Една странна игра!

[Zatoichi]

Принцът малък,от прозореца погледна
розата цъфтяща в тишина,
тъжно се усмихна и,въздъхвайки приседна,
мислейки за чудната й светлина.
Живееше той във своя вятърен дворец,
живееше и с неясния копнеж,
че тоз един едничък за душата му живец,
ще остане в тъмнината вечна свещ.
Самотен бе,но разбираше чудесно,
че винаги ще гледа розичката от далеч.
Да излезе и да я откъсне,ще е лесно,
но нивга същото ще бъде веч.

:arrow: Утопия

[{dulgokoska}]

Утопия за всеки има...
А твоята дали е права...
Или от прекалена химия...
Извърнат Ад тя представлява...
Надеждите ти там почиват си...
Защото всичко е наред...
И мечтите твои препокриват се...
Реално с оживелия куплет...
Утопията е заблуда...
Или реална висота...
Където трупаш своите будни...
И желани чудеса...

:arrow: Неочакван обрат

[Zatoichi]

Ако приемем следната теория,
че светът ни земен е като рулетка -
върти се и понякога си в еуфория,
а друг път по-нисък си и от подметка,
то от това съждение ще следва,
че неочаквани обрати няма -
животът се забавя и напредва...
дори между приятелите двама.

:arrow: Възел от мигове

[Deskata123]

Възел от мигове се получава,
защо ли?Аз не зная,дали ми ти завърза очите,
и думите пак на възеел завъртя,
или тя омая дните,и не мога да сторя  аз пак нищо

[{dulgokoska}]

Тъй както сложна плетка се заплита...
Започнахме със теб от двата края...
Средата веч отдавна я достигнахме...
И теглиме, и дърпаме... не зная...
Как, кога и колко се увлякохме...
Но всичките моменти въплътихме...
В тази наша връзка от уплаха...
Където обич, дружба и надежда скрихме...

:arrow: Писмо без адрес

[Zatoichi]

От тетрадката си малка и окъсана,
избрах най-чистия си лист
и с надежда - мъничко навъсена -
опитах се да бъда оптимист.
На листа нарисувах скица -
несръчна и наивно простовата,
в плик я сложих,пратих я по птица...
без адрес аз пратих си душата...

:arrow: Сън наяве

[{dulgokoska}]

Пред мен, заспал с очи отворени...
Усещам се във тебе гушната...
Ръцете ми са те докоснали...
А ти отнесен си от мисъл, същата...
Която ми на сън прилича...
И с теб във нея се топя...
Къде остана онази истина...
Къде изгуби се Светът?!...
Пред мен заспал, с очи отвеорени...
Мълчиш и казваш ми така:
"Мечтите ни не са отровени...
А просто упоени от съня!"...

:arrow: Непонятно

[Zatoichi]

По принцип,може моя милост да чете,
но щом до твоите закодирани писания
се спрат очите мои - да сричам почвам кат дете,
и не стигат за разчитането мойте знания.
Ето,отново опитвам словото ти да тълкувам,
отново го чета - нееднократно,
но пак невеж оставам и сякаш продължавам да сънувам,
сякаш си тефтерче - заключено и непонятно...

:arrow: Кръговрат

[{dulgokoska}]

Обичам и бягам, а после...
Пак се връщам при теб...
Мислите - някога постни...
Намериха в пира ти лек...
И въртят се в кръг омагьосан...
И се сучат в нишки от страх...
Копнежът за мен не е прост...
Но с какво те държа... не разбрах...

:arrow: Очакване на неочакване

[Zatoichi]

Обичам,мечтая и тебе тая -
дълбоко,дълбоко във мене...
За нищо не ще се от обич разкая -
в сърцето си нощем и денем!
                    Очаквах обаче...отхвърляне,
                    очаквах...шамар и насмешка,
                    ала получих...в очите разбиране,
                    получих...усмивка човешка...
Зарадва ме!Как ме зарадва!
Очаквах аз от неочакване
да намеря за ствола си брадва,
но усмихнах се...та чак до прегракване!

:arrow: Посветено

[{dulgokoska}]

В една думичка събирам всичко...
Несигурност, усмивка и мечта...
Тя прилича на огнище...
С примеси от въздух и вода...
И пепел, топлота и дим...
Разпръсват се в посоки...
Такова слово не за миг...
Посвещавам на очите ти... дълбоки...

:arrow: Обичам

[Zatoichi]

Обичам - думичка магична,
щом опитам да я кажа -
сричам, -
обичам - думичка епична,
защо си толкова красива?
Обичам небето
и облаците бели,
обичам да обичам със сърцето,
обичам тебе...

:arrow: Триизмерно

[{dulgokoska}]

Всяко чувство триизмерно...
Във душата си запазвам...
Подреждам ги от време на време...
Щом тясно стане и нарязвам...
Лекичко им тези фиргури...
Които мястото заемат...
Утре рано призори...
За ново чистене се наемам...

:arrow: Кошер

[Zatoichi]

Като кошер е главата ми дървена,
заедно всички мисли жужат
и една връз друга борят се стръвно,
борят се сърцето да укротят.
Бурканче мед ми трябва...спешно!
Главоболието е тежко,
но в душата пък е някак...смешно,
моето състояние жежко.
[lol]

:arrow: Сумнамбул

[{dulgokoska}]

Крачи, обладан от сън...
В свят, в средата на нощта...
И забравил, че глаголът "съм"...
Съществува, търси си дома...
Където име да получи...
Крачка прави, после скок...
И накрая няма да научи...
Че сънят измамен е жесток...

:arrow: Полукълбо