ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Devil`s Bride

Чернее тъжно птицата на мрака...
и знам, че мене чака...
А как не искам да си тръгна, не сега -
но аз съм една изгубена душа...
И гарванът черен ще ме заведе,
където такива като мен почиват...
А над мен луната нишки ще преде
и звездите за безсилието ми ще се присмиват.

иринка

И звездите веч ме плашат с тая светлина,
няма нищо дето да пробуди ,умореното лице,
всичко тъне в грозна самота 
а от обич има нужда днес това сърце. 

{dulgokoska}

Умореното броене на звезди...
Очите ти сакати ли направи...
Та в копнежа да ми ги свалиш...
Че до тебе съм, завинаги забрави...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


last_unicorn

завинаги изтри надеждата,
че истинските хора съществуват.
как майсторски живота ми подреждаше...
с победата си можеш да празнуваш.
свали си маската,
или пък аз ти я свалих...
мечтите ми във този миг угаснаха -
и все пак ти ме победи...
And you can't fight the tears that ain't comming Or the moment of truth in your lies

{dulgokoska}

Истинските хора "Свали си маската" не казват...
А виждат под нея направо със сърце...
Истинските хора не са ти проказа...
Погледни в очите, там се истина чете!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

В очите спокойни и меланхолични
лутат се разни идеи,
едни са чужди,други - твърде лични,
и губят се по празните алеи.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

last_unicorn

по празните алеи на сърцето
се чува глух, отминал звън...
алеите отвеждат ме където
със мислите си съм сама -
обгърната от самота...
от приказния дом на любовта
изхвърлена - сама навън...
изправена на кръстопът -
наляво чака самотата и покоя,
на дясно няма даже път...
And you can't fight the tears that ain't comming Or the moment of truth in your lies

иринка

Отвеждат ме изхвърлена...кръстопът дори не виждам,
а исках някой мъничко да ме опази от греха...
Сега съм грешница и искрено се ненавиждам,
и зная зарад него пак ще съм сама.

me4tatelka

Исках да съм сама... Исках тогава...
Но в миналото ми това желание остава...
Искам сега да съм с теб... само двама...
И нищо друго, и никой да няма...


"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Arwen

Желание с вик във мен се пробужда
и с искри осветява иначе мрачния ми ден,
и тласка ме все по - силно към мисълта за теб...
И в постелята сама съм... в агония се смея...
Виждаш ли? Не мога да веч да плача...
И се научих сълзи със смях да лея...
Някак по - лесно ми се вижда... не боли толкоз...
А усмивката на истинска прилича...
Макар, че крия гримасите без глас...
И така... болката с клоунска радост заличавам...
И със смях сълзите си сътворявам...
И по - лесно е да те обичам, когато
в измислено щастие се обличам,
макар и несъзнателно себе си във
шутовски игри да завличам...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

{dulgokoska}

Шутовски игри в ръце събирам...
И избирам си случайна карта...
Ролите ги зная до последната...
Какъв за мен е рискът от хазарта?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

До последната игра остана още малко ...
след нея казиното затварят ...
с него и животът ми умира по - малко ...
с последни сили ролетката върти се ...
не намира смисъл да продължи и тя ...
Казино - човешки глезел ...
хазарта на всеки му е в кръвта ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

В кръвта ми бъркаш с пръчка своите...
Копнежи, сбъдвания и слова...
Нахвърли ми се във покоите...
И остави ми сиротността...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Копнежи, сбъдвания ден след ден ...
рай си ти за моята душа ...
потъвам нежно в споменът свещен ...
дълбоко в сърцето да убия самотата ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Нежно в споменът свещен се будя...
И погледът ти чувствам, Утро мое...
Изгряло си и удивена ти се чудя...
Как се спря над ложето отгоре...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."