-
Здравейте Форумци докато се рових из темичките тука ми хрумна една идея !Измислих една малко тъпа игра но ппък може все на някой да се хареса та ето и правилата на играта ппървият(в случеят аз) дава някаква тема по избор и следващият пише стихче по тази тема после под своето произведение той пише друга тема и така надявам се да ви хареса а а ко играта няма интерес моля модентаторите на този раздел да изтрият темата !!!!!!!!!
а ето и темата която аз задавам а тя е СМЪРТ -преди да умреш.............
извинявам се за тази тема но в момента мисля само за това отчаяла съм се от живота и искма да умра..... [reeeev] [sad3] [reevvv] [reevvv] [crying] [not fair] [uaaaaa]
-
Вятъра смълчано мръзне вънка,
аз стресната в ножа се взирам...
не...няма изход,няма друг път,
без топлината твоя бавно ще умирам...
Коя е тази нкакаквица,
дето от мене те открадна,
тази долна курва,скитница
самичка ме остви.Падна...
сняг тъй мек и нежен...
напомня ми за твоята любов.
Ето пак появява се копнежа,
да съм аз до теб...Тъжен зов,
следва ме...всяка крачка се повтаря,
спирам...настига ме студа...
ледена ръка за гълото ме стяга...
капки кръв по пода си личат...
Вълча любов
-
Вълкът умее да обича мрачно...
Виейки срещу луната...
Любовта му е загадка...
Но държи те вечност странно хладка...
Вълчицата обича бурно...
Криейки се сред гората черна...
Жестокост има във сърцето лунно...
И дълбоко като бездна...
Вълчата любов е тайна...
Тя те плаши, но увлича...
Събрала всички земни багри...
Умее хищно да обича!...
:arrow: Стъпка назад
-
Не искам да виждам твоите сълзи,
Щом говориш ми - стъпка назад правя,
Виж лъжата в моите очи...
Махни се..опитвам се да те забравя!
:arrow: Излъгах те
-
Живот, игра и още нещо...
Целувки, огън и... печал...
Надежда, жажда и... горещо...
Вяра, следвана от кал...
Ръка протегната за сбогом...
Молеща за втори път...
Прощаваща без капка злоба...
Умираща... самотен труп...
Такъв те помня... унизен...
А аз бях твърда и сурова...
Излъгах те! Ти вярва в мен!...
Но да се върна... не, не мога!
:arrow: Животът е сладко горчив
-
Животът е сладко горчив
днес - шоколад, утре с дъх на отрова,
въртим се в такъв кръговрат
от пелените до гроба.
Дали да се смеем се раждаме,
дали за да плачем сме тука,
умираме и се прераждаме,
покосени от нечия мъка.
На сигурна карта ний не залагаме,
нищо сигурно няма в живота,
без правила се играе
ако искаш да вземеш джакпота.
Мал шанс - нищо повече,
живота е просто доза късмет
някой го имат във повече
и гледат смело напред.
Дали шоколад ще отхапят
или чаша с отрова ще им поднесат,
не е важно,няма значение,
те все пак ще продължат...
:arrow: Момент на слабост
-
Опитвам се да не плача..пак
Опитвам се..но не зная как
моментна слабост си ми ти,
щом видя те обаче,сълза потича от моите очи..
---> Обикновена любов
-
Няма тръпка с тебе вече...
Няма новости за нас...
Лягаме си всяка вечер...
Целувки във уречен час...
Закуски със тъга на пасти...
Обяди - общите ни дни...
Обикновеничка любов е нашта...
Но само на двама ни принадлежи!
:arrow: Върти се космосът
-
Върти се космосът, земята плоска е като тепсия
За тва са пратили и Галилей на кладата ония
Които искали са да държат в покорство всички люде
В непрогледен мрак, в невежество и унес
Науката върви напред и се развива
В резултат на туй човечеството масово загива
Хората с милиони се избиват
С оръжия, които чрез науката добиват
Къде е истината,питам аз, кои са били прави
Заробващите мисълта или агресорите, сриващи държави
Защо така устроен е светът и човешкото съзнание
Да се ражда в радост и да сее цял живот страдание
Хванах въшки
-
Снощи ходих във " Майлата " и май
от много ходене аз хванах въшки,
но пък постигнах си целта,
и хванах го със циганка - да кръшка!
:arrow: Мисля си..
-
"Назад или напред да тръгна?"...
"Колко или как да питам?"...
"Мога ли да се обърна...
Без нещастно да залитам?"...
"Кога забравих отговорите?...
Къде ли пак да ги открия?"...
"Пазя само спомени...
Но по-оплетени от в калчище пиле"...
"При кого ли да остана...
При себе си или при мене?"...
Вървя и мисля си отдавна...
Че изгубвам се в неясно време...
:arrow: Върхушка
-
Коя е таз върхушка,
която тук владее,
от която словото се люшка
и всеки тъжен,почва да се смее?
Поети криви и чудни поетеси
тук събират се,за да решат
и проблеми свои и интерси,
събират се,за да си простят...
Единствената във света върхушка,
която най-умее,
да ранава с думи,като с пушка,
но и хали бесни от сърцето да отвее.
Основата на обществото,
тънещо във черно настроение,
на поета пъстро е окото -
негов дълг е,да посява вдъхновение...
За живот...
Усмихни се!
-
Хей,човече,усмихни се
и живота погледни в очи
дадено ни е ,орисано е
да сме хора и в най-страшните си дни.
С усмивка хората дарявай
и не под вежди гледай ти напред
ако и да плачеш,усмихвай се открито
защото си ЧОВЕК!
Обичам до полуда! :)
-
"Обичам до полуда", прошепна тя тогава
"Фернандо, о, прости ми за мойта изневяра"
Тък вече не издържам и почвам да попържам
Дистанционното ми иде да запратя по екрана
Тез сапунки малоумни ми отровиха душата
Полудях, но да ги заобичам тъй не успях.
Полудях и се обесих
-
Нещо скоро ми прищрака...
Да погледна от високо...
Ама как това да стане...
Кат далеч ми е небото...
Но гредите са стабилни...
Те мене ще ме издържат...
Да се кача аз нямам сили...
Но въже ще вържа с мен в калъп...
И после леко ще се люшкам...
Като тежките завеси...
Няма как назад да връщам...
Полудях и се обесих!... :p
:arrow: Климатът на безвремието
-
В един момент...
Живях!
Но като пергамент
изгних и пожълтях...
В един момент...
Копнях!
Нима е прецедент -
сам в душа си изгорях...
Изпитвах нещо,
може би омраза,може би любов...
Гледах аз небето вещо
и за живота бях готов.
Но после дойде...
Голямото разочарование
от същия тоз живот,от едно лице,
от моето признание...
И сега,ни жив,ни умрял
линея,разяждан от съмнението,
сякаш пулсът ми във миналото спрял
аз потъвам в климатът на безвремието...
:arrow: Прилепи и пеперуди
-
Криле красиви имам на гърба си...
И пия кръв със сладост и екстаз...
Елегантна съм... в глада си...
И затварям се до време само в нас...
Но изгрее ли Лунната пътека...
Криле разтварям и политам...
Необятна съм... и бързо, и полека...
Волно над света се скитам...
Сърцето жадно е за кръв на капки...
Душата пък от нежност е ефирна...
Ласкаво поглъщам всяка хапка...
Прилепи и пеперуди в мене сбирам...
:arrow: Невъзможна възможност
-
Само Блян ли си остава
добротата всеобща човешка,
напразно ли сърцето се надява,
делейки се на"царица",офицер" и "пешка"...?
Само Блян ли си остава
усмивката лъчиста,непокварена,
докога с омраза все ще се прощава
с душа от гняв запалена...?
Само блян ли си остава
в погледа щастливия блясък,
блян ли е алтруистичната проява,
нима ще тънем вечно в плаващ пясък...?
Блян ли е,или е реалност?
Невъзможна възможност - нима!?
Във въображение нека превърнем всяка печалност,
нека вярваме тогаз,във себе си и във света...
:arrow: Счупена лира
-
Нима със мойта лира
мога песен да изсвиря?
Нима предадената ми душа
може да бъде твойта луна?
Разбира се,че не!
Ти всичко ми отне!
Песента любовна ти прекъсна
и всеки нотен лист откъсна!
Да ти всичко мое срути!
лирата на две ми счупи
душата ми изтругна грубо
...и какво ли ми остана друго?
Дивите коне
-
Сред морета,океани,
сред гори и планини,
под земя и над поляни
звук един кънти.
Звук на непозната радост,
на безмерна красота,
съчетан със буйна младост,
съчетан с една душа.
И звънтят те лудо -
по голата земя - копита
и всеки миг превръща се във чудо
от неизказана възхита.
Тичайте все така,навред,
радвайте човешкото сърце
и все напред,и все напред,
защото вий сте Дивите коне.
:arrow: Криле от мрамор
-
Криле от мрамор...
не летят, не се издигат,
тежат на плещите ми като камък,
със тях се чувствам като пленница,
зад стени на мрачен замък...
Криле които са ми пречка,
не ми помагат, само ме болят
не ме издигат в небесата,
тежат, не могат да летят...
Криле които ме убиват,
които спират моя път,
криле...студени като лед...
криле от мрамор, не от плът !
:arrow: Белезите на раздялата
-
Белезите на раздялата,
като окови са за душата ми,
разкъсват ме на рани цялата,
спират до болка дъха ми.
Мрачен е пътя към стаята
със стари и нови спомени,
но жива е още пепелта с жаравата,
много чувства за вложени.
Изоставен път :p
-
Нейде далече във нашия свят
скрит под пелерина от прах,
извива се път,на който сенките спят,
от който буди се в душите ни страх.
Изоставен път пресича
изнурената земя,
а по него никой веч не тича,
защото забрава облива човешките сърца.
Пътят на Истината и познанието,
пътят към самите нас,
път забравен заради страданието,
път прокуйдащ невежия мраз...
Маргаритка и кактус
-
Обичат се... а разлики те имат...
Тя нежна е... той пък е с бодливост...
Привличат се... вниманието взимат...
Тя смее се... у него е свенливост...
Бодлите му го пазят от сближаване...
И затворен е в крепост от смущение...
Тя лекичко и бързо приближава се...
Не спира пред погледа му с изумление...
Листенцата и' белички сияят...
Красотата му под бодли прозира...
Докосват се... не я ранява... знаят...
Че в разликите прилика все има!
:arrow: Зимна свежест
-
Преваля октомври,
мирише на зима,
със неиния бял аромат,
скоро ще доиде да ни прегърне
със своите преспи от сняг.
Света ще покрие във бели одежди,
коледни песни пак ще запее,
вятър студен по улуци ще свири...
иде зима. Преваля октомври.
:arrow: Страната на сънищата :p
-
В сънищата искам да живея,
в техния магичен свят,
да не плача,а да се смея...
да превърна в Рай моя Ад...
В сънища и блянове неземни
да се чувствам най-щастлива,
да живея в дни вълшебни,
в една приказка красива...
:arrow: Красотата на болката
-
Сама седя в тъмната си стая
и тихо за неволите ридая
а сърцето ми бие диво...
боли,ала е толкова красиво!
:arrow: Състарените ръце
-
хехехе И на мен често се случва :)
По косите и побелели познавам
тежко бреме години е носила,
очите и празни издават,
благослов под небето е просила.
Години наред се е скитала,
личи по туй уморено лице,
дано са намерили, каквото са търсили,
тия състарени преждевремнно ръце.
:arrow: Любовна соната :p
-
На небето закована е луната,
а щурците танцуват и пеят.
Каква прекрасна любовна соната!
Дори и звездите се смеят.
Небето е спокойно и ясно,
всичко е толкова живо.
Какво представление прекрасно,
лъчезарно, нежно и красиво.
:arrow: Една шепа мечти
-
Събирам си целувките за тебе...
В ръце, треперещи от студ...
Затварям ги за много дълго време...
И моля се... да не ставаш вече друг...
Събирам си моментите щастливи...
В които само с тебе съм живяла...
И топля ги... те всякак са красиви...
Но стоплени са по във друга гама...
Събирам си аз спомените тленни...
Теб, мен... прегръдки и очи...
Събирам цели Нас в ръце студени...
Държа... една шепа мечти...
:arrow: Няма лек за мене
-
Няма лек за мене,
нищо не ще ме излекува,
защото няма те тебе,
друг не искам да ме целува...
Не искам друг да прегръщам,
не искам до себе си друг,
в спомена за теб пак се връщам,
но животът ми е труден и груб...
:arrow: НАЗДРАВИЦА С ЧАША КРЪВ
-
:fireheart: [devill] [love]
Раних те демони проклети!
Убих в теб оная самота,
Преследваш нечий завети,
а мен остави ме сама-срамота!
Нима не аз спасих те от оная участ?!.
Нима за друг проливах своята кръв?!.
Нима не пи от мойта сила,
нима не аз, а ти живееше в моята плът.
Вампир бе ти,
такъв ще си останеш.
Сега препълвам чашите,
ти пии до дъно.
Наздраве ще ти кажа-
пии до дъно моята кръв.
Една наздравица с по чаша кръв,
защото вече ти си моята стръв.
Умри-умирай бавно,
мъчителна ще бъде твоята смърт.
Душата ми умряла вече
и твоята ще погуби.
Само плът - ще оставим след себе си,
докъто и нея не я изгорят.
Половин живот
-
Половин живот сега живея,
живот изпълнен с плач,
не мога вече да се смея,
сам самичка в този здрач...
Не мога,и ти си виновен,
ти живота ми преполови,
да ме обичаш не си способен,
и нещастна съм без теб,уви...
Не мога вече,помогни ми,
въздух не мога да си поема,
силите и живота върни ми,
ръцете ти в своите искам да взема...
:arrow: ДЯВОЛЪТ МОЖЕ ДА ОБИЧА
-
Обич ли е да обичаш всички?
Обич ли е да обичаш само мен?
И кое от двете е по-вярна мили птички :)
И кой, обичащия винаги ли е по-ранен?
Не е ли по-красиво да обичаш само мене,
и дяволко ли е да не боли?
Нима е по-добре да си раненият от всички,
отколкото ранен от чуйдото- обичано от теб сърце?
И както ангелът обича всички,
но след като с законите на бога се съобрази,
то дяволът може да обича,
но без законите и без което и да е клише.
:arrow: законите
-
Законите в любовта не важат,
няма правила щом обичаш,
тръгваш в живота на дълъг път
и от всичко останало се отричаш...
Само на любовта прекланяш се изцяло,
сякаш на някой върховен Бог,
в студа единственото одеяло,
за нея ти живееш цял един живот...
:arrow: ЧЕРНИТЕ МИ СТРАХОВЕ
-
Черните ми среахове
с черна ориз се заливат..
Белите ми блянове
с бяла нежност ги умиват.
Страх - това какво е?
Бяло-черна сянка, що те бута
към черните недра на всяка нощт.
Ала сянката без тяло тихо щепне,
че имамно чувство е страхът.
Черните ми страхове са само мисъл черна
чакът светлина към която да погледнът.
Да я целунат нежно и с нея да се слеят.
[hapiness]
-
Черна сянка ме преследва,
към пропастта сякаш ме бута,
какво ли оттук нататък следва,
защо винаги оставам аз нечута...
Примирих се със съдбата своя,
измежду сенчестата гора вървя,
чувам само на вълците воя
и мъката си не мога да победя...
:arrow: Песента на Орфей
-
Красиво е, да бъдеш част от нещо
величествено е виждаш красота
да можеш да докоснеш миражът прекрасен...
Да затупти сърцето ти горещо
при вида на светлата скала,
покрита нежничко, и пазена от гъстата гора
Да чуеш пак от нейде орфеевата песен
да се насладиш на шарената есен
красиво е, да се докоснеш до миражът...
:arrow: дървен философ
-
Недей се прави на дървен философ,
недей твърди,че всичко знаеш,
нима метод да се обича ще измислиш нов,
нищо не струваш,но не искаш да го признаеш.
Намираш решение във всяка ситуация,
твърдиш,че с всяка трудност се справяш,
но разбери,само ставаш за излагация
и кой си всъщност забравяш.
:arrow: Поток от мечти
-
Поток от мчети
в душата ми блести...
Очаквам някой да ги сбъдне
Някой да ме сгрее...
Чакам човек,
който онзи поток
да превърне в реалност
и всичко да е радост....
:arrow:От очите ми капят кървави сълзи
-
Тая нощ сълзите ми не ще са бистри,
ще бъдат мътни, кървави сълзи,
защото ти така си пожелал
и капят от ранените ми очи.
Тая нощ сълзите ми ще ваят,
една дълбока, кървава река,
и чак когато я изплача,
аз тебе знам ще залича.
:arrow: Светът е за двама
-
Светът е за двама-
и аз и ти го знаем..
Нека съм твоята дама-
и аз и ти го желаем...
Хайде-ела,прегърни ме
в този свят стопли ме...
Този свят е за двама-
сам няма да си щастлив,
сама няма да съм щастлива-
ела нека света ни да не е сив!
:arrow:Обичаш ме
-
Обичаш ме,разбрах,
обичаш ме силно,любими,
обичам те и аз,осъзнах,
за грешките мои прости ми...
Прости,че толкоз дълго ме чака,
прости,че дарих нежност на друг,
че сам оставих те в мрака,
но вече не ще ти обърна гръб.
:arrow: Изгарящи думи
-
Думите ти ме изгарят силно,
сърцето ми на въглен изгори,
не премъча за мене нищо,
какво от туй, че ме боли.
