Една странна игра!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Сковала е наоколо всичко зимата бяла.
В ледената си прегръдка приютила
всички.Любовта зимен сън е заспала.
Или може би аз все още не съм я открила?

Студено е...Толкова студено...
Господи,какъв болезнен мраз...
А сърцето ми днес е уморено,
омръзна ми да те търся аз...

Изминалото лято друго беше-
обичаше ме силно,бе до мен,
до мен в нощите дълги спеше,
а сега си като зимата студен...

Нахлу този зимен мраз в твоята душа.
Сърцето ти в миг замръзна и то...
Скова се дори във вените кръвта...
И ти отдръпна се от мен.Защо?!

Но на този свят всичко си има край.
Аз оставам с надеждата,че зимата ще си отиде.
И когато това се случи аз ще съм тук,знай.
Надявам се,че идната пролет не ще ме подмине.

:arrow: Цигулка без струни

[Naeliya]

Цигулка без струни душата остава,
когато надеждата в нея умре.
Като цигулка без струни тя онемява -
безнадеждно, сиротно и плахо дете.

   
      :arrow: сираче (дете)

[Dideto]

Погледни го! Само е и плаче..
Останало без майка и баща.
То не е виновно, то е просто сираче.
Такава е била неговата съдба!
Но къде да отиде?
И кого да потърси?
Сам-самичко е в целия свят..
Кой сълзичките ще избърше?
Няма си никой.. То е сирак!

:arrow: Наздравица

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Нека вдигнем двамата тост-
за отминалата тежка самота,
за теб-този неочакван гост,
който промени ми света...

Наздравица за любовта!
Нека за нас ние да пием.
За отминалата самота...
Чувствата си не ще крием.

Тост за бъдещето ни щастливо.
Наздравица за щастието...
за любовта-чувството красиво.
Нека забравим за нещастието.

:arrow: Продължение

[Wildest Gaiety]

Всичко е изгубено.
Всичко стопи се с годините.
Големите надежди сляха се в мъчително
отчуждение от света на живите.
Вътре всичко мъртво е...
Безразличие прегърна мислите.
Годините оставят по лицето белези,
ала непокътнато остава сърцето,
отдавна потрошено - още в младите гърди.

Всичко е спряло.
И всичко продължава.
Вътре нищо живо не остана.
Вън все още понякога вали.
Календарите годините си сменят,
бръчките от усмивките вече личат,
очите топли стареят...
Сълзите неизплакани напират
да изгасят пожара в душата.

Танцуваща нестинарка неопитна
с кръвта си гаси жаравата.
Пепелта като цяр отлага нагар
върху парчетата сърце...
Целувки от болки все
и маски с всички видове усмивки...
Гниещо отвътре,
от вън светлина струи -
отблясъци бледи на пламъците.

Часовникът продължи
със спрели стрелки.

:arrow:любовница

[{dulgokoska}]

Втора е... но все пред мен стои...
Втора е... но виждаш Нея ти...
Втора е... но първа занапред...
Втора е... а все взима моя ред!

:arrow: Кинжал

[SkitnicaVmoretO]

Как блести острието...
на твоите думи.
Само сетна минута...
забий го.
За мен отдавна станал си
като кинжал
отворил рани,
дето не зарастват
в сърцето ми което
си продрал.

:arrow: Разговор

[Zatoichi]

Щом във разговор са двама -
вероятен господин и вероятна дама,
знайте уважаеми - ще се разпали драма
и от нея без съмнение ще се роди беля голяма...  [lol]

:arrow: Какво да бъде?

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Какво да бъде?-сервитьорът ме попита.
Аз погледнах го и отвърнах отчаяно:
"Една душа с черупка обвита".
Погледна ме той смаяно:
"-Не предлагаме такива неща,
съжалявам,но сте в грешка,
това търсете го в магазина на любовта,
в магазина на болката човешка...

:arrow: Затъмнение

[Devil`s Bride]

Днес слънцето забрави да изгрее...
нямаше утринна роса...
Птичката не можа песента да пее,
проспа тихо сутринта...

Светът спеше в своите покои,
а аз умирах в сънищата свои.
Ръка светината не ми подаде
за пореден път... някой животът ми продаде.

Облаци дъждовни, гръмотевици душата ми раздират.
Няма ги слънчевите лъчи топлината да събират.
Буря върлува в моя свят,
родена обич в тъжен грях...

Колко време затъмнението продължи?
Кажи кой слънцето така рани,
че не поиска да изгрее пак
и всички потънахме в задгробен мрак...

:arrow: Досада

[SkitnicaVmoretO]

Не ми е весело...
всъщност почна да ми доскучава,
тая наша обич,
вечно неразбрана.
Всеки ден едно и също
всеки ден - скандал,
не ми е весело,
всъщност много ми е скучно,
да броиме кой, какво е дал.

:arrow: омагьосано

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Омагьосано е днес сърцето,
омагьосано от любовта.
Звезди няма на небето,
горчи тихата сълза.
Омагьоса ме и си отиде,
ала магията не развали,
безмълвно ме напусна,
"Сбогом" не каза дори.

:arrow: Причината

[SkitnicaVmoretO]

Причината
е в следствиео от действията
всъщнот
от бездействието твое,
не всъщност не е важна причината
или вината,
важно е,
че си отивам.

:arrow: забравено

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Забравено е сърцето ми от теб.
Забравено е миналото красиво.
Сърцето ти превърна се в лед,
а мойто не може да е щастливо.

Забравено щастието отмина...
Нима това заслужавам?
Завинаги от мен си замина,
а аз не спирам да се надявам.

Забравено е миналото ни от теб,
забрави всичко между нас...
Ала аз всеки твой поглед помня,
топлеше ме в нощния мраз.

:arrow: Съществува ли?

[SkitnicaVmoretO]

Съществува ли... ?!
Не всъщност е измислица.
Има ли я ?!
Всъщност не.
Но я призоваваме всеки път в своите
измислици,
да ни спаси от всички
сиви и грозни безмислици.

:arrow: Предателство