ИГРА: Улови момента

[Devil`s Bride]

Пак онази тъга,
сърцето ми сякаш се свива
и точно тази тежест в гръдта
бавно, жално ме убива...
Някой ми липсва повече от всичко,
но искам да е само мой,
а личицето от екрана тъжничко
не дава и на него покой...
Не съм ревнива,
просто злобничко боли,
че мечтата ми красива
умишлено чужди рими реди [sad2]

[Nefertiti]

И ето съобщение поредно
пратих му сега.
Знам часа е късен, но на пощата е това ;)
Не можех да заспя, аз трябваше да му го кажа...
Макар и не в очите, аз трябваше да му покажа...
Обичта, която изпитвам, колко силна е към  него!
Как за мен единствен е и макар да иглеждам силна
за него аз седя сгушена като дете,
скрита под завивките и си мечтая...
там от света се крия и ума ми фантазии за него си плете...
и за друго аз не хая!
Тъй силно е чувството, тъй чисто,
че ако беше до мен- щяхме да сме в рая!
Това се опитах аз да му опиша,
с думи право от сърцето.
Не знам дали за това чувство думи съществуват,
но длъжна бях да открия чувствата си на момчето !
[heart-4eta] [heart-4eta] [heart-4eta]

[OvCeL4EnCetO]

Отново седя си сама
и гледам тавана обсипан с мечти..
И летя и се вглеждам в човешките души,
и се боря да не се изгубя..
Та не стига ли това,че моето сърце на прах разбиха,
не стига ли че моята душа убиха?

[неземен]

Отново седя си сама
и гледам тавана обсипан с мечти..
И летя и се вглеждам в човешките души,
и се боря да не се изгубя..
Та не стига ли това,че моето сърце на прах разбиха,
не стига ли че моята душа убиха?

Душата е е безсмъртна
ти го знаеш,
и никой душа
не може да убива,
иняма за какво
ти да се каеш,
сега се усмихни
и скоро ще си
и щастлива.

Сърцето ми е пълно със любов,
но отклик няма.
Живота ми е тежък и суров,
а болката голяма.
Край мен жени,жени,
все весели, засмени.
И всичките едни,едни-
като за мене нема...

[{dulgokoska}]

Най-прекрасният за мене ден...
Най-любимият човек празнува...
А аз със поглед насълзен...
Посрещнах слънце как планува...
Да облее в светлина...
Този празник с нова сила...
Уж плачът е за деца...
А в мен се лее и безсилна...
Показвам се пред тез сълзи...
Сърцето ми тежи, тежи...
Усмихвам се... "Бъди щастлива!"...
Плача, но ще имам сила...
Ако бъдеш все така...
Прекрасна, близка ми сестра...
Обичам те, и зная всичко...
В ръцете ти е, тъй мънички...



***
Неземен, твоята любов...
Позната ми изглежда леко...
Няма тука многослов...
Просто тъй е при човека...
Търси, търси, не намира...
Спре, забави се, почива...
И зад някой камък, връх...
Съзрява я... Тя - обич свръх...

[Dideto]

И търсим я.. И търсим..
Къде се крие Тя?
Усмихваме се.. Мръщим..
Но все сме си така!
Обичаме едни такива,
за нас не даващи и пукната пара..
А всъщност все изпускаме
Човека.. Любовта!
Кога ще се научим?
Кога ще оценим?
Все тъй ли ще се губим?..
Все тъй ли ще тъжим?..

[Zatoichi]

...

Безмерно строго се държиш със мен,
гласът ми плува сякаш във пустиня
и всеки стон загасва тихо...уморен
и пак те призовавам - жрица не бъди,бъди богиня...

[{dulgokoska}]

***
Сянката у мен надвисна...
И наниз от бодли - мъниста...
Тежи на моите крила...
Богиня да съм... с вързана душа?!...

[Zatoichi]

Мога само да ти дам
усмивка и сълза,обич,извинение,
мога същността си да отдам,
ако знам,че отново сме във единение...

[{dulgokoska}]

А как е лесно да поискам...
А как е трудно мойто ДА...
Сърцето плаче след убийство...
Душата моли... Срамота...

Няма начин за единство...
Между мускул, ум и дух...
Борба, дилема и... заричане...
Усмивка в крясък кух...

[Zatoichi]

Кажи какво да сторя,кажи какво,
искам теб отново,искам теб...
линея,а отвръщаш ми със зло,
превръщаш ме във спомен,в сън нелеп...

[{dulgokoska}]

И лошата отново ставам аз...
Защо ли те повличам ми кажи...
Тогава отърви се, хвърляй "Нас"...
И бягай... за да бъдеш с друг щастлив...

[Zatoichi]

Отчаянието превръщаш ти във гняв,
изкарваш ме палач,животно и глупак,
но треперя аз пред гранитния ти нрав
и напук ще те жадувам и пак,и пак,и пак...

[{dulgokoska}]

Мекотата в мен е много твърда...
Раздвоение поредно се размърдва...
И боли, боли... ах, как боли...
Не искам, не мога... не трябва... Дали?!...

[Zatoichi]

Имаше дни когато потъвах
в мекотата ти душевна,
когато думите огъвах
не във плач,а в песен дневна...
Сега ме караш да преда
нощ позорно черна,
разпъваш ме,а аз крада,
горест от спомени безмерна...