Да беше искрен, чак до болка
и от мене нищо ти не скри,
но с тези думи толкова жестоки
душата ми изпепели.
:arrow: Клади от обич
-
Клади от обич горят в мрака,
изпепеляват всичко в мен,
сърцето и в смъртта ще те чака,
смъртта,която отнася ме с полъх студен.
Клади от обич,не жарки,а студени,
гаснат бавно всички до една,
но горят сърцата наранени,
топи се ранената душа...
:arrow: Студените ми длани
-
Над моя труп стойш умислен
целуваш пак студените ми длани
Нима за нащата любов това е края
Нима заспивам аз,а самотен ...
... самотен или не-незная,
и никога това неще ти пожелая
бъди щастлив дори без моето тяло
бъди щастлив, дори и с люта рана
Обичай пак!
Това е моето желание.
В гроба ще спя, ала душата ще политне
над моята надгрбна плоча
цвете бяло ще поникне.
Едно от тебе искам само-
не ме забравяй!
И идвай тая бяла роза да поливаш.
Със сълзите си солени,
но нека те да са от радост.
:arrow: розови облаци
-
Из розовите облаци летя,
облаци сякаш от памук,
носи се ефирно моята душа,
ала защо те няма тук?
Лилавото небе ме обгръща
с люлякови цветове,
споменът при теб ме връща,
ще те търся,но къде?
Земята с хартиени цветя,
приспивна песен дочувам,
донеси със себе си любовта,
не ме оставяй да тъгувам...
:arrow: Стъклени очи
-
Стъклени очи - те будят ме от сън
и виждам толкоз много мъка в тях.
Те забиват се в сърцето като трън,
а после чезнат като звезден прах.
Стъклени очи - те будят ме от сън
и виждам толкоз много обич в тях.
Те поразяват като мощен гръм
и разнежват като детски смях.
Стъклени очи - те будят ме от сън
и виждам толкоз много чувства в тя.
Аз търся ги навсякъде навън,
но да ги намеря, нийде не успях.
:arrow: Детската невинност
-
Твърдиш била съм аз дете,
нима децата не могат да обичат,
сърцето ми малко ще умре,
устните в любов ти се заричат.
С детска невинност те гледам в очите,
по детски сладко ти се усмихвам,
ала мъка черна без теб са дните,
сълзите без теб не стихват...
Не знаеш ли,детската обич е чиста,прекрасна,
толкоз невинна и истинска е тя,
а самотата е така ужасна,
но моля те,подари ми любовта...
:arrow: Кървави петна
-
Какви са ти кървави петна по твоита риза ?
Видя ли ги изобщо?Не знаеш ти нали ?
Дори не забеляза, даже не видя,
че вече месеци сърцето ми кърви.
От твоите лъжи ранено,
от допира на ледените ти ръце,
нежалено, нарязано, сломено,
умира...умира моето сърце.
Какви са тия кървави петна по твоита риза,
ще видиш щом кръвта ми изтече,
ала тогава вече няма смисъл,
щом не ще да бие моето сърце.
:arrow: Снежни пътеки
-
По снежните пътеки някой ден
ще се луташ и ще търсиш мен...
В бялата красота ще потъваш,
да зърнеш моя облик ще се молиш...
По снежните пътеки никога няма да ме намериш-
само самота и студ ще откриеш...
Ела вкъщи-аз ще съм там-
ще пазя да не загасне онзи плам,
който още в сърцето ми гори
и пита се-къде ли си ти?
:arrow:Една раздяла(на хора,които до ден днешен се обичат)
-
Не исках да те пусна да си тръгнеш...
но ти пак тръгна си.. защо?
Не биваше до мене да помръкнеш...
друг си.. с различно потекло.
И ти скърбеше до забрава...
целувка последна за миг ми подари.
За всички тежка бе нашата раздяла...
небето плачеше със мен дори.
И днес, знам, луната щом погледна
със мене гледаш я и ти...
Душата ти близка чувствам и навярно ако се пресегна,
ще избърша от очите ти горещите сълзи...
(сигурна съм, че може да се напишат и по-добри стихчета на тази тема, но аз това измислих [confused])
:arrow: Сърце от камък
-
От камък е сърцето ти,
твърдо и така студено,
ала ангелско е лицето ти,
моето сърце от теб е пленено.
Ала камъка твърд си остава,
нищо него не го размеква,
не те интересува,че тъна в забрава,
не чуваш вика ми,който в далечината оттеква...
:arrow: Черен свят
-
Черен свят не съществува,
макар да го търсят всички усилено,
между бяло и черно цветът се вълнува,
но идеалът е нещо пресилено.
Винаги ще има нюанс
и на бялото и на черното,
винаги ще има баланс
между ясното и безмерното.
:arrow: Лъч тишина
-
Лъч тишина ме огрява,
ала мрак в душата се стиля,
тъжна песен отново запява...
Без теб не съм аз щастлива...
И в тези тихи лъчи
аз умирам бавно сама...
Не говори...Замълчи...
Не ще вярвам на една лъжа...
:arrow: Огледален свят
-
В огледален свят се огледах
само себе си виждах,
но осъзнах,че и друго аз видях-
разбрах,че някога по-красива бях...
По-красива съм била,
когато била съм щастливо влюбена...
Карасотата изчезна заедно с теб,
сега лецето ми излъчва студ....
:arrow: Странна стая
-
Странна е моята стая...
Отиде си,настана в нея мрак...
За един лъч светлина мечтая,
седя сама и те чакам пак...
Странна е стаята моя...
Гаснат дори свещите,които паля.
Отиде си с теб уюта и покоя...
Защо не мога да те забравя?
Изведнъж леден студ настана,
зъзна самичка и плача свита,
Тръгна си...Още защо не остана...?
Душата ми на парчета е разбита...
:arrow: Дявол с ангелско сърце
-
С тия очи красиви в мен не се взирай,
умея да гледам през тях,
не искам да видя, че зад лицето на ангел
се крие дяволски грях.
Нека се лъжа, че си непорочен,
че си чист като детска сълза,
ако си дявол нека боли
само аз да не зная това.
:arrow: Отлежало вино
-
Силна съм... ухая също...
Тъй както ме усещаш ти...
С воля съм... дали ще дръзнеш...
Да отпиеш глътка... посегни...
Ще можеш ли... копнееш, виждам...
Но после... как ще се въспреш...
Отново жадно да отпиваш...
От мене май ще поддадеш...
И след това... пиян во веки...
Махмурлук ще те очаква...
Пиячо, премери се с мене...
Отлежало вино съм и чакам...
:arrow: Капан за глупци
-
Капан за глупаци е любовта...
Но нима всеки е глупак?
Нима всеки вярва в тази лъжа?
И умните попадат там...Пак и пак...
Капан за глупаци...но не само...
Всеки пада в този капан...
В клопката сърцето е нямо...
Всеки рано или късно попада там...
Глупак или не и ти ще повярваш
в любовта...и ще паднеш поразен,
и сляпо на лъжи ще вярваш
всяка нощ и всеки ден...
:arrow: Магически кръг
-
Не можеш да отбегнеш
нещото, наречено съдба.
По-добре е да прогледнеш,
защото си във нейната ръка,
която линии чертае -
нашият житейски път,
дорде накрая не извае
един прецизен кръг,
в който ние се въртим
и той върти се с нас,
докато накрая не заспим
във сетния, последен час.
:arrow:Спрял часовник
-
Стрелките са спрели и врмето умира
щом ти си тръгна то не иска да тече
защо ми е... да съм щастлива,
щом се стрелките са спрели...
откакто ти си замина.
:arrow: Без прозорец
-
Без прозорец, без врата
зазидана съм във затвор.
Аз потъвам в тъмнина,
няма ни един отвор,
от дето слънцето да влезе,
да погали моето лице,
а после щом залезе,
луната да ме отвлече.
:arrow: Пепел от рози
-
Пепел от рози сипя на пътя прашен...
И раните си с розова пепел лекувам...
В живота сив и толкова старшен
аз копнея твоите устни да целувам...
Запълвам и празнината в сърцето
с тази пепел от рози изгорели...
И вдигам поглед към небето...
Сърцето бодил от розата уцели...
И ето,капка кръв от него се стича...
Алена,червена като розата онази,
ала дори сега то неспира да те обича...
Всички спомени в себе си още пази...
:arrow: Шепотът на нощта
-
Мълчи ли вятъра ? -мълчи.
Мълчи ли птицата ? - мълчи.
Мълчи вечерницата даже,
дори луната дето спи.
Мълчат ли клоните ? - мълчат.
Мълчи небето, да мълчи.
Мълчат и сенките пустинни,
мълчат животните дори.
Тихо е, като във гроб.
Навред е празна самота.
И само тя говори тихичко насън,
такъв е шепота на нощта.
:arrow: Онемели думи
-
Онемели са моите думи...
Крещя,ала никой не ме чува...
Може ли да има нещо по между ни?
Защо сърцето ти на глухо се преструва?
Онемели са моите викове...
Викам,но сякаш без глас...
Нима не чуваш-сърцето ми ще спре...
И с него умирам бавно аз...
И навярно празни слова изричам..
Душата ми кърви наранена...
А ти не виждаш колко те обичам...
И от болката голяма съм сломена...
:arrow: Краят на всичко
-
Смъртта си е смърт...
С нея всичко свършва...
Пръст при пръстта...
Дали ада...
Дали рая...
Не е важно...
и двете съдържат във себе си края.
:arrow: Тъжен следобед
-
Тъжен следобед настана...
Слънцето свети с пурпурни лъчи...
Защо до мене те няма?
Колко жестоко ме боли...
Но тези лъчи светлина
до мене не стигат...
Боли от таз самота...
И чувствата ми умират...
Следобедът е така тъжен...
А аз съм клета и сама...
Сякаш падам от мост въжен
и завлича ме буйната река...
:arrow: Последната надежда
-
И тя ще умре...
затваря очи,
какво като умира последна
време е...
няма вече надежда...
не я брой...
изстива...
и става любовта ни безнадеждна.
:arrow: С дъх на рози
-
Времето тече и отминава,
лятото отново е със нас...
Топли дни,разходки-
неусетно деня отлетява,
и ето вечерта изпълнена с приятен хлад...
Вървя по пътя прашен,
замислена за хиляди неща.
Бъдещето ми изгрежда като кошмар страшен,
защото за пореден път се озовавам сама.
И тогава,с дъх на рози,
приближи красивото момче,
което ми върна живота
и покори мойто сърце.
:arrow:Близка далечност
-
Толкова си близо...
А всъщност далече...
Беше до мен...
Ала няма те вече...
Близка далечност-
далечна близост...
Самотата-вечност...
любовта-низост...
:arrow: След смъртта
-
Живееш без да оценяваш дните,
които се търкулват неусетно покрай теб...
Умираш,край и всичко свърши,
за другите си вече само лед...
А какво има там,след смъртта?
Какво те чака на тунела в края?
Вярно ли е, че виждаш бяла светлина?
Или това просто лъжа е?
Мълчиш...Но,вярно,ти си мъртъв...
Колко жалко,че те няма тук при мен...
Дано когато дойде и мойто време
да се видим за по кафе някой ден.
След смъртта...Никой не знае какво следва...
Всичко изречено е просто лъжа...
Само който е там може да каже,
но...май няма как да стане това?!
:arrow:Преди живота
-
Какво има преди живота?
Нещо грозно?...Или може би красиво?
Дали съм била радостна или сирота?
Сърцето тъжно ли е било или щастливо?
Дали е имало щастие и радост?
Или само мъка и тъга?
Дали имало е любовна сладост?
Или само фалш и суета...?
:arrow: Надгробна плоча
-
Черен мрамор,малка снимка
на младо,хубаво момче,
сега заровено в земята,
сега на гости на небесата...
Надгробната плоча е тъмна,
противоположно на бялата му душа,
която бе толкоз ведра и будна,
а сега...за него свърши света...
Последно сбогом приятелю,
заспиваи своя сладък сън.
И знай,че винаги ше те помня
и край твоята плоча ще търся и моя покой!
:arrow:скучна реалност
-
Реалността скучна мразя.
Нека живеем в мечти...
Нека летя,вмесо да лазя...
Нека да се радвам,вместо да боли...
Една реалност-скучна сива,
реалността носи само нещастие,
а аз искам да бъда щастлива,
копнея за мъничка щастие...
:arrow: Призрачната къща
-
Сенки по стената тъжно се движат,
зловещи стонове един след друг се нижат...
И скърца пода от стъпките плахи...
едва сега си припомни всички призрачни заплахи...
В къщата тъмна защо така пристъпи?
Не уважаваш ли това, що почива там?
Едва ли ще помогнат молбите ти скъпи...
наказанието приеми... дойде тук сам.
И писък в тишина издава,
че нещо в къщата зловеща става...
Сигурен ли си още, че призраци не съществуват?
И че само във въображението на хората танцуват?
:arrow: Изкушение
-
Ти си моето изкушение...
Как мога да ти устоя?
Търся в теб решение
и към любовта ти вървя.
Не знаеш как ме изкушаваш...
Така силно ме привличаш...
Само колко ме влудяваш...
Кажи ми,можеш ли да обичаш?
:arrow: Пожълтелите страници
-
Върлувал е тука пожар
изпепелил е всичко до основи
изпил е спомените ни общи
а късно е да си направим нови.
От огъня са пожълтели даже
страниците ни предишни,
не се разчита вече любовта ни,
един за друг сме станали излишни.
:arrow: Счупено огледало
-
Искам да видя себе си днес...
Искам да знам как изглеждам...
Търся огледало с голям интерес,
но да намеря все не успявам...
Защо не ми позволяват за миг
да зърна себе си в стъклото студено?
Защо когато попадна на стъкълце чувам вик
сякаш е станало нещо извънредно...
Ето го,огледало голямо и здраво
и аз заставам пред него с копнеж,
да надзърна и да видя жената,
която винаги е будила интерес,но...
Поглеждам се и то се чупи...
Какво е станало с мен?
Нима живота промени ме?
Нима съм труп ледено-студен?
Нямам сянка,нито отражение...
Няма кръв в студеното ми тяло.
Добре,но щом искам да се видя
това не значи ли,че и то е оживяло?
:arrow:Чисто желание
-
Днес сме погълнати от хиляди грижи,
а животът пред нас бавно се ниже...
И забравили сме миговете, когато мечтаехме безспир,
сега просто угасваме със всеки нов кумир.
А децата май най-чисти са от всички нас,
онези деца, които не бързат да пораснат със всеки час,
онези, в чиито очи се потапяш и погубваш,
опиянен от честност, смелостта нечестен да си изгубваш.
И искаш и ти като тях да можеш да мечтаеш,
душата си да изчистиш от грешките да се покаеш...
Желания чисти в умът ти за миг да затанцуват,
а мечтите желанията ти да обрисуват.
Красиво звучи ти нали?
Тогава защо продължаваш да се криеш?
Чистите желания в себе си събуди
и очарованието на новия ден ще откриеш...
:arrow: Тъжни сенки
-
В тъмното тъжни сенки танцуват...
Зловещо,страшно е без теб...
А устните ми бленуват
да разтопят сърцето ти от лед...
И сенките тъжат безмълвни,
падат,но пак ще продължат,
с жар раните запълни
и толкова сега болят...
И сама съм аз отново...
Със сенките черни...Сама...
Защо сърцето ми не беше от олово,
така нямаше да ме боли от любовта...?
:arrow: Твоето предателство
-
Влюбвам се в дните ти... солено е дъното.
Целувам и пясъка ,и нежните длани.
Ти си предателят, ти ме погуби.
Аз съм солта, горящите рани.
Всичко е сринало, твоята буря...
Твоето предателство - черни очи.
Аз съм те нямала. Какво съм изгубила!?
Аз съм обичала... ти просто не си.
Залез от кръв
-
Залязва слънцето с пурпурни лъчи.
Кървав залез е и в моето черно сърце...
Ала от настъпващата нощ така боли...
Не позволявай кръвта да изтече...
И залязва и животът ми за миг...
Болката достига своя връх...
Посвещавам на теб последния си стих...
Любов моя,отнеси сетния ми дъх...
И когато мен ме няма вече
ти залеза ще гледаш сам...
Но знай,макар и далече,
аз отново ще бъда там...
:arrow: Острите нокти на самотата
-
Със самотата често си говорим
и заедно сме всяка нощ
аз я мразя до болка,
тя в сърцето ми забива нож
Със самотата винаги сме двете
и взаимно се кълнем,
аз я псувам дано е проклета,
тя остри нокти забива във мен.
:arrow: Студено слънце
-
Студено слънце май няма
винаги огнено си блести
дори когато разделени сме двама
пак ме галят неговите топли лъчи..
огнен кръг [lol]
-
В забрава сенките танцуват...
в тишината на нощта пируват
около огън накладен,
с вкуса на кръвта напоен...
Своя богиня, закрилница.. бледа жена наричат,
всичко живо в краката й обричат...
и огнен кръг пред нея блести,
пламъците извайват чужди съдби...
А тя сред кръга затанцува сама,
погълната, извикана от гласа на жарта...
Тялото си под звуците варварски извива
и сякаш с огъня в едно се слива...
:arrow: Пълнолуние
-
Пълнолуние..
и небето обвито е в черни облаци,
а над къщите - гъста мъгла,
луната неясна се крие зад небесни ивици
и сякаш крие мъничко тъга..
