...
От него и лъха на миг...
От вечност цяла - пожари...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


{dulgokoska}

Системно да давам - не искаш...
А нередовно - не мога, не ща...
То е сякаш да тлее в огнище...
Огън в жарава - леда...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Огнището е топло и уютно,
когато цепениците внимателно поставяш,
но сигурно е абсолютно,
че когато повече поставиш,ръцете си изгаряш.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Абсолютно са мои ръцете...
Макар едната да дадох на теб...
Когато помоли сърцето ти...
В онзи отминал момент...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ето,отново спомени нахлуха
и устните се пак разтеглят
в усмивка елегично-глуха...
и мечтите пак потеглят...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.