Пълнолуние..
пусти и глухи са улиците,
няма нито една отворена врата,
само стъпките отекват безмълвни,
а и късно е за прелитащи ята..
Пълнолуние..
и величествено разтваря се царството,
заслепена от ярка светлина,
стоя неподвижна, и наслаждавам се на изяществото,
на тази пълнолунно бяла красота...
Пълнолуние..
пълнолуние е и в моята душа,
жадуваш за моето внимание,
ще го имаш, но когато реша,
ще ме молиш от желание...
Обичам пълнолунието в нощта..
:arrow: ярка светлина
-
Тунела, края...светлина.
До тука свършва всичко и умира,
там дето почва светлината ярка,
пак там кръвта ми почва да изтива.
:arrow: чернобяло
-
Разглеждам пак снимките черно-бели,
с времето отдавна остарели,
но спомените са още живи в мен...
и заиграват в черно-бял сатен.
Ето ме там... мъничко дете,
раните покрили бледи колене
и усмивката грейнала от сърце,
кокичета държа в ръце.
Толкова отдавна ли бе,
че сега не съм и наполовина толкова щастлива...
Искам пак да съм дете...
далече от реалността безкрайно сива.
:arrow: Нов живот
-
Нов живот от днес ще заживея,
нов живот без болка и тъга...
Не ще плача,а ще се смея.
В този живот не ми трябва любовта.
Защото ако любов в него има
все някога отново ще страдам...
Искам да остана със самотата любима.
И без друго винаги сама оставам...
Но ако не зная какво е любовта
няма от самотата да ме боли,
няма да науча какво е тъга...
Няма да чернеят светлите дни.
:arrow: Уханието на любовта
-
Ухание на кафе и мляко,
ухае ми на шоколад,
ухае на цветя и пролет
ухание на водопад.
Ухае ми на хиляди целувки,
ухае ми на сън и мъжки зов
ухае ми...дано не спира да мирише...
мирише просто на любов.
:arrow: Грешни мисли
-
Грешни мисли в главата ми нахлуват.
Как искам от нея да те отнема...
Устните копнеят отново да те целуват.
Искам пак да стоплиш душата ми студена.
Грешни са мислите тези,зная.
Но искам да ви разделя.
Няма ли да дойде вече края?
Искам всичко аз да променя.
Грешни са мислите ми,да.
Прости ми,но за себе си те желая.
И не ще позволя да те отнеме тя.
И за стореното не ще се покая...
:arrow: Вечен миг
-
Само миг, ужасно кратък,
миг - болезнен, откровен,
само миг, но спомена за него
ще остане вечно в мен.
:arrow: Тъмен ден
-
Най-накрая нощта си отиде...
Най-сетне,минаха векове...
И ето,че ден нов иде,
очаквам светли цветове...
Да,ден е,но тъмен като нощ...
Страшно,пусто и студено...
Мъгла стиля се,а не разкош...
Сърцето отново е наранено...
Тъмен ден...Черна тъмница...
В бездна попадна света...
Сякаш криле на черна птица,
която кълве от моята душа...
:arrow: Наркотик
-
Дрогирам се ... с твоята обич,
ласките ти са иглата
забивай я в плътта ми, не жали
да нарушиме правилата.
Почти ми действащ като наркотик,
към теб до край съм пристрастена,
не искам да те пусна да си идеш
дори да бъда после наранена.
:arrow: Малодушие
-
От това малодушие,от този страх
чувствам се така самотна...
Разби мечтите ми на прах...
Душата скита в мрака сиротна.
И загубих те,защото бях плаха.
Треперих от страх и студ.
Че ще те изгубя бе за мен заплаха.
И сама се нараних този път...
:arrow: Речникът на любовта
-
Тези жестове, не разбирам,
тези думи и знаци....
обясни ми, по-ясно
за да успея да те разбера.
Преведи ги на езика който знаем,
да мога мислите си аз да събера,
бъди със мен по-чсен, преведи ги...
с речника на любовта.
:arrow: Откровение
-
Моля те за едно-бъди откровен...
Най-добре да говорим открито.
Искаше заедно да бъдем само за ден?
Или чувство истинско в сърцето ти е скрито?
Нека да говорим без да се смущаваме.
Нека бъдем честни един спрямо друг сега.
По-добре,отколкото напразно да се надяваме.
Кажи,има ли я между нас любовта?
Хайде,време е чувствата си да разкрием,
хайде,кажи ми единствено истината,
нека престанем зад глупави маски да се крием.
Кажи ми дали за теб съм единствената?
Разкрий всичко,което чувстваш ти,
ще ти кажа всичко,което ми е на сърцето и аз,
не искам повече измами и лъжи...
Може ли най-сетне да има нещо между нас?
:arrow: Нищожество
-
За какъв се мислиш,
в моя ден как ще влезеш,
щом не струваш пет пари.
Ти си нищо. По-добре върви.
:arrow: Предателство
-
Защо ме предаде,
аз ти вярвах.
Любовта на друга даде.
Защо ти повярвах?
Нарани ме,а мислех си аз,
че ти силно ме обичаш...
Топлеше ме във нощния мраз,
бе готов в обич свята да се заричаш.
А сега какво ми стори?
Предаде ме и ти...
Сърцето няма сили да се бори...
Колко мъка любовта ми причини...
:arrow: Свещ
-
Капки восък по ръката. Паднали,
изгарят ми плътта. Виждам те
във пламъка. Опитвам се да те докосна,
ала изгаря образа ти със свещта.
:arrow: Умопомрачение
-
Застанала на ръба на безкрая
губя своята идентичност...
или не...по-скоро съм отлъчена, задари нея.
Сълзите неповторимост
падат в бездната на ада.
Да скоча ли в огньовете...или да остана на ръба?
Ограничен е твърде много избора!
И питам ветровете
дали да продължа да се боря
с безличието?
А те не ми отговарят....
Различието на битието в полето
статичност на съзнанието ми
даде на късо...
и изгаснаха светлините, и дойде ред
на умопомрачението...
:arrow:Апатията
-
Апатията... е безразличие,
такова като моето към теб,
обичах те...не го разбра,
сега сърцето ми е лед.
Не ми е важно колко си далече,
не ме интересува колко те боли
за тебе нямам нито милост,
нито повече изстрадани сълзи.
:arrow: Отмъщение
-
Извайвам статуя
от педантично подредените нерви,
които ти ми изтръгна...
Правя я висока като Статуята на Свободата,
а факлата!?... нея от какво да направя?!...
Ще използвам омразните спомени самота,
в които и ти трябваше да вземеш участие...
И ето я, готова!
Статуята на моето Отмъщение...
Паля с клечица омраза твоята факла-фалос...
и тя изгаря, раздухана от моято гарез.
постановка
-
"Живота ни е сцена
и всички сме актъори",
въпрос на гледна точка е...
аз искам да бъда куклата
оная на конците.
По дяволите самокнтрола
и личния живот, аз ще съм
марионетката, ти режисирай
съдбата ми...
после ще дойде феята
и ще ми вдъхне живот.
:arrow: Житейски неволи
-
Потопена във битието,
не мога да вдигна глава от проблеми...
Иска ми се да поеме дъх,
да дам малко свобода на сърцето...
Да осъществя копнежите големи,
да изпитам пак любовен полъх
върху изморената си плът...
Ала всичките неволи ме застигат,
щом осмеля се да мечтая.
Разпъват ме на кръст
и безпаричието, и безработицата на живота нерат.
На глада ям побоя...
на побоя домашен оправдания слагам...
с копнежи безнадежни
за безметежни дни се церя.
:arrow:Ролята на любовта в живота
-
Любовта казват
е
солта...
на живота.
Любовта...
без която не можем,
оная сладката, красива болка,
от която казват се умира,
на живота е солта...
или калта...
въпрос на лично мнение
:arrow: без изход
-
"Без изход" - лъжлива фраза,
измислица на някой заблуден,
нима животът на вази не показа,
че след всяка тъмна нощ изгрява ясен ден!
Пътеки светли винаги ще има,
винаги ще има шанс,
а когато тъмнината е необозрима,
потърси между душата и света баланс!
:arrow: Какво съм аз?
-
Какво съм аз
бряг за пясъка...
или пясък по брега,
хвърлен в очите...
или съм само измислица,
на твоите нощи
когато си сам...
искам да съм огъня
във сърцето ти,
но навярно съм останала
само пепел...
:arrow: Неизказано
-
Затварям вратата пред лицетото ти...
Не ме интересува какво ще кажеш!
Навярно пак лъжи...
Поглеждам през шпионката,
а ти още си там...
Защо стоиш?
Не искам да знам!!!
Пак сърцето ми ще объркаш,
по-добре стой навън...
Тръгваше си толкова пъти без да ме оставиш
какво чувствам да кажа...
И сега идваш своите чувства пред мен да изливаш...
Но аз няма да те оставя!
:arrow:неразбирателство
-
Не ме разбираш,защо ли,
когато крещя,когато шепна...?
Не чуваш ли,сърцето ми говори,
когато измръзнала от студа трепна?
Не ме разбираш,защо ли?
Нима не говорим за едно?
Не чуваш ли душата да се моли?
Твърдиш,че знаеш...Но какво?
Не,не ме разбираш...
Истински не ме познаваш...
Но,знай,душата ми раздираш
и отново ме предаваш...
:arrow: Мълчание
-
Аз исках да ти кажа, че ще те чакам...
Исках да ти кажа, че мога да те обичам...
Но ти не се обади,
ти просто замина!
Поредна нощ се чудя
ще се обадиш ли да кажеш Сбогом,
поредна нощ в съня си се будя
и виждам, че аз съм само там.
Аз исках да ти кажа, че ще те чакам,
исках да ти кажа, че мога да те обичам...
И не исках думите в замяна да ми връщаш! -
А само да ми кажеш, че си тръгваш!
:arrow:позор
-
Не е срамно
да имаш отговор
на покана,
но ако не е моята...
тогава ставаш петно
върху дланта ми
и
ще те измия...
ще те пратя в канала
но не е позорно да имаш отговор
на покана...
:arrow: закъснение
-
Закъсня...
Вече късно е твърде...
Времето назад
не ще се върне...
Рая превърна се в Ад...
Закъсня...
Не дойде,когато те чаках.
Тогава не поиска любовта.
Не видя сълзите,които изплаках.
Твърде късно е да ме търсиш сега.
Закъсня...
Времето тече безспир...
Минават хиляди нощи и дни...
Обичах те,ти бе моят кумир...
Но сега късно е вече,уви...
:arrow: Пиршество
-
Късна вечер, пълна със тъга...
а викове далечни оттекват - тъжна веселба,
Две души се свързват... обречени от чужди,
забравили завинаги своите житейски нужди...
Празнуват дяволи и демони черни,
служители на бездната верни...
че две души при тях долитат, прегрешили...
заедно отвъд живота - това решили....
Празнуват богословите пресвети,
в дъното на душите си проклети,
че родителската обич с проповеди победили...
и с християнските си думи мъката надвили...
Празнуват и душите на влюбените двамата,
в прегръдката потънали в забрава...
Защото смъртта надвили...
и в бели гълъби се преродили...
:arrow: Прошка
-
За прошка днес ме молиш.
Мислиш,че мога да простя.
Спри за мен да се бориш,
любовта надалеч отлетя.
Молиш ме паднал на колене:
"Моля те,любима,прости!"
Но не ще простя.Вече не!
Не мога,твърде силно боли...
Прощавах ти хиляди пъти.
Да грешиш навик ти стана.
Не можех да живея без дъха ти,
но сега не ще простя грешката голяма.
:arrow: Мистично
-
Не е странно
но и аз не мога да
го обясня
и двамата сме тук
ала защо ?!
събира ли ни нещо
може би съдба ?!
И как щом и двамата
обичаме случайността.
Не е странно
когато тебе винаги кълна
когато мразиш всичко мое
да бъдем тук...
но може би е малко иронично
какво ли ни събра...
любовта е може би
е безкрайното мистично.
:arrow: Тъмнината
-
Погледни навън не светят лампи ...
дори луната обгърната е в тъмен мрак ...
улиците пусти са ... кънтят само глухи крачки ...
Работник тича след дирите на изпуснатия влак ...
Изведнъж леко се развиделява ...
но само сенки лазят по тъмното небе ...
Облаците на криеница тихо си играят ...
ридае някъде в студа изоставено дете ...
:arrow: болка
-
Виждам Те... а истински те няма...
Или май че бе обратното... не знам...
Загубих се... любена, презряна...
Какво стана... споменът е ням...
Искам Те... а истински те мразя...
Така ли е... не мога да твърдя...
Отблъсна ме... а аз те още пазя...
Ръцете ми повтарят ти "Държа!..."
Сърцето ми... е смачкана кутия...
Хартиена... с железнички ъгли...
Които са потрошени от скритост...
Жалко е.. мълча, а ми се крещи...
Какво очаквам... БОЛКА... нищо друго...
Какво очакваш... БОЛКА... просто срам...
В мен и в теб разстиля се надлъжно...
Дали най-лесно е във БОЛКА да си сам...
:arrow: Лицемерие
-
Не ме гледай с тия очи
пропити с болка
ужасно днес си закъснял
аз вече зная и от други го научих,
че мене лесно си предал.
Недей се моли със фалшиви сълзи,
не искай прошка с ангелско лице
свали си маската... днес не е нужно
аз вече знам...
предали са ме твоите ръце.
:arrow: Синьо
-
Отвътре всичко е ... "синьо"...
Всичко е някак... линеещо...
Но има пак нещо красиво...
В тъжното, тихичко пеещо...
Отвътре... а външно е розово...
Каква извратена съдба...
Облича си дрехите бозави...
И прибира си свойта тъга...
В телата на другите - мразя я...
Каква интригантка е, да!...
И същевременно ревностно пазя я...
Обичам "синьото", що дава ми Тя!
:arrow: Крясък без звук
-
Не крещи...
не пречупвай тишината
едва е поносимо да си тук
недей, мълчи
когато няма днес
какво да кажеш,
само не крещи...
защото всичко минало
е зад гърба ми
но често връщам се назад
полеждам те
и днес те гледам,
но виждам вече че си друг...
мълчи, недей да викаш
крясъка ти вече е без звук.
:arrow: Откровение
-
До болка си прехапвам
езика..
да те предпазя от тази истина.
До кръв впивам нокти
в очите,
но не потичат сълзите.
***
До смърт откровението
ми стига,
ала вината от сърцето не си отива.
:arrow:Общоприето
-
Прието е, че трябва
да съм мила,че
трябва да те защитавам
прието е че с теб да бъда
значи винаги да получаваш.
Но стига вече,
майната му щом така
е днес прието
отивам сеи, не се чудвай
че днес за тебе телефона
дава винаги заето.
:arrow: Хладно
-
Чувствата ти към мен охладняха.
Вече не са така топли както преди.
Сърцата ни едно към друго онемяха,
а за това вина имаш единствено ти.
Хладно е и навън,вали черен дъжд,
защо топлото лято не мога да върна
Щастлива в живота съм била веднъж
с теб...Любими,искам да те прегърна.
Хладно,толкова е студено...
А няма кой в нощта да ме стопли.
Няма кой да излекува сърцето ранено.
Не чува никой моите мъчни вопли...
Хладна е и моята душа...
Хладна без любовта ти.
Студена е без любовта...
Искам да живея в съня ти...
:arrow: Прозрачно
-
През тебе гледам...
толкова си прозаичен
очите ти, усмивката, ръцете
прозрачни са и ми говорят
че празно е у теб сърцето.
Не се опитвай да се скриеш
зад хиляди измислени завеси
прозрачни са за мене, както ти си
не се опитвай, знам къде си.
:arrow: Загубена съм
-
Изоставена по средата на пътя
точно, когато научих посоката
не ми каза, а ме остави да търся
любовта по Земята.. кръстосах я
Как без теб да вървя?
Не! Не искам!
Аз загубена съм.. пътят ми свърши
кой ще ме води напред?
кой сълзите ми ще избърше?
Изгубих се.. светът е огромен
нямам спътник.. всичко е спомен!
Да продължавам ли?
Има ли път?
Загубена съм..
Стоя на кръстопът..
:arrow: Нетърпелива
-
Няма да чакам.
ще пресека времето,
ще изпреваря дните,
ще събудя нощите
ще пришпоря годините,
но няма да чакам
да дойдеш...
така безучастна.
Ще извикам минутите
нека да бързат,
нека препускат,
да счупим стрелките,
пясъка да разсипем
да се срещнем
между времето.
:arrow: Забравено
-
Забравено момиче ... за сърцето му пак питаш,
не се ли умори в спомените му да скиташ?
Забравено момиче ... на негодник обичта ли предпочиташ,
нима след поглед мил него влюбен считаш?
Забравено момиче ... вярваш ли, че в сънищата му била си,
вярваш ли, че наистина споделил е с тебе мисълта си?
Не казвай, че не виждаш усмивката му тъй ехидна
и не откриваш в гласа му нотката обидна.
Не отричай... знаеш, че думите му до една са лъжи...
та той те прегръща, но гледа встрани.
Обич някога било, така ли?
А че в подигравка се превърна не разбра ли?
Забрави дните, думите, лъжите ... и това лице...
Забравено момиче си... със забравено сърце.
:arrow: Отмъщение
-
Без отговор останах, без надежда и сълза.
Без теб в едно отровно и предсмъртно примирение.
Не вземай повече от моя въздух, своята ръка
ще вдигна някога , безсилен удар - отмъщение.
Ще ли дочакам обаче изгрева в гняв разпилян,
ти ме обрече, сега съм стихия вързана с въжета.
От всяка слабост стъпкана във срам -
жесток живот, а отмъстително - сърцето!
:arrow:Безчувствен
-
Ако забия иглата
дали ще боли,
а отровата
ще горчи ли...
Тече ли всъщност
кръв у тия вени,
човешко има ли у теб...
ти си като кентавъра
полу-човек
и винаги звяр...
Какво да боли,
какво да горчи
по-чувствителни са даже и скалите,
но ако си ида...
ще кърви ли
онуй което във гърдите ти тупти ?!
:arrow: Неразбрано
-
Не разбрах кога си тръгна,
не разбрах кога се върна...
Не те видях, не чух...
Вакуумът, със който ме прегърна,
с който за думите ми беше глух,
сега и мен преобрази.
Не те слушам, не те искам...
Не разбираш ли? - иди си!!!
:arrow:носталгия
-
Тоя град дето в тъмното плува,
тоя град рушен за сетен път
винаги в сърцето ми ще бъде
и ще ме връща всеки път.
Дори когато вече съм голяма,
ще бъде там - на Тракия в сърцето
когато пътища безброй съм извървяла
пак там ще е най-хубаво небето.
:arrow: Поезията
-
Поезията тихо пак ме навестява
в нощта на болка и на изкривени мисли...
Ръцете като болест завладява,
а лека за нея - стари,бели листи...
От тая болест аз редовно страдам!
Това съм аз,а от себе си...не мога да избягам!
:arrow: децата
-
Децата...малкия стимол за живота,
нали около тях се върти света...
и в техните очи блестят искрите,
на бъдещето и на чистата любов!
:arrow: зимата
-
Сковала е наоколо всичко зимата бяла.
В ледената си прегръдка приютила
всички.Любовта зимен сън е заспала.
Или може би аз все още не съм я открила?
Студено е...Толкова студено...
Господи,какъв болезнен мраз...
А сърцето ми днес е уморено,
омръзна ми да те търся аз...
Изминалото лято друго беше-
обичаше ме силно,бе до мен,
до мен в нощите дълги спеше,
а сега си като зимата студен...
Нахлу този зимен мраз в твоята душа.
Сърцето ти в миг замръзна и то...
Скова се дори във вените кръвта...
И ти отдръпна се от мен.Защо?!
Но на този свят всичко си има край.
Аз оставам с надеждата,че зимата ще си отиде.
И когато това се случи аз ще съм тук,знай.
Надявам се,че идната пролет не ще ме подмине.
:arrow: Цигулка без струни
-
Цигулка без струни душата остава,
когато надеждата в нея умре.
Като цигулка без струни тя онемява -
безнадеждно, сиротно и плахо дете.
:arrow: сираче (дете)
-
Погледни го! Само е и плаче..
Останало без майка и баща.
То не е виновно, то е просто сираче.
Такава е била неговата съдба!
Но къде да отиде?
И кого да потърси?
Сам-самичко е в целия свят..
Кой сълзичките ще избърше?
Няма си никой.. То е сирак!
:arrow: Наздравица
-
Нека вдигнем двамата тост-
за отминалата тежка самота,
за теб-този неочакван гост,
който промени ми света...
Наздравица за любовта!
Нека за нас ние да пием.
За отминалата самота...
Чувствата си не ще крием.
Тост за бъдещето ни щастливо.
Наздравица за щастието...
за любовта-чувството красиво.
Нека забравим за нещастието.
:arrow: Продължение
-
Всичко е изгубено.
Всичко стопи се с годините.
Големите надежди сляха се в мъчително
отчуждение от света на живите.
Вътре всичко мъртво е...
Безразличие прегърна мислите.
Годините оставят по лицето белези,
ала непокътнато остава сърцето,
отдавна потрошено - още в младите гърди.
Всичко е спряло.
И всичко продължава.
Вътре нищо живо не остана.
Вън все още понякога вали.
Календарите годините си сменят,
бръчките от усмивките вече личат,
очите топли стареят...
Сълзите неизплакани напират
да изгасят пожара в душата.
Танцуваща нестинарка неопитна
с кръвта си гаси жаравата.
Пепелта като цяр отлага нагар
върху парчетата сърце...
Целувки от болки все
и маски с всички видове усмивки...
Гниещо отвътре,
от вън светлина струи -
отблясъци бледи на пламъците.
Часовникът продължи
със спрели стрелки.
:arrow:любовница
-
Втора е... но все пред мен стои...
Втора е... но виждаш Нея ти...
Втора е... но първа занапред...
Втора е... а все взима моя ред!
:arrow: Кинжал
-
Как блести острието...
на твоите думи.
Само сетна минута...
забий го.
За мен отдавна станал си
като кинжал
отворил рани,
дето не зарастват
в сърцето ми което
си продрал.
:arrow: Разговор
-
Щом във разговор са двама -
вероятен господин и вероятна дама,
знайте уважаеми - ще се разпали драма
и от нея без съмнение ще се роди беля голяма... [lol]
:arrow: Какво да бъде?
-
Какво да бъде?-сервитьорът ме попита.
Аз погледнах го и отвърнах отчаяно:
"Една душа с черупка обвита".
Погледна ме той смаяно:
"-Не предлагаме такива неща,
съжалявам,но сте в грешка,
това търсете го в магазина на любовта,
в магазина на болката човешка...
:arrow: Затъмнение
-
Днес слънцето забрави да изгрее...
нямаше утринна роса...
Птичката не можа песента да пее,
проспа тихо сутринта...
Светът спеше в своите покои,
а аз умирах в сънищата свои.
Ръка светината не ми подаде
за пореден път... някой животът ми продаде.
Облаци дъждовни, гръмотевици душата ми раздират.
Няма ги слънчевите лъчи топлината да събират.
Буря върлува в моя свят,
родена обич в тъжен грях...
Колко време затъмнението продължи?
Кажи кой слънцето така рани,
че не поиска да изгрее пак
и всички потънахме в задгробен мрак...
:arrow: Досада
-
Не ми е весело...
всъщност почна да ми доскучава,
тая наша обич,
вечно неразбрана.
Всеки ден едно и също
всеки ден - скандал,
не ми е весело,
всъщност много ми е скучно,
да броиме кой, какво е дал.
:arrow: омагьосано
-
Омагьосано е днес сърцето,
омагьосано от любовта.
Звезди няма на небето,
горчи тихата сълза.
Омагьоса ме и си отиде,
ала магията не развали,
безмълвно ме напусна,
"Сбогом" не каза дори.
:arrow: Причината
-
Причината
е в следствиео от действията
всъщнот
от бездействието твое,
не всъщност не е важна причината
или вината,
важно е,
че си отивам.
:arrow: забравено
-
Забравено е сърцето ми от теб.
Забравено е миналото красиво.
Сърцето ти превърна се в лед,
а мойто не може да е щастливо.
Забравено щастието отмина...
Нима това заслужавам?
Завинаги от мен си замина,
а аз не спирам да се надявам.
Забравено е миналото ни от теб,
забрави всичко между нас...
Ала аз всеки твой поглед помня,
топлеше ме в нощния мраз.
:arrow: Съществува ли?
-
Съществува ли... ?!
Не всъщност е измислица.
Има ли я ?!
Всъщност не.
Но я призоваваме всеки път в своите
измислици,
да ни спаси от всички
сиви и грозни безмислици.
:arrow: Предателство
-
Защо ли ти се доверих?
Защо ли?
Защо сърцето свое ти разкрих?
Защо поне веднъж не те помолих..
Повярвах ти и.. Ето пак сгреших!
Излъга ме!
Очите си затворих!
Помислих си, че грешка е било!
Предаде ме!
Лъжата се повтори!
А ти не спря все мене да виниш!
Това е края..
Мисля, че не бива
да продължавам да ти вярвам аз!
Разкри ми колко е била фалшива
и любовта.. И всичко между нас!
:arrow: Влюбено сърце
-
Влюбеното ми сърце всички грешки ти прощава.
Щом обича,способно е всичко да прости.
Моето сърце за любовта ти не спира да се надява.
Не спира...въпреки,че безспирно кърви...
И кръвта ми е отровена,
раните ми тя разяжда...
Душата в ковчег затворена.
Угасна звездата ми блестяща.
Това влюбено сърце е обречено
вечно от любовта да страда.
От самотата е завлечено...
И този път ще пострада...
:arrow: Маска
-
Маската ли да си сложа?
Ролята ще изиграя!
Страх ме е да се покажа..
Ах, кога ще дойде края!
Страх ме е да се преструвам,
но истинска да съм не мога!
Убий ме! Още те жадувам!
Желая те! И в радост и тревога!
Обръщам гръб!
-
:) Случва се
Гледам те... не стои така пред мен
чакам си таксито и си тръгвам
няма да ме трогнеш с тоя поглед наранен
отдавна станах безразлична...
Не стои така, не си помагаш
разбираш ли аз няма да се върна
хвашам си таксито, няма да му мисля
без капка жал, аз гръб ще ти обърна...
:arrow: Под звездите
-
Искам да седиш до мене
под звездите,
да ме гледаш ти в очите.
И сами под небето,
да ми шепнеш в ушето,
колко много ме обичаш,
как за мен копнееш.
Искам това да бъде,
нашата звеза нощ
и да потънем в любовен разкош,
само двамата с теб..,
сами под звездите...
най-съкровеното желание
-
Искам,
не искам.
Няма да си кажа тайната.
Остава си за мен най- съкралното
само за мен...
иначе няма да се сбъдне.
:arrow: Тъмнина в душата
-
Люляци ароматни окачени на тавана
на стая родена от безкрая.
Врати от бук заключени с катинари златни
не допущат никой до същината на дома да припари.
Вътре туппти едно сърце
в ритъм с танцуващата под люляците душа,
обвити в тъмнина.
Ни един прозорец, ни лъч светлина
танцуват в ритъма на болката.
:arrow:късметът да си обичан
-
Всички казват-късметлийка съм била,
че до себе си те имам аз.
Завиждат те на моята съдба.
Различни сме,но не личи тоз контраст.
Напротив, имаме много общо-
то ни свързва-и това е любовта...
Не ме интересуват другите изобщо.
Съдбата-тя ни запозна...
Благодаря й.Късметлийка съм,щом те имам.
Щастливка,щом съм с човека,когото обичам.
Дарявам те с любовта си и с шепи взимам.
И душата си клета на теб завинаги обричам.
:arrow: Зловещо
-
Къщата ни скърца... стъпалата...
Сякаш не познават нежен звук...
Дере ми нещо, що не виждам, стъпалата...
Май призракът ти още скита тук...
Вратите се отварят пак самички...
Прозорците затръшват се без вятър...
Леглото все по-празно е... на листи...
Предметите разронват се и мятат...
Страшно е... Без теб е много тъмно...
А светлината, появила се, ме плаши...
И всяка стъпка, сякаш е по-стръмна...
Зловещо е... оставам тук, обаче!
:arrow: Кръговрат
-
Откакто сме с тебе все се въртим
в един кръговрат от измама,
понякога как се оплиташ не знам,
че никъде изходи няма.
И твоето ляво ме води на дясно
и всеки път съм една....
не искам твоите нежни измами,
но все към тебе вървя.
:arrow: Еднопосочен билет
-
Еднопосочен билет...
Билет за Ада...
Защото съм без теб...
Не ще моля за пощада...
Еднопосочен билет...
От там не ще се върна...
Ще горя в пламъци от лед...
Щом не мога да те прегърна.
Еднопосочен билет...
Завинаги оставам там.
Горчи и сладкия мед...
А ти пожела да си сам...
:arrow: Счупено
-
На парчета по пода лежи...
Май нещастна любов ще ме гони...
Години седем... нали...
Както досега... в празните спомени...
Нямаше искра любовна...
А оглеждах се взискателно на ден...
По хиляди пъти... греховно...
Е да бяга Тя все от мен...
Проверявах очите, ръцете...
За ласки, следички поне...
Но няма и няма... сърцето...
С огледалото се счупи в самотните нозе...
:arrow: Коминочистач
-
Докосни го за късмет!
Може да ти провъврви..
Не за левче или пет,
докосни го без пари!
Той щастлив е от това,
че децата забавлява!
Усмихни му се сега,
щастието се удвоява!
Мислиш си, че е шега?
Но какво тогава губиш?
Докосни го ей така!
Спри за малко да се чудиш!
Усмихни се на света
и във себе си повярвай!
Докосни го със ръка..
От късмета си не бягай!
:arrow: Врабчета
-
Душата ми е боса
като крачката а врабче,
денят ми е сив
като врабче
и се чувствам слаба
когато съм без теб
също толкова плаха
като сърцето а врабче.
:arrow: Път
-
Зимен път отрупва
всички боси нозе...
Самотник...бавно стъпка,
нещо заровено взе...
Прегледа подаръка,отмина,
зарови нещо друго във снега.
А после паст огромна зина,
и пое пътника на мига...
Оставеното съкровище изстина,
а взетото скова самотата.
Зимата бавно премина,
и остави мъртви...крилата.
:arrow: Снежен човек
-
А той топи се, Топлина...
Почакай малко, имай милост...
Че кварталните деца...
С радост все при него идват...
А той топи се, Слънчо, спри...
Недей лъчите си развръзва...
Подръж ги още малко ти...
Че той от тях в сълзи замръзва...
И в локва се превръща тихо...
С минала блескавина...
Поспрете, нека отпочине...
Човек от сняг е, но с душа...
:arrow: Точка на пречупване
-
Когато левчето си изтърве
стареца с ръце треперещи
и да го вдигне той се наведе
и звъннат прешлените пеещи,
тогава - точка на пречупване,
нейде по средата -
претъркулване и...лупване,
болки в кръста и главата. [lol]
:arrow: Салтомортале
-
Хоп, Маймунке... скок-подскок...
В ритъм на един живот...
Дето еволюцията е факт...
От глупак, та до простак...
От подскачане по ноти чужди...
До салта, на друг му нужни...
Ей така е в тоз живот...
Салтомортале... и пак скок-подскок...
:arrow: Каравана
-
Като каравана по рътове високи
животът ни във трудности се движи,
мечта са шосетата с асфалт широки,
но реални са безбройните ни грижи.
Като каравана - тромава и бавна,
обгръща ни ужасната забрава,
а копнежите в черупка славна
загасват в караваната-държава...
:arrow: Пантеон на сълзите
-
Гробница у мене днес се шири...
Пеят в нея нямо-черни лири...
Мокро е, а сухост се разнася...
Почиващите тук са друга класа...
Не любими някакви лица...
Нито пък омразни чужди думи...
Не ранени, изгнили веч сърца...
Те не са и личностни натури...
Погребаните в зданието също...
Са моите сълзи от цял живот...
Пантеон един... религия... изкуство...
Гробница... безверие... любов...
:arrow: Безсилие
-
Когато паднеш ти по стъпалата,
когато блъснеш се в гранитните стени
и до кръв ужилиш си душата,
тогава,напук на всичко лекичко усмихни.
Когато потънеш в мрак катранен
и думичка една - безсилие
в ума ти с нишките на болка загнезди,
тогава изправи се,положи усилие
и мрака лепкав със свещица прокълни!
:arrow: Снежинка в пъкъла
-
Искрица във лавината си ти...
Толкова си топъл и различен...
Масата се пробва да души...
Твойта топлина и огън силен...
Но не може... Как ли да успее...
Когато ти си моето "Безценно"...
Няма начин... нека да посмее...
И ще изкупва с кръв това действие нередно...
А ти искрица си в една лавина...
Противоположното на мене... друго аз съм...
Една снежинка в пъкъла - градина...
Където днес подготвям наш'то царство...
:arrow: Край мен поспри
-
Край мен поспри сърничке от гората,
недей да бягаш плахо,не съм аз твоя враг,
нека да отпусна до теб нозете си в тревата,
нека заедно да забравим своя бяг.
Разкажи ми сърничке плаха,разкажи
за живота във красивия,потаен лес,
ухание от луляци и плодове ми поднеси,
искам да всичките "окови" да забравя днес.
Спокойно е в дома ти горски,тих...нали,
не достига там ръката на страданието
ех,защо на мене някой дух не подари
твоето безгрижие,процъфтяващо сред шума и мечти...
:arrow: Корона от облаци
-
Ти направи ме Царица на живота...
Който от години водиш сам...
Ти подаде ми жезъл от дълбока...
Обич, що изпълва те със свян...
Ти наметна ме със снежна пелерина...
По която си закичил диаманти...
И те блестят пролет, есен, зима...
И разцъфват всяко наше лято...
Ти подсказа ми... Къде да си намеря...
Обувки от криле на феникс ален...
И закичи във косите ми рефрена...
Що се лей от еднорога непечален...
Ти направи ме Своята кралица...
Поднесе ми и пръстен синева...
На шията положи огърлица...
И корона от облаци на моята глава...
:arrow: Дъждовна депресия
-
Вали...
вали навън, а се стича по мене
и съм мокра
и ми горчи
това скапано дъждовно време.
:arrow: Коледата невъзможна :p
-
Коледата без теб е някак невъзможна..
Немислимо е да празнувам сама..
Да отворя шампанско?!
Но с кой наздравица да вдигна?
Да приготвя вечеря?
Но с кой ще си бъбря.. Не! Някак не мога..
Да стоя сам-сама цяла вечер..
Невъзможно е това да се случи..
По-добре да заспя.. да не мисля..
Празник без теб не може да се получи..
:arrow: Невинна до доказване на противното
-
Коя съм ме питаш...
- Онази, Невинната...
Която уби те със първия сняг...
Защо точно тебе...
Щом почваше зимата...
- Не зная... Просто така си избрах...
Сега ще попиташ...
Какво съм си мислила...
- Може би малко сладост от мъст...
Как и кога...
Теб съм притиснала...
- Тогава, когато посочи ме с пръст...
Коя съм ме питаш...
- Онази, Невинната...
Която възкреси тебе с белия сняг...
Защо, как, кога...
Не доказвай, не питай...
За да не ми се налага да те убивам аз пак!
:arrow: С кожа на хищник
-
Поглеждаш ме и с този поглед казваш:
„Аз знам каква си, знам те, виждам”.
И промъкваш се увлечен да доказваш,
че си безстрашен. Другите завиждат
на твоя устрем, глупост непонятна.
И май наистина не вярваш, че съм „тази”,
каквато ме описват, „неприятна”.
Но лъжеш се. Не съм кристална ваза...
Така наперен, идваш с бодра крачка,
не виждаш ноктите, с които те прегръщам.
Поредната безкрайно лесна плячка...
И с кожата на хищник утре ще се връщам.
Поредното палто, килим във коридора...
Не са ми нужни, много притежавам.
Да, забавлявам се, играя на Пандора...
Но не се ли уморихте да ви побеждавам?
:arrow: Падение
-
Днес най-лесно лъжем себе си.
Край себе си и другите.
Забързани, замислени
потъваме в заблудите
на собствените си "мечти".
Вечер в мрака - тежи ни.
Нещо ни мъчи - незнаем какво.
Или знаем , но го отричаме -
себични сме
научихме се лесно да мразим и да обичаме.
Забравихме себе си.
Забравихме света.
Потънали в илюзии
тънем в нищета .
На душите си загубени
подаряваме изсъхнали цвета.
Падение - сърцата ни са празни
живота обезсмислен,
и лъжем се че още сме деца...
:arrow: светлината в гроба
-
Вървях самотен сред гора -
тъмна,тиха,ледена като чудовище
и стъпвах леко по заровени тела,
спящи кротко в градско гробище.
Изведнъж от нечий гроб
запламтяха демонски очи
и ме стегна в пристъп белия дроп
и свят ми се зави.
Но смелост проявих
и с любопитство неприсъщо
до светлината в гроба аз се приближих...
и завладя ме присъствие могъщо...
Приседнали карай гроба,
изпълнени с живот,
две светулки в късна доба
играеха белот! [lol]
Съжалявам ако се е получило несериозно [lol]
:arrow: Огледалце,огледалце на стената...
-
Огледалце,огледалце на земята ..
Кажи коя най-тъжна е в Земята?
Има ли от мене по-нещастна,
и с какво тогава някой я е фраснал?
Не,не се бъзикам .. питам те сериозно ..
как може нещо толко лесно,
да е всъщност толко сложно?
Казвам ти-боли ме!
Но не мога да направя нищо-
той забрави моето име!
Липсват ми дните на вечен покой
и на щастие ..
Отминаха .. сега ме сковава нещастие ..
:arrow: свободна съм и съм по-щастлива! :)
-
Ти казваш ми, че съм едничка...
Досега не е била така...
Ни една, под кожата себична...
Влязла тъй, дори, жена...
Но как да вярвам, аз съм волна...
Птица, що криле разперва...
Щастлива съм и съм свободна...
Недей ме котка и запейва...
Аз искам просто тиха лудост...
Що душата ми разтърсва...
Аз искам нещо... само чувство...
И няма как да го изпусна...
:arrow: ЗАЩИТА НА ВИНОВНОСТТА
-
- Виновен ли съм- попитах огледалото.
- Да,виновен си -отвърна ми с въздишка.
- Защо?Къде сгреших? - потръпна ми тялото.
- Виновен си,че си човек,че носиш на каишка
своето сърце,че обличаш в черно бялото,
че си частица,а се мислиш за Цялото.
- И какво да правя,как да изкупя своята вина?
- Живей!Живей и учи се да подаряваш,
живей със душа,а не със сетива.
Учи се усмивката в усмивки да претворяваш.
- Но аз ще си остана виновен!
- Да,както и всички останали...защото сте хора.
Но виновните ще защитят вината с дълг синовен.
Забрави всяка своя умора.
Виновни са хората и ще останат виновни,
но ако не беше човешкия грях
не бихте се превърнали във същества съдбовни,
сътворени от божествен дъх и облачен прах.
...От Дявола е само насаденият страх...
:arrow: Реки от сърца
-
А тълпите се блъскат в стени... слепота...
Така се разбиват недрата...
Попили у себе си нежна тъга...
Сплотяваща тайно сърцата...
И набези плискат капките тътен...
До мен застани и се вслушай...
Тълпата от хора не лава е в Пъкъл...
А водопад на наивност... и чувства...
:arrow: Решетки от свобода
-
Когато се ударим във тавана
на собствената си наивност,
когато загорчи душевната нирвана
и закипи в кръвта ни примитивност,
когато забравим да вдигнем колена,
мислейки си,че към лазура летим
и развеем високо самоуверените знамена,
без да знаем,че дълбоко всъщност спим,
тогава ний ще разберем,ще осъзнаем,
че затворени сме във зандан сред глупостта,
но късно за нас ще е да се покаем,
защото затворници сме вече на своята свобода...
:arrow: Рожба на звезди
-
Родена е в нощи меко сини...
И няма подходящи тук слова...
С които да опиша в пъстри рими...
Какво всъщност представлява тя...
Красива е... звездите са и' вдъхнали...
Живот да се оглежда във очите...
На всички безнадеждно влюбени...
В дъгата през деня и във мечтите...
Когато нощем в сън попаднат...
Тогава тя блести им във сърцата...
Рожба на звездите май и' казват...
Тя Надежда е... и свети ни в душата...
:arrow: Камък на шията
-
Всяко притеснение
за бъдещето неясно
е нелепо сътресение
във челото ни красно.
Всяка такава тревога
и излята в прахта сълза
е богохулство към бога
на нашата крехка душа.
Камък на шията е това
проклето притеснение,
нека го забравим веднага
и заживееме без съмнение.
:arrow: Зелен хайвер
:arrow:
-
В тъгата си по теб отново...
Усмивка откривам сега...
Какво да направя - готово!...
Измислих... ще ровя дъна...
И себе си там ще потърся...
По рифове разни - разплод...
Места за новости мъртви...
Нереални, но с сладост на плод...
И плувам в мисли, откривам...
Следи от духа ти и Теб...
Следвам ги сляпо, макар да разбирам...
Кълва зелен хайвер...
:arrow: Каторжник
-
Отвътре гласовете шептят...
Тих шепот...напомнящ на лудост.
А вън...
светлина, любов и ти...
Хващаш ръката ми,
целуваш ме нежно,
любиш ме бавно...
Обичаш ме!
Аз теб също!
Но гласовете отвътре шептят...
Обвита от несигурност
от тебе страня...
Аз съм катожник на собствената си лудост.
:arrow:минало
-
Минало от бяла кост
прелива в пепел мека
и над пепелевия мост
вий се порцеланова пътека...
Синьо,черно и червено -
стъкълца опасно остри -
пепелта покрива уморено
цветни смъртоносни мостри...
Пепели и кости -
минало от здрач
с кървави пости,
с ярост и плач...
:arrow: Боговете сигурно са полудели [lol]
-
Сигурно не е нормално горе...
Щом докарали са ни беди...
Да сочат ни и горе-долу...
Съпричастни с хумор да са ни...
Навярно, че са полудели...
И ни скарали със теб...
За да имат всяко време...
Приказка за смях нелеп...
А ние блъскаме главите...
И сърцата си в ръце държим...
Моето теб нарани те...
Но първо ти го нарани...
И тъй е смешно, че е жалко...
Сигурно така е, да...
Боговете не са никак малко...
Щом направиха такваз шега...
:arrow: Счупена усмивка
-
[pleZz]
Счупена усмивка
не харесва аз такава,,
това е някоя ленивка
която си се забавлява.
Усмивката е знак на радост,
на обич и любов ,на младост.
Човек,когато се засмее
трябва като слънце да огрее
земята ,хората, света,
да свети като слънце през нощта.
това е песен,да ,това е песен.
-
Това е песен,да,това е песен,
песента,която сърцето ми пее.
И макар животът ми да не е лесен,
душата ми единствено за теб копнее.
Песента на любовта звучи в сърцето.
Меден глас и музика прекрасна...
Песен пеят и вълните на морето...
Песен за любовта,а не за болката ужасна...
:arrow: Най-накрая
-
Сънувах ли през всичките тези години?
Или наистина пропадах?...
Ти беше ли до мен?
Затварях си очите
и сякаш, че не виждах...
Днес ги отворих за първи път -
а около мен навсякъде кръв:
и по белия илюзорен спомен,
и по синия таван над леглото ми...
и по мен...
Пак затварям очи,
но ми е късно вече да се преструвам на сляпа,нали?
Проглеждам внезапно
и странно...
щастлива съм най-накрая!
:arrow: прекрасните неща
-
Прекрасните неща са перли бели,
затворени в черупката на мида,
спяща под вълните океански,подивели,
а човек е просто малка стрида...
:arrow: Хор от шепоти
-
Ти знаеш ли най-хубавите песни...
Слушал ли си даже част от тях...
Те не са от словата, тъй небесни...
Нито пък се свирят ноти, ах...
Ти знаеш ли... Те трепкат във сърцата...
И вибрацията всяка е душа...
Те песните се чуват там, когато...
Хор от шепоти откриеш... в самота...
:arrow: Кражба на бедност
-
Не краде тя от богатия,
не търси облаги материални,
злато и диаманти - не жадува,
а търси тя сълзата на сакатия,
ограбва усмивките печални,
със душевната тегоба тя търгува...
Бърка надълбоко,обръща всеки джоб,
разкъсва душата сиромашка,
защото знае - не заслужава никой сноб
милостта на нейната тояжка.
Не я ли позна,
тя е твоят съдник и палач,
тя е твоята сълза -
съвестта ще откриеш в своя плач...
:arrow: Механизъм
-
[inloveee]
Механизма на човешката любов и чувства
е една съвсем заплетена загадка.
Да си човек.Да обичаш е изкуство,
понякога горчиво,понякога безкрайно сладко.
не бяха сами
-
Изстинали устни, горяли доскоро...
Лежат неподвижно в усмивка стаена...
Изстинали длани, кръстосани вяло...
Отпуснато вплетени и бели... Арена...
На плач се издига 2 метра отгоре...
И чува се нещо, май че тъга...
Пеят и лири, и арфи, и много...
Още души, и още сърца...
Изстинали пръсти държат спомен хубав...
Малко скъперно, но с много добро...
Изстинали, красиви и всъщност...
С тях има многократно по две... над гроб от стъкло...
:arrow: Бойна глава
-
Ако в днескашния свят
объркан,леден и нелеп,
лишен от топлота и цвят,
не си разменяме със теб
усмивки във протегната ръка,
то се знае - хаос ще настъпи
ще хвъркне бойна ядрена глава
и огън по земята ще напъпи.
:arrow: Без земя,небе и време
-
Без земя, небе и време
как кажи ми да живея?!
Имам нужда аз от тебе
цял живот това копнея!..
На земята съм самотна,
нямам теб.. аз нямам нищо!
На небето съм сиротна,
все към тебе се завръщам!
Времето не е приятел..
Щом съм с теб тъй бързо бяга..
А сега като предател
хич не бърза.. теб ли чака?
:arrow: Единствена в тълпата
-
Куп причини, думи, хора...
Бъркотия, хаос цари...
А аз вървя по път с умора...
И в гърдите нещо ми тежи...
Усмивката във джоба нося...
Стискам я в ръка...
Гладна съм, но не, не прося...
Искам смях, но без следа...
И тъй вървя, и скитам още...
И скитам, и все пак вървя...
С ръка, стисната в юмрук, във джоба...
И търся ситост за глада...
Искам да извадя си усмивката...
Да я подам и във замяна...
Да получа смях нестихващ...
Така платила бих, но... няма...
Вървя по улица от строгост...
От сериозност и в тъгата...
В гърдите ми тежи... умора...
Единствена ли съм в тълпата?!...
:arrow: Наобратно
-
Лицемери си мерят
лицата на опаки.
По вените се заръща живота
консервиран
и сервиран наобратно.
И ти се връщаш по дланите
по - друг.
Да речем малко влюбен.
Но и аз съм на обратно...
разбираш ме,
да речеме, че теб съм разлюбила.
:arrow: Недочакано
-
Очаквах усмивка, песен, писмо...
Очаквах лъч от небето...
Очаквах стъпки, длан и легло...
Очаквах прегръщане меко...
Очаквах и стих, и мечта, и дъга...
Очаквах картина и цвете...
Очаквах немалко, немного неща...
Но все празни стоят се ръцете...
:arrow: Гнилост
-
Животът ми без теб превърна се в плесен...
Сив е той...Чернее даже...По мъничко загнива.
Животът ми е меланхолична,тъжна песен...
Самотата бавно,но сигурно ме убива...
Тази гнилост раззяжда болезнено сърцето,
превърна се то в разложена материя...
Облаци черни закриха слънцето,покриха небето.
Какво се случи?Странно е...Мистерия...?!
Отвътре боли ме...Помогни ми!Изгнивам!
Цялото ми същество гние и се разлага...
Ти ли ми го причини или сама себе си убивам?!
Омръзна ми живота...Омръзна ми да страдам!
:arrow:Сладка болка
-
Гледам те така отдалече
и сърцето ми жално не спира да тупти...
А ти любов не чувстваш вече,
минало останаха моите вопли и молби..
Гледам те и така те искам пак...
обичам пак за нас скришно да мечтая...
Макар че после бавно се изгубвам в своя тъжен мрак
и присънват ми се ангели нежни от Рая...
И те ме съветват тебе да забравя,
че там навън ме чака нова, по-добра любов...
Но как теб и спомените ни с обич пълни да оставя...
Сладката болка ме изгаря и не искам порив нов...
:arrow: Гузна съвест
-
Гледам те така отдалече
и сърцето ми жално не спира да тупти...
А ти любов не чувстваш вече,
минало останаха моите вопли и молби..
Гледам те и така те искам пак...
обичам пак за нас скришно да мечтая...
Макар че после бавно се изгубвам в своя тъжен мрак
и присънват ми се ангели нежни от Рая...
И те ме съветват тебе да забравя,
че там навън ме чака нова, по-добра любов...
Но как теб и спомените ни с обич пълни да оставя...
Сладката болка ме изгаря и не искам порив нов...
:arrow: Гузна съвест
Не зная как да ти го кажа..
Защото ще те заболи..
Съвестта ми гузна не ми го позволява..
Защото ще те заболи..
Но въпреки това ще ти го кажа..
Дори и да те заболи..
Защото истината е коварна и една..
Обичам само тебе на света..
И колкото и да не искаш..
Сърцето аз ще ти дъря..
Във твойте длани ще остане..
Докрай..дори и след смъртта.
:arrow: Не мога без тебе слънце мое
-
Не мога без тебе,слънце мое!
Не мога без твойта топлина.
Всичко мое е и твое...
ти,въздух мой,моя светлина...
Не мога без тебе,слънце мое!
Не мога без нежния ти глас.
Животът ми без теб,какво е?
Какво съм без тебе аз?
:arrow:Ново начало
-
Търси България ново начало,
без да знае къде се намира,
над нея си мисли - слънцето спряло,
а то да пече всъщност спира.
Копнежи,копнежи,неясни копнежи
за слънце и евросъюз
а истината - каменни валежи,
защото европееца от политаката ни го е гнус!
:arrow: Райски пещи
-
Отидох и на край света за тебе ...
борих се с омраза , ненавист и тъга ...
а ти бил си тук ... стоял с недоумление ...
- гледал как препускам из света ...
Не си казал и дума нежна ...
а сега ме каниш в небесния си величествен палат ...
в постеля мека от облаци пурпурно червени ...
да изгорим в райски пещи ...
потънали в тайнствения страстен ад ....
:arrow: Розова надежда ...
-
Розова надежда търсете под дъгата,
светът гранитен е безцветно отчаяние,
истината крие се в цъфтежа на росата,
там където цветът е меко обаяние.
Но кой от вас дъгата ще достигне,
о,вий обречени на скърби и умора,
душата ви във лава мерзка ще изригне,
защото сте вулкани тъмни,злобни хора...
:arrow: Студени пъкли
-
В студени пъкли на клади жешки ...
въртяха ме демони ... измамни , зли ...
от болка тръпнех , а те някакси небрежно ...
подиграваха се с моите мечти ...
Слушах думи ... изрази цветущи ...
не чух подкрепа дори и от "приятелска" уста ...
потъвах ... стигнах до самото дъно ...
носех в себе си и последния нож забит в гърба
от любовта ....
:arrow: Небесна роза
-
На гърба на снежнобял пегас,
устремен летя във висините
и напук на всичкия световен мраз,
да заслепя опитвам тъмнините.
Но пропуква мечтата
сблъскала се с реалността
и изчезнаха надеждите - крилата
и призова ме със злорадство пропастта...
Не можах да я намеря аз,
погуби ме житейската ми проза
и сега самотен,сред световен мраз
събирам тръни от небесна роза...
:arrow: Елегии
-
И борби аз водех във живот предишен...
И защити, в стил поема, пишех...
И обиди все прощавах безвъзвратно...
И без рими се прокрадвах, но за кратко...
И гонитби започвах без да спирам...
И безкраища навсякъде откривах...
И лъчи на рози вплитах във косите...
И се чувствах бодра... но умора покоси ме...
И сега съм просто... Елегия за Нея...
Сега съм просто Изтъркана поема...
Сега съм просто... Ръка с писец треперещ...
А листът на живот предишен... е елегичен, не и смеещ се...
:arrow: А ти за мен умря навярно?!
-
А ти за мен умря навярно?!
Не те чувствам...Някак си..Не мога..
След всичко дето ми направи-КАК!?
Малко е нахално,не мислиш ли-
да искаш нещо ти от мене пак?
Какво ти бях направила тогава,
с какво заслужих тези хиляги стъкла
от моето сърце да падат...и да ме ровят бавно-
сякаш те са истински стъкла.
Уморих се.Бавно те заклевах.
Ти да гаснеш ден и нощ по мен.
Не те чувствам ..Някак си..Не мога..
За мен си просто леден зимен ден!!!
:arrow: И сега-какво?
-
И сега какво?Ти остави ме да мръзна пак на този студ
пез да мога даже да те прегърна,да се стопля и
да преодолея таззи болка която пронизва единственото
в което вяржам:моето сърце.И нито ръцете,нито лицето ти биха
могли да ме накарат да да ти простя
Няма изход от страданието и болката ми
-
:arrow: Няма изход от страданието и болката ми
И сега какво тръгна си..
Остави ме да страдам..
В сълзи деня си да прекарвам..
Боли ме, но ти не разбра..
С чувствата ми така се подигра..
Защо, с какво.. заслужих..
Кажи.. защо , защо ме остави в болка и страдание..
:arrow: Ти си ми всичко слънце мое.
-
Ти си ми всичко слънчице мое
без теб денат не идва,а
нощта не свършва,надеждата
умира бавно и болезнено
а сърцето сякаш не спира да тупти..
но ми остана едно чувство само:
и то е безкраината ми любов към тебе
:arrow:давя се в собствените си сълзи и се задушавам от мисълта,че ти не си до мен
-
Отиде си и ме остави
да гния в самота ...
Как лесно любовта забрави
и впусна се в страстта ...
Ти казваше, че имаш нужда
от малко разнообразие ...
Но, кога, кажи, ти станах чужда ?
Защо ти лъга ме до безобразие?
Колко още ще трябва да се мъча,
като вече от сълзи се задушавам ...
Какво още трябва да ти връча,
всичко съм ти дала, освен това, което нямам.
:arrow: Цената на успеха !
-
Цената на успеха е в това състезание
сестезание за твоето ухание
дали ще го спечеля аз сега?-
това сависи от твоята нежна ръка
Нямам подходящ лак за нокти
-
Моля ви,не задавайте подобни теми! [lol]
Поради незнайни,потайни причини,
нямам подходящ за нокти лак,
но може би зад козметичните витрини,
ще се роди в гърдите ми мерак.
И някой слънчев ден ще мацна
ноктите си аз със цвят,
като гълъбче сред хората ще кацна
и ще ме прославя целий свят!
Но докат си нокти дълги пусна
и копнежа дойде изведнъж,
предпочитам модата да изпусна
и да си остана тъй - безцветен мъж!!
:arrow: Хлебарка
-
Ти си едха гадна хлебарка
която прояде сърцето ми,но не
няма аз да се предам,не и сега когато аз ям,
ще те хвана с тоалетна хартия и в кенефа
аз ще те метна за да си посплуваш в една тоалетна
:arrow: Защо не отвръщаш на моите чувства?...Нима не ме обичаш вече?
-
Защо не отвръщаш на моите чувства?
Нима не ме обичаш вече?
Нима за теб всичко бе изкуствено?
Не крий!Кажи го!Личи си отдалече!
Защо изстина,след като твърдеше,
че в сърцето ти гори любовен плам.
Нарани ме толкова пъти...Болеше!
Защо предпочете да бъдеш сам?
Бавен огън
-
Оставих гърне в жарава да къкри...
Така по-добре ще сготви месото...
Ароматно и крехко... по-вкусно ще бъде...
Похвала ще има за мен от Живота...
Че плячката своя съм майсторски хванала...
Примамила, оплела, а сетне... убила...
И че познавам отблизо как огънят, бавният...
Има унищожаваща до съвършенственост сила...
:arrow: Хижа
-
Имам си хижа,лична хижа,
за почивка дълга пригодена;
от всеки хаос и от всяка грижа
бягам в хижата си укрепена.
Кръстил съм я даже,
име гръмко притежава
твърде страшно - някои ще кажат,
но това е моята слава.
И в тази хижа,каква ти хижа-
направо бастион,
своите мечти с магия движа,
седнал в Самота на леден трон!
:arrow: Хладнокръвие
-
Ти гледаш ме... очакваш да заплача...
От любов, обида... от тъга...
Аз гледам те... какво тоз поглед значи...
Различаваш ли там някаква следа...
Изумен ли си?! Изглеждаш ми по-бледен...
Нямам злоба в своите очи...
Не молят и ръце те не протягат...
Нито заповядват ти "В миг спри!"...
Гледаш ме... очакваш да се смея...
Или пък да затичам през калта...
Гледам те... и в погледа се лее...
Едничка хладнокръвна в мен черта...
:arrow: Споделена Самота
-
Дали когато във нерадост двама,
със длани вплетени в една,
вървят през болка,сън,измама
таят в сърцата пареща слана?...
Дали когато двама страдат,
заедно,със трепнещи мечти
и върху им мъки падат,
жадуват алени звезди?...
Дали когато плахо двама
споделят жадно горестта
със дума простичка и пряма,
може се каже...самота?!?...
:arrow: Без рамки
-
Рисувай ме... за тебе съм картина...
В главата, що все бяга от платно...
А ти си този, който я настига...
И води я, да я затвори във петно...
Което, сбрало всичките и' краски...
Ще прилича на помийна грозна яма...
Представи си го за миг един, Художнико...
Необятността, затворена в стакана...
С похлупак от летви, непопиващи таз цветност...
Ще стане чудо... невидяна грозота...
Мътилка ще е, невъзможна да разцепи...
Нито сантим /тъй натъпкана ще е кичозността/...
Рисувай ме... за тебе съм картина...
Но стига по петите ми вървя...
На мене рамки, знай, не ми отиват...
Нека в теб изложена блестя!...
:arrow: Чудото В Чужди Очи
-
Скиташ се немил, недраг
по пътищата вечни...
...ту срещнеш пътен праг ...
...ту спомени далечни ...
вървиш напред към бъдещето "светло"...
но болка само от очите ти извира ...
хората подритват те ... какъв глупак ...
не виждат колко мъка в тебе се е скрила ...
Всеки ден на ново се повтаря ...
различни хора - все същите слова ...
отчаян бродиш в черната тегоба ...
живееш истински окъпан в самота ...
И ето една вечер идва тихичко и края ...
няма кой теб - старецът сиротен да погледне ...
изведнъж като звездичка от безкрая ...
едно детенце ...
ръчичката си малка към теб мило си протегна ...
с поглед нежен те докосна ...
душата ти сякаш с перце погали ...
чистотата му наивно детска
омагьоса те и в сърцето ти огън от вълнение запали ...
А то беше толкова мъничко ...
но любовта му бликаше от цялото телце ...
как може толкоз обич , толкоз нежност...
да има само в едно дете ...
И светлината вече те поема ...
и радостен по пътя пак си тръгваш ти ...
знаеш, че надежда в живота има ...
едно момиченце те накара да прогледнеш ...
да видиш чудото в звездите - детските очи ...
:arrow: Перфектна съдба
-
Лятно време на баира,
под кестена на сянка,
с две чаши бира
и парче суха луканка,
и хладния бриз
от коритото речно,
а аз - непукиз,
ех,така да е вечно...
:arrow: Шесто чувство
-
Отделното ми чувство е за тебе...
Хората са с по пет сетива...
Но аз съм надарена от съдбата...
Да те чувствам... да те виждам... да горя...
Да те чувам, да те вкусвам... да те галя...
С всичките си други сетива...
Отличавам се от хората със Шесто...
Че те обичам... В мен различно е Това!...
:arrow: Клопка за птица
-
Небето нежно,кадифено,
за всяка птица е капан,
знам,ще кажат някои несъмнено:
"Как!?Небето си е птичи стан."
Но когато счупени крила,
душата волна приковат
към земната безмилостна скала,
синьото очи обречени зоват.
Сърце си всяка птица подарява
на безкрайната небесна шир,
а когато тежко падне осъзнава,
че капан жесток е нейният кумир...
:arrow: Удовлетворение
-
Толкова те виках, търсех, молих...
Толкова посърнала все падах...
Че колената ми са с рани, боси, голи...
Че пръстите в молитвата си схванах...
Толкова копнях те и желаех...
С толкова сълзи ти се усмихнах...
Ставайки в секундите, щом лазех...
И Ти дойде... и толкова Те... имам...
:arrow: И ражда се песен
-
Аз имах те, ала те загубих
и мъчи ме такава жажда -
да те имам пак ... всичко погубих ...
В мене песен се ражда ...
Но песента е сутрешна молитва
към злочестата съдба, ужасна,
която сякаш не откликва
на моята молба ... Аз гасна!
Гасна ... и умирам в своите тревоги,
ала пея песен аз за любовта,
която донесе толкова тегоби,
но и нашите сърца събра.
:arrow: Съмнение
-
Да бъдеш или да не бъдеш -
това е въпросът - дилема ужасна!
Дали във бъдещето ще пребъдеш,
или пък,без представа ясна
ще се изгубиш
в минало и във сегашно,
дали беумно ще се влюбиш,
или със чувство,зло и страшно
ще се поддадеш
на някоя предателска омраза
и едва във сетен час ще разбереш,
че злото е зараза;
дали с умение ще съградиш
храмове,светии от своите мечти,
или във миг на слепота ще съгрешиш
и щастието разруха ще го сполети;
победен дали ще паднеш,
сам в прахта и унизен,
дали на себе си ще плюеш,щом откраднеш
лъчи от нечий чужди ден?
Дали,дали,дали -
толкова мъгла съдбовна предстои,
а времето порой е...и вали,
но изгубен е тоз,който от Живота се бои...
:arrow: Добро и зло...и още нещо.
-
В свят на самота и сенки,
във време на радости и тъги,
доброто и злото водят вечна борба,
кой кога ще вземе душата ти...
Но дали са само те?
Дали е само добрина и злоба?
Или има още нещо,
там,надничащо от гардероба?
Различни хора,различни мечти,
идеали всевъзможни,
добро и зло, и още нещо,
диктуват съдбите ни сложни.
:arrow:жива съм
-
жива съм и ще живея
нима преча толкова много на света
жива съм но ще живея само ако има за какво!!!
бих живяла аз за тебе
ако подариш ми своето сърце!!!
Не ме забравяй ти
и помни жива съм
защото ти ми го дари!!!
:arrow: в моето сърце
-
Събрани хиляди парчета...
Живот и смърт, и малко свят...
В едно миниатюрничко местенце...
Там са всички... точно там...
И не е ясно как са вътре...
Не е ясна тяснотата...
Но е явно, че уютно...
Враждуват и подлагат си краката...
Всяка част на другата се смее...
И плаче с нея, и мълчи...
Колко странно си живеят...
Вътре всички до един...
И животът, и смъртта...
И светът, и несветът...
Мястото с една душа...
Моят малък, но Голям приют...
:arrow: Клаустрофобия
-
Как ме само притискат
гранитните земни скали,
черният въздух,който ме плиска,
болката,що неспирно вали.
Как ме смачква земята,
как ме смалява света,
болят ме веч колената...
отново поемам дъх несрета.
Тесен за мене е тоя свят,
душата ми бавно разгражда,
да прегърна искам синия необят,
там гдето зората се ражда.
:arrow: Идея
-
една идея в мен сега напира
една идея отвътре не гори
една идея ще ти кажа само
и щети разбия детските мечти
моите идеи са тъй големи
не са за дечица като теб
идеи давам без проблеми
но да не съжеляваш после ти
:arrow: молитва
-
Ръце аз не кръстя смирено...
Нито пък свеждам глава...
Очите ми вярващо не гледат...
И не целувам свещена ръка...
Устните думи не шепнат...
И трепет в гласа ми отсъства...
Но въпреки всичко кокетно...
В душата ти - Храма - присъствам...
Аз - тази грешна неверница...
Що осмелява се все...
Твоята кротичка верица...
С поглед да отрече...
Тази, която в миг дрехите...
Къса и хвърля в жарта...
Пред тебе стоя, Чуждовернико...
С молитва в непокорна душа...
Умееш да я прочетеш...
Недей си извърта очите...
Не можеш, дори да го щеш...
В мене отдавна са впити...
И знаеш, и виждаш, и чувстваш...
Как в твоя Бог надделява...
Изкусното мое си блудство...
Молитвата ми побеждава!...
:arrow: Букет мечти
-
Прекрасно е в задъхващия смог,
от пролети горестно сълзи,
да почувстваш утрото и Бог
в букетче дъхави мечти.
Прекрасно е,и още как!
Да се задавиш с гъстия аромат,
да се закашляш и после пак
в мечти да скриеш целия свят.
Толкова привличащо...красиво,
толкова безгрижно и наивно,
но истината - куче зло и диво,
разкъсва мечтанието дивно.
Букет мечти ако събираш,
добре ще е да го платиш,
не с това,което в джоба си намираш,
а с това,което в душата си таиш.
:arrow: Омраза от порцелан
-
Подаряваш ми роза, така ли...
С бели и гладки бодли...
Със стебло от омраза... едва ли...
Да го скриеш опитваш, нали...
Е, виждам... листенцата нейни...
Красиви са... някак от фалш...
Макар да са по своему нежни...
Нагрубяват ръцете ми... марш...
Се носи от аромата...
На минали дни и цветя...
От чиста любов, не омраза...
С порцелана, разбита на пода лежа...
:arrow: Очакване без страст
-
Очакване без старст
във стая тъмна
е като
очакване във паст
над урва стръмна -
седиш и опитваш
лъчи да уловиш
и сякаш празнота изпитваш,
сякаш за себе си скърбиш...
Но после осъзнаваш -
във спомена живееш,
да,после осъзнавш,
че веч не ще запееш...
Очакване без страст
е привкусът на поражение,
а най-тежката част
е да останеш без съмнение...
:arrow: Рекет
-
Една усмивка и... аха...
Май ми падна във капана...
Късничко се осъзна...
Плячка вече стана...
Сега вади си от джобовете...
Всички бедни чувства...
Не търси си ядове... оклончиво...
Обмислям да те пусна...
Само дай си тук сърцето...
Здраво ще го стисна...
Инак с белег на лицето...
Ще си идеш... не, не мисля...
Че би показал се белязан...
По-добре прикрит да си...
Хайде с джобчетата празни...
Тръгвай... рекетът върви...
:arrow: Кръвна банка
-
Животът е един такъв...куцуз,
по тебе като бясно куче лае
и именно защото е урсуз,
нечестно с личността играе.
И забързан в жадната му паст,
не виждаш как се тя затваря,
как от някой близък храст
към теб връхлита с мраз Жътваря.
А какво остава след това,
може би над бледната ти сянка
ще сияе кротко,без слова
алена...поредна кръвна банка.
:arrow: Гръм и мълнии
-
И ей така се появява...
Без час, минута или миг...
Макар два часа с влак да плава...
Изглежда бързо, и във лик...
Прилича на ужасна смърт...
От онези скучните и злите...
Но нали такъв е всеки път...
Със край внезапен... а сетне скалите...
:arrow: Морска градина
-
Морската градина ме опива с красотата си.
Песента на птиците рисува цветни картини.
И се впускам бясно.Политам през душата си.
Танцуват морски мисли като балерини.
:arrow: Бурята в сърцето ми [lol] [lol] [lol]
-
Бурята в сърцето ми - щорм най-бесен -
на живота кораба ми люшка
и трескаво въртя аз руля...но някак си унесен,
а корпуса вълните гневно мушка.
И напреде плавам - в чернотата,
без надежди или страх,
търся,просто търся светлината -
онази,под която нявга бях...
Бурята в сърцето ми - вилнее...
тишината гръм гробовен цепи,
а на хоризонта нещо бледичко синее,
но тъмни са вълните,тъмни и свирепи...
:arrow: Като хора
-
Тя бе звезда - студена и далечна...
Светеше му бледичко и кухо...
Той бе лъч, а силата му мека...
Нея галеше и я тя почувства...
Ей така, подобно те на хората...
Разменяха усмивки и тъги...
Вечерите вземаше умората...
Тя, за да си сладко той поспи...
Но ден дойде, във който се усети...
Някаква гнетяща топлина...
Мина близо някаква комета...
И погледът негов изгоря...
Не виждаше как звездичката му свети...
Пък нали и бе студена тя...
Нямаше опашка кат кометата...
И остана... по-далечна и сама...
:arrow: Неразделни
-
Бъди ми стена, аз гръб ще облегна,
зорница за теб в непрогледната нощ.
По залез ме чакай ръка да протегна,
по изгрев ще срещам твойта тъга
и само не тръгвай, не тръгвай полека
в очите ти виждам свойта съдба.
:arrow: Жертвоприношение
-
За да имам любовта ти
аз продадох си душата,
но надвиха гордостта ти,
егоизма и суетата.
Жертвоприношение напразно
се оказа всичко,
та ти се отнесе безобразно
към мойте чувства.
:arrow: Влюбен звяр
-
Звяр един - голям и страшен -
погнал бясно заблудила се гъзела
и точно в този миг сегашен,
че най-разумно е да бяга,тя отчела.
Гонили се двамца продължително,
гонили се здраво,до зори,
гъзелата почувствала се изтощително,
но звярът не можал се умори.
Най-накрая потънала във изнемога
на съдбата се гъзелата предала
и връхлетял и звярът с двата рога
и...от любов я разцелувал цяла.
:arrow: Извод
-
Пък той си блъскаше главата...
Във стените на сърцето...
И чупеха му се рогата...
И потеше му се пак лицето...
Не отстъпваше, очите стиснал...
Все се силеше напред...
В заблуди и във оптимизъм...
Удави истините си на техен ред...
Сетне уморен се свлече...
И с изтръпнала ръка...
Надраска следното куплетче:
"Сам наричаш любовта...
Пък тя змийорка е същинска...
И боли те, да боли...
Колко прост бил е изводът...
Залудо не се поти!"...
:arrow: Неизбежно
-
И той влюби се във нея,
както малкият принц в своята роза,
без нея не можеше да живее
и пишеше, ли пишеше, проза.
Описваше своите чувства,
невъзможно било да се откаже,
защото душата му пуста
извднъж напълнила се с щастие.
Щом тя се появила
неизбежно било да не се влюби,
но по късно усмивката мила
жестоко него погуби.
Тя разби му сърцето
и накара го да страда
и душата му потъна в морето,
след като превърна се в пяна.
:arrow: Малък принц
-
Принцът малък,от прозореца погледна
розата цъфтяща в тишина,
тъжно се усмихна и,въздъхвайки приседна,
мислейки за чудната й светлина.
Живееше той във своя вятърен дворец,
живееше и с неясния копнеж,
че тоз един едничък за душата му живец,
ще остане в тъмнината вечна свещ.
Самотен бе,но разбираше чудесно,
че винаги ще гледа розичката от далеч.
Да излезе и да я откъсне,ще е лесно,
но нивга същото ще бъде веч.
:arrow: Утопия
-
Утопия за всеки има...
А твоята дали е права...
Или от прекалена химия...
Извърнат Ад тя представлява...
Надеждите ти там почиват си...
Защото всичко е наред...
И мечтите твои препокриват се...
Реално с оживелия куплет...
Утопията е заблуда...
Или реална висота...
Където трупаш своите будни...
И желани чудеса...
:arrow: Неочакван обрат
-
Ако приемем следната теория,
че светът ни земен е като рулетка -
върти се и понякога си в еуфория,
а друг път по-нисък си и от подметка,
то от това съждение ще следва,
че неочаквани обрати няма -
животът се забавя и напредва...
дори между приятелите двама.
:arrow: Възел от мигове
-
Възел от мигове се получава,
защо ли?Аз не зная,дали ми ти завърза очите,
и думите пак на възеел завъртя,
или тя омая дните,и не мога да сторя аз пак нищо
-
Тъй както сложна плетка се заплита...
Започнахме със теб от двата края...
Средата веч отдавна я достигнахме...
И теглиме, и дърпаме... не зная...
Как, кога и колко се увлякохме...
Но всичките моменти въплътихме...
В тази наша връзка от уплаха...
Където обич, дружба и надежда скрихме...
:arrow: Писмо без адрес
-
От тетрадката си малка и окъсана,
избрах най-чистия си лист
и с надежда - мъничко навъсена -
опитах се да бъда оптимист.
На листа нарисувах скица -
несръчна и наивно простовата,
в плик я сложих,пратих я по птица...
без адрес аз пратих си душата...
:arrow: Сън наяве
-
Пред мен, заспал с очи отворени...
Усещам се във тебе гушната...
Ръцете ми са те докоснали...
А ти отнесен си от мисъл, същата...
Която ми на сън прилича...
И с теб във нея се топя...
Къде остана онази истина...
Къде изгуби се Светът?!...
Пред мен заспал, с очи отвеорени...
Мълчиш и казваш ми така:
"Мечтите ни не са отровени...
А просто упоени от съня!"...
:arrow: Непонятно
-
По принцип,може моя милост да чете,
но щом до твоите закодирани писания
се спрат очите мои - да сричам почвам кат дете,
и не стигат за разчитането мойте знания.
Ето,отново опитвам словото ти да тълкувам,
отново го чета - нееднократно,
но пак невеж оставам и сякаш продължавам да сънувам,
сякаш си тефтерче - заключено и непонятно...
:arrow: Кръговрат
-
Обичам и бягам, а после...
Пак се връщам при теб...
Мислите - някога постни...
Намериха в пира ти лек...
И въртят се в кръг омагьосан...
И се сучат в нишки от страх...
Копнежът за мен не е прост...
Но с какво те държа... не разбрах...
:arrow: Очакване на неочакване
-
Обичам,мечтая и тебе тая -
дълбоко,дълбоко във мене...
За нищо не ще се от обич разкая -
в сърцето си нощем и денем!
Очаквах обаче...отхвърляне,
очаквах...шамар и насмешка,
ала получих...в очите разбиране,
получих...усмивка човешка...
Зарадва ме!Как ме зарадва!
Очаквах аз от неочакване
да намеря за ствола си брадва,
но усмихнах се...та чак до прегракване!
:arrow: Посветено
-
В една думичка събирам всичко...
Несигурност, усмивка и мечта...
Тя прилича на огнище...
С примеси от въздух и вода...
И пепел, топлота и дим...
Разпръсват се в посоки...
Такова слово не за миг...
Посвещавам на очите ти... дълбоки...
:arrow: Обичам
-
Обичам - думичка магична,
щом опитам да я кажа -
сричам, -
обичам - думичка епична,
защо си толкова красива?
Обичам небето
и облаците бели,
обичам да обичам със сърцето,
обичам тебе...
:arrow: Триизмерно
-
Всяко чувство триизмерно...
Във душата си запазвам...
Подреждам ги от време на време...
Щом тясно стане и нарязвам...
Лекичко им тези фиргури...
Които мястото заемат...
Утре рано призори...
За ново чистене се наемам...
:arrow: Кошер
-
Като кошер е главата ми дървена,
заедно всички мисли жужат
и една връз друга борят се стръвно,
борят се сърцето да укротят.
Бурканче мед ми трябва...спешно!
Главоболието е тежко,
но в душата пък е някак...смешно,
моето състояние жежко.
[lol]
:arrow: Сумнамбул
-
Крачи, обладан от сън...
В свят, в средата на нощта...
И забравил, че глаголът "съм"...
Съществува, търси си дома...
Където име да получи...
Крачка прави, после скок...
И накрая няма да научи...
Че сънят измамен е жесток...
:arrow: Полукълбо
-
При дългата косичка не видях думата сумнамбул. Може ли да се използват синоними? Нели, ти по - изкривена дума не можа ли да измислиш [oops]
Един ден, незнайно как,
реших да стана акробат,
да отида в цирка да играя,
милиони хора аз да смая.
Така започна мойта тренировка,
за която трябваше специална подготовка.
Поставих аз леген с вода,точно под едно дърво,
направих сложен пирует, двойно салто със "полукълбо",
успях да падна във водата,
но после доктора гипсира ми ръката.
Това бе края на мойта кариера,
краят на тази славна епопея.
:arrow:морски бриз
-
Душата ми е песъчинка - малка и златиста,-
късче незначително от бряг потаен,
скрита във сърцето на земя скалиста,
без блясък - миг във сянката безкраен.
Чака песъчинката да я достигне
милувката на ласкав морски бриз,
да я докосне,до облаците да я вдигне
и част да стане от лазура лъчист.
:arrow: Блокада
-
И всеки път заставаш тъй пред мен...
Че нямам изход, нямам даже вход...
Блокираш ми инстинкта невграден...
Откъсваш моя набъбнал духов плод...
И сетне... пусто... Клон без цветнина...
Без листенце, без благодарност...
И всеки път, пред тебе аз клоня...
Надолу и надолу... Към овощната напразност...
:arrow: Изненада
П.П. Вальо, тук се задава тема, не е задължително да използам думата [oops]
пък и какво и' бе на темата [lol]
-
По-добре не гледай, затвори очи.
Твърде свято е за простичкото зрение.
По-добре не слушай. И мълчи.
То е цяла дарба, не умение..
Дарбата да чувстваш до душата си.
Да затвориш от ненужност сетивата си,
а не от страх, че пак ще те боли...
Да даваш и да си. И да не си..
Свято е, и тайно.. не за всеки.
Не един е бягал от това.
Затова ти казах: много леко
докосни ме до душа и от душа...
:arrow: В моята паяжина...
-
На един мошеник.
Във моята паяжина,там и ще умреш.
И няма изход и спасение за тебе.
Каквото и да правиш,щеш не щеш,
ще бъдеш от забравата погребан.
Мошеник беше-такъв ще си умреш.
За такива като тебе няма смърт достойна.
Ти и приживе смърдеше,беше леш,
и гаргите ще пеят- за тебе заупокойна.
Звездите ни казват нещо...
-
Защо се втренчват всички в нея,
Вечерницата, най-ярката звезда,
нима и другите за нас не греят,
нима не ни даряват светлина...
А тез звездици светли ми говорят,
веч щом аз погледна синьото небе,
за светло бъдеще ми нежно шепнат,
за тържествуващо добро, говоря те...
Звездите, те са ми сестрици мили
и знаят всяко кътче в моята душа,
за всяко нещо аз споделям им,
а те отварят очите ми за много неща...
:arrow: Страха в очите ни....
-
[namigG] [pleZz]
Страхът в очите ни..Защо?Съдбата-
си всеки роден тук отдавна знай.
Живота тук е спирка кратка,
след превъплащения безкрай.
И нищо ново под небето няма.
Страхът безсмислен и напразен само.
Ще дойде време,и щеш не щеш,
и ти ще трябва,братко,да умреш.
Живота е загадка тъжна
-
Всяка тайна има тръпка явна...
И тъга, скрита нейде там...
Гониш я, откриваш я и уморено сядаш...
Иска ти се да не си отварял храм...
Да не си намирал смисъл в безсмислени въпроси...
Да не си и търсил в скала пукнатина...
Иска ти се много, а краката ти - все боси...
Следват ти сърцето и газят из калта...
Набиват им се тръни, спомени, мечтички...
Енигмите безкрайно и глупаво растат...
А понечиш ли една, в която да се скриеш...
Разбираш, че животът е цялост от тъга...
:arrow: Отбой
-
[usmivkaa] [namigG] [reeeev]
Защо отбой?Докато шаваш,
със съдбата си бъди на нож.
Съдбата нека да прощава-
живата често не е лош.
Макар наречен и обречен
и еднодневка в този свят,
воювай смело ти човече-
бъди ти духом,вечно млад
Когато дойде краят,
когато те повика Бог.
Той нека да узнае,
че духом-и сега си Бог...
Божествен ли е духът човешки?
-
Божествен ли е?!
Може би, не зная...
Ала Бог не виждам в очите,
дори на мъничко дете...
Духът човешки не е идеален,
носи грехота в свойта чистота...
И белият му цвят е с отенък черен,
от нечисти мисли и дела е омърсен...
Божествен ли е?!
Може би, не зная...
Ала не чувствам моя дух да е
и не виждам божества до мене...
Божествен ли е?!
Може би, по-скоро не!
:arrow: Твоят смях...
-
Привет!
Твоят смях.Мефисто казва,
понякога е ставал грях.
Знай,всеки ден за нас е празник
и повод е за много смях.
Докато можем и живеем
и слънцето ни топли,грей,
ни трябва ,трябва да се смеем,
ти радвай се,живей,живей...
Защото е една съдбата
на всичко живо в този свят,
живеем,гости на земята,
в един трагичен кръговрат.
Защото гост си тука,
а утре,утре Господ знай.
Балона се внезапно пука
и идва,идва,идва край...
Какъв...тук всеки знай.
За него живота
направила ли би-
всичко?
-
Измъчваха го хиляди въпроси...
И пред нея вметваше за тях...
А тя - по тръните си боса...
Пристъпваше като по прах...
Знаеше, че няма отговори...
И че същите държи...
Нямаше възможности...
Да стори всички добрини...
Що жадуваше сърцето и'...
А лошо стискаше дланта...
Душеше него с питието си...
Истина и грам лъжа...
Даваше си даже кожата...
От мазолестите си крака...
Той казваше без глас "Живот мой!"...
А тя стъпваше докрай в прахта...
:arrow: Развод
-
Взаимния ни живот
няма оборот,
държиш се като бот-
ИСКАМ РАЗВОД!
:arrow:харчене
-
Изхарчих душата си
и всичко в нея добро...
Продадох очите си
в тях се тъеше зло...
Харча от себе си,
от човека в мен...
Всичките си мечти
продадох за ден...
Не съм същата,
аз не мразя, Никога!...
Аз съм продадена
и то на ниска цена...
( не знам дали отговаря на темата "Харчене" достатъчно много, ама това ми дойде от вътре...)
:arrow: Предатели...
-
Най- случва се да вярваш на неверни...
Които се продават без пари...
Които са подобни многодневки...
И намират вечно повод, че грешиш...
Които не издържат на промени...
Без да сътворят не на место...
Някои тъй крайни смени...
Че да сложат точка кат петно...
:arrow: Досада
-
Липсва нещо въздух чист,
а стоя под небосвода
и лазурът лъчист
не буди в мен желание за ода.
Отново тесен е светът
и нямам сякаш място
и не за първи път,
идва чувство на фиаско.
Но въпроси не задавам,
не от болест страдам,
просто знам и се предавам
на безмилостна досада.
:arrow: Епизоди
-
:) :)
Навсякъде и тя и ти...
И тези епизоди.
От тях глвата ме боли,
не иска стих да роди.
Навсякаде и тя той,
Фантомно ме пресрещат.
Аз нямам миг покой
от тези пусти срещи.
Решавам,ще отида там,
където никой няма.
Където аз царувам сам,
а мойто царство е голямо.
Звезди,звезди,без чет и брой,
и с мъглявини прастари.
Където с Бог сме,аз и той,
приятели,другари...
-
ще си взема последната думичка за тема :) Другари
Навсякъде, наникъде и все са двама-трима...
Компании, разбиване и пак се сбор проимва...
Интрижки и шегуване, пътища, пътеки...
Понякога и спъване, а помнене - вовеки...
С ръцете кръг описали и всеки пръст си има...
Като място във очите си - цветната градина...
Бог и Дявол насаме с тях не ще се срещат...
Другари без съвет отправят се насреща...
:arrow: Сребристо сияние
-
Сребристо сияние,какво е това?
Знамение божие,потоп за земята.
Човешкият род ли заслужи това?
Той Господ да пази и нас и децата...
ПОТОП ЛИ Е ТОВА?
-
Несподелената любов... огън ли е Адски...
Ураган ли е жесток... бой ли е Балкански...
Или пък Потоп... уж прераждащ, Нойски...
Да попитам философ?!... а ти, пред мене, кой си...
Нали това гори те и духа, и ранява...
Или пък топи те, люшка те, удавя...
На какво прилича всъщност чувството самотно...
То ли ти е бичът... уж прераждащ е Потопът...
:arrow: Клаксон
-
Клаксонът е чудно нещо
Но само като се ползва вещо
Полезен е , не ще и дума,
Даже в момента някой клаксона отвън надува
Сватба ли е, що се случи - не се издържа вече туй
Зъл чичка през прозореца надвесен
С три пръста им показва х..
Но никой не го забелязва
И хор от клаксони звучи
Та хората се женят, радост е голяма
А чичката - нека бучи!
:arrow: Хипопотам
-
Чувала съм, че отнема...
Животи, та дори стотици...
Щом човеците със лодки...
Навлезнат, и със страх, в реките...
Преобръща ги, удавя...
За изяждане не чух...
Но животът на хипопотама...
Е с високо съдържание на смърт...
:arrow: Колосално
-
Колосално ми се спи
но и бира ми се пий!
Все пак петък е, нали
Време е за благини
На Чадъра с бира-цацка
И до мене - страшна мацка
Ех, че си ги нагласих
Страшен съм бе, их!
Дискотеки-мискотеки
там е тъпо - не ходете
Техно, вход и скъпотия
Абсолютна тъпотия
Но капанчетата плажни
Със готвачки - лелки мазни
Там е истината хора!
И е вкусно, и е лесно
Пускат само готски песни
Няма хора неуместни
Всичките сме от народа
Всички сме една порода!
-
е, хайде задавайте и темички де :)
-
Понякога,ей тъй,както си битуваш,
разкрива се пред тебе интересен феномен
и чудиш се да пееш,да крещиш или да псуваш,
всичко сливайки в един рефрен.
И питаш се безспирно,как възможно е светът
да се разлива в чувства колосални,
събиращи се нейде в лявата ти гръд,
сякаш в пазвата си криеш самосвал.
:arrow:Конструкция
-
Всичко се дължи на онзи замисъл...
Който се преплита и с материя...
Понякога отчаяна в досада съм...
Като диво куче, скитащо се в прерия...
Понякога в главата ми се вият...
Кълба от мисли, сетне и от действия...
А реалното по-късно идва...
И конструкцията, някак си, подмествам я...
Цялата история е стройна...
И глупава във моите очи...
Където е тя също и скъп спомен...
И бъдеще, което ще руши...
:arrow: Невъзможна
-
Невъзможна и обречена е мисълта,
по пътищата на измислицата кръстопътни,
невъзможна е следата в пепелта,
защото мислите са винаги безплътни,
но догде се границите ни простират,
когато залезът е с утрото едно,
къде сълзите раждат се,къде умират,
когато всички примки сме в пано?
:arrow: Вероятности
-
Да кажа ли, че мога да те имам...
Че може ти да имаш мене...
Да поискам ли река неумолима...
И бярг пустинен на средата в нея...
Да докосна ли това, що е непипано...
Да помисля ли за полет над света...
Вероятностите може би са хиляди...
Но аз не си избирам ни една...
:arrow: Колебание
-
"Да бъдеш или да не бъдеш?" -
въпрос така извечен,
така жесток във своя смисъл,
във сърцето със кама изсечен,
въпрос презрян,
който би на мъки те орисал.
Вечното човешко колебание,
щастието прегърнало,живота,
всяка мъничка съдба,
съмнение,за да сее и страдание.
:arrow: Противопоказно
-
Вредно ли е да си тръгваш...
Преди дъждът да завали...
И да се обръщаш...
Когато някой те следи...
Нужно ли е да не гледаш...
Стъпките си във калта...
Противопоказно е всичко...
Лекува само самота...
:arrow: След Теб
-
След теб остана прахта
в шепите...
Зезден прах.
Спомен за любовта.
Поетите.
Невинния ни грях.
След теб душата на парчета
падна с гръм и трясък
на земята.
Помниш ли онези медени звънчета?
Помниш ли на кожата ми аромата?
:arrow:Откровение
-
И откровено пронизваща ще бъда
ще ти кажа истината в очите,
не иска да ми даряваш надежда,
без лъжи, че се сбъдват мечтите...
Не съм вече мъничкото дете,
знам, че вечно с теб, няма да съм,
осъзнай го и ти, вечно не е
съзнаденото от нас, а само кратък сън...
Краят е днес....
-
Краят е днес.
Краят на всичко между нас.
От облаците бързо слез.
Навън настана мраз.
Личи началото на края.
Не зная -Сбогом- ли е или не.
В прегръдките на самотата ридая.
Защо така се получи,любимо мое момче?
:arrow: Когато те обичам
-
Ще те гледам през пари от обич...
Нагорещени до градус за край...
И всичкия тайничък огън...
Ще разпъвам на дансинг през май...
Ще те имам в цветя, с лед в сърцата...
Разтворили жадно уста...
И всичките недостатъци...
Ще събирам в чашка-мечта...
Ще танцувам... на пръсти по вятъра...
И ще чувстваш от мен в паметта...
Ще те бутам, когато оттатъка...
Е далече, а искаш това...
Ще ме има, дори да ме няма...
От тебе навеки отричана...
Защото съм някаква рана...
Когато те обичам... и аз съм обичана...
:arrow: Карнавал
-
По улиците на света блуждая,
навред около мен - тълпа,
бавни крачки правя и мечтая,
по лицето ми се стичат тъга,усмивка и молба.
Аз вдигнах своето лице...различно
и видях,че всяко друго скрито е зад маска,
изрисувана от чувства - и омразни,и обични,
с хиляди нюанси,ала без истинна окраска...
Видях и къс от огледало на земята - оцелял
и усмихна се от него със усмивка рязка
човек,изплувал сякаш от безкраен карнавал...
о,богове,и моето лице ило е маска!...
:arrow: Отвъд въображението
-
А отдръпнеш ли го... аз съм друга...
Не виждаш ли страните ми са две...
В хиляди туптящи дни, заблуди...
Нима възможна е наивност на дете...
Казвах, молех, заповядвах "НЕ!...
Не ме обичай, аз ще те отровя!"...
Но въображението твърде силно бе...
Сега те мъча, дени и нощ... отново...
:arrow: По-близо до Теб
-
Как само ме дните объркват,
навътре в себе си течащи,
как след блясък в нощ помръкват
и очите ми сноват незрящи...
Разкъсван съм и знам,че е нелесно
на крачка разстояние да се озова,
може да е тежко,но знам,че е нечестно
името ти в егоизъм да зова.
И за твоята и моята чест,
аз егото готов съм да пречупя,
никога нечул бленуваната вест,
готов съм вина с мълчание да изкупя...
:arrow: Върти часовникът назад
-
Върти часовникът назад.
Не мислиш ли, че така е по-добре?
Бъдещето ми без теб би било ад.
Как бих живяла като сърцето ми отне?
И връща се миналото отново.
Преживяваме всичко предишно.
За -Сбогом- никога не ще съм готова.
Болката е чувство толкова излишно.
:arrow: Паралел
-
Успоредна на сърцето ти...
За любов, но опака, ще заговоря...
А във двата края - спрели сме...
Заедно, за да поспорим...
Колко, що и кой заслужил е...
Какво е правото ми да не искам...
Да разменяме си чувствата...
Паралелно стиснати и близки...
Всяко нещо с времето си...
Аз намерих ли часа ти...
Или може би в секунда...
Отмерих цяла вечността ти...
Няма повече да тичам...
Ще походя, ще погледам...
Паралелно те обичам...
Опака и неразделна...
:arrow: Неистина
-
Лъжа е,че звездите са зелени,
че яйца умее и петел да снася,
лъжа е,че боговете са студени,
че бебетата щъркел ги донася;
лъжа е,че плоска е била Земята
и котките със девет са живота,
лъжа е,че не можела душата
да разкъса на материята хомота.
Но между тез заблуди истина тече,
която на светулка в мрак прилича
и истината проста тук е,че
навсякъде и всеки някого обича.
:arrow: Ескорт от багри
-
Край мене - поводи за радост...
Багри в всякаква тоналност...
Съпровождат ме и се усмихват...
Даже черната боичка...
Ведно със сивата ме гъделичка...
Не могат весело да ме потискат...
Хиляди са, не човеци...
Но с дух и с чувства пъстри...
Когато пътят се измести...
Искам шарена ръце да скръстя...
:arrow: Ще се науча да летя
-
Ще се науча да летя..
И ощещавам ти тогава ще те стигна..
Ще дойда да те удоша,
че сега е прекалено дълъг пътя...
И щак ти обещавам,
веднъж да ми пораснат тез крилца,
До теб прелитам,
и с целувки аз ще се превърна в убица... [lol]
:arrow: Светлина криеш...
-
В образа си на боец...
Издигнал боздугана...
Свит е твоят мек гласец...
С който моя шумен хвана...
И мрака ми погази леко...
С тайна, с много чудеса...
Изглежда, че у тебе има...
Скрита много светлина...
:arrow: Счупено
-
счупено доверие и нищо..
без слънчеви очила и..
изгубено желание...нещо...
някъде май тежи..
:arrow: отровена
-
Изядох всичките ти думи...
Май че имах много глад...
Учудващото бе, че ме излъга...
А аз го сдъвках като хап...
Нямаше сълзи и падане...
На парченца сърчице...
Отровата не бе от гадните...
Или пък такава твърде бе...
Важен крайният е резултат...
Жива съм, узнала и отключена...
Какво като илюзиите уж болят...
Не се усещам никак аз измъчена...
:arrow: Дъждовна утрин
-
Кап,кап,кап,по металните улуци
капките си свирят утринната песен,
а аз държа чадър в юмрук
и дишам аромати бъдещи на есен.
И както си седя под влажния чадър,
госпожица до мен се приближи и каза с хрисим глас:
"Извинете много,сър,
може ли да спра за миг до вас?".
И тъй под чадъра си я приютих,
премръзнала и мокра,но с усмивка на уста,
останахме така дорде и слънцето не ни откри,
а сетне продължихме,хванали се за ръце.
:arrow: Инстинкт
-
Предчувствам те...
как тръгваш си на пресекулки
отсечените стъпки в мен ехтят.
Не ми е нужно днес да се сбогуваш
душа, сърце от мене си вървят.
Не ми е нужно. Вътре в мене
зная, една бодлива остра тел
започне ли безумно да се стяга,
то значи всичко мое си отнел.
:arrow: Мостове
-
Разрушиха се мостовете до тебе.
Изведнъж сринаха се до един.
Вече не можеш да стигнеш до мене.
Не ще чуеш, че наричам те "любим".
И брод няма през тъгата.
Сълзите двама ни ще удавят.
Любовта никога не е била свята.
Мостовете спомена не ще оставят.
:arrow: Карамел
-
И както захар се топи...
Сетне позлатява...
Така по мен оставаш ти...
От едно наслагване промяна...
И се изменям, и се изменяш...
Сладки сме, та чак горчим...
Един променлив карамел...
Днес още е непреодолим...
:arrow: Счупена усмивка
-
Помниш ли последната и среща...
Изтървах усмивката си като те видях...
Стиснах ръката ти, бе тя гореща...
А после сякаш от вътре силно заридах...
Ти бе щастлив, ала със друга...
Бе сменил мечтите с други без да питаш...
А наум любимата ти нагугах...
Не можеше ли просто да подминеш...
Сега душата ми кърви неспирно...
И не защото си щастив, доволен от живота...
А от това, че вярвах толкова наивно...
Че бъдещето ни бе в една и съща посока..
:arrow: Живот по-студен
-
Изведнъж побиха ме тръпки.
И целия свят стана по-студен.
Останаха само твоите стъпки.
И спомена, че някога бе до мен.
Замръзна живота. Студени са ръцете.
Днес не мога да намеря топлина.
Твърде далечни са световете.
Но, надеждата е жива. Чакам пролетта.
:arrow: Алкохол
-
Във виното намерих последната утеха.
Във виното намерих последния другар.
Мечтите ми,мечтите...отдавна те умреха.
Млад съм толкоз още,а вече много стар.
Песимизъма
-
Сега ще дам аз проста дефиниция
на понятие едно,
което заслужава в тоя век милиция,
защото върши само зло.
Вдигма поучително аз пръста
и казвам - имаме тогава песимизъм,
когато щипне те бълха по кръста,
а ти помислиш,че е ревматизъм.
:arrow: Главоблъсканица
-
Атом с атом, клетка с клетка...
Мозък ли е или що...
Една безсмислена ролетка...
С мисъл, вечна кат дърво...
Ти я режеш, тя си расне...
И в края си е все една...
Корона, есен, пън безстрастен...
Сетне в огъня дърва...
:arrow: Учудване
-
Върна се. Как така, страхливецо?
Не е в стила ти. Учуди ме.
Но пропусна шанса да ме имаш,
щом вече веднъж изгуби ме.
Редиш ми думи толкоз нежни, мили.
Учудващо за силата ти и ината.
За поредна прошка нямам сили.
Чужда обич ще ме направи богата.
:arrow: Чужди имена
-
И носим маски, и се знаем...
Като други, като тях...
Онези, що с безброй кавали...
Вият песни, лъжат смях...
Един у друг сме се видяли...
Не желаем да сме тук...
И пак седим, и пак си траем...
С името на всеки звук...
:arrow: Билка
-
Тече животът на спирали,
вие се,огъва,преобръща,
и всеки,който носи идеали,
бавно в болка се превръща.
Разболява се и няма лек,
сал едничка "билка"
може да помогне на такъв човек,
този цяр нарича се бесилка.
:arrow:Самоцел
-
:p :p
Самоцел.Каква ти цел,
живота го не бива.
Живееш,а вече си умрел,
живота си проспиваш...
Живота е загадка сладка
-
:) :)
Една върхушка,ламя триглава
потиска ни страната.
На теб и мен едно остава.
Да смачкаме ламятта!
Ламята
-
Триста доспеха ръждясват в прахта...
В кръв киснат кърпички бели...
На девойки, очакващи с трептящи сърца...
Своите рицари, горди и смели...
А те там... по пътя на славен живот...
Останките свои положили...
Си спомнят, бездушни, без пулс и без пот...
За девици любими, неможещи...
Да не ги чакат... с триумф във очи...
У себе си вечно с надежда...
Че ще се върнат... но тя ги скърши'...
Ламята глава не навежда...
:arrow: Контакт
-
Контакт. Късо съединение.
Аз и ти сме като токов удар.
Къде да намеря простичко решение?
Обичаме се и се мразим. Това е чудо.
Плюс и минус. Две противоположности.
Привличаме се, може би заради това.
Аз или тя - толкова възможности,
аз избрах вече - теб и любовта.
:arrow: Черни устни
-
С устни черни нощта ме погали
и аз потънах в сладък сън
С устни черни нощта ме погали
и се отдадох на жадуван блян
В сънят ми беше топла утрин
в сънят ми беше светъл ден
събудих се на следващата сутрин
и ти беше там - до мен
Отново с черни устни гали ме нощта
и пак отдавам се на онзи сън
в който двама срещаме деня
в който се обичаме дори на сън...
:arrow: Очакване
-
Да очакваш неочакваното.
Бъдещето е мистерия, загадка.
Кога ще дойде чаканото?
Нима радостта винаги е кратка?
Очаквам аз надеждата нова.
Изгрева. Път нов, по-лек.
За всичко аз съм готова,
за да бъда истинска. За да съм с теб.
:arrow: Катафалка
-
Белите и' устни са красиви...
Като цвят на орхидея сред гора...
А пръстите и' - сто пъти по-живи...
Като пианисти свирят ода на смъртта...
Ковчегът и', най-топлото дърво...
Задържа добротата неизтляла...
Придвижването не е като в живота...
Последен път ще е, що е вървяла...
:arrow: Концерт
-
Не всяко нещо в тоз живот
е концерт по желание,
понякога си във възход,
понякога изпадаш в отчаяние.
И доста трудно ти се струва,
да намериш пътя си обратно,
където само мир царува
и няма нищо непонятно.
Но концерти има най-различни
и хората тогаз не са сърдити,
а слушат музика със своите обични,
за пример нека вземем "Сити".
:arrow: Ох [lol]
-
Препънах се и паднах...
препънах се в своето сърце.
Как ли се е озовало на земята
като бездомно мъничко дете?
Нали та азна теб го дадох -
да го пазиш и да го обичаш ти,
а ти в калта ли го захвърли?
Ох, не, не отговаряй, че боли!
:arrow: думи :p
-
Какво са думите? Приказки празни.
Не говори. С тях не ще ме спреш.
Ще си отида. Дните са нещастни...
Един ден (може би) ще ме разбереш...
Ще помолиш времето да спре.
Ала и то ничий думи не чува.
Ще целуваш моите устни все.
Най - сетне се научихме да се сбогуваме...
:arrow: Захарни сънища
-
Бонбонени залези от шоколад...
Се стичат навред разтопени...
Някои спират и правят обрат...
Заставайки в крем променени...
И викат към себе си сладки мечти...
Поглъщат ги, течно попиват...
Раждат се силни, сънливи очи...
От захар полепнали с милост...
И се усмихват с уста-карамел...
Извайват лица от сиропи, без ядки...
Красивата сладост изгражда модел...
На свят с /недостиг солен/ недостатък...
:arrow: Преобръщане
-
Непознат свят и аз пристъпих там.
Свещи запалени в чужд езически храм.
Мъгли от молби в моите уши звънят.
Старци се молят, майка над децата си уплашено бдят.
Но аз не виждам и клечка да помръдва,
а чувам гласове.. и някой някъде издъхва!
Нещо в мен, в душата се обръща
и сякаш зов от стар живот при мен се връща.
Дълга нощ. С гласове в главата си заспах
в храма стар и коя съм сигурна не бях...
Молби... Клетви... тормозещи мрака.
Може би отвъд съзнанието ми друг живот ме чака.
:arrow: Нощ на демони
-
Това стъмване не е на хубаво...
Появи се синдромът на плашене...
Всички се скриха в дома си...
А аз съм Бездомното влачене...
И не спирам... край мен тътне песен...
Прилича на сбирщина викове...
От онези - в тихо унесени...
От онези - у всекиго скритите...
Това тъмно не е на хубаво...
Вкъщи и вънка, и всякъде...
Познавам глас, от дублиране...
Тази нощ е със нас в несъгласие...
:arrow: Мания "Аз"
-
Капка егоизъм. Още една. И трета.
Това съм аз-такъв ме наречете...
Индивидуалност угнила, първична,
нехранеща и крайно нелирична,
но повече-логична...
Сякаш в тази болна тръпка,
в тази сляпа кръпка,
попълнила разкъсани от други дрипи,
все повече разплита се и щипе...
Но нека...и дотук да е-
приличам Аз на вързан на въже...
:arrow: медитация
-
Покоя не търся, защо ми е той...
Не обичам да бъда от тихите...
Светът си харесвам, щом не е сал мой...
Не мога да дишам в привидните...
Немърдащи пози и съсредото'чени мигове...
Дето бият на час...
Медитации много, различни по видове...
Аз съм АНТИ- на всичките тях...
:arrow: Среброто по-тежи от злато
-
Защо ли повече ценим си жълтината
на жлъчна острота в постъпки
и алчни сме за тях като за злато,
което се стоварва с мощни мръвки...
Едва ли то донася ни усмивки
и кара ни да грижите забравим,
във сребърни лъжици те се бистрят
и пазят ни от буците корави...
Но тъй е наредено-да ловим,
че тежко е златото от среброто...
Заблуда черна-в лекостта дори
доказва що добро е-пази злото.
:arrow: събирателни лещи
-
Аз искам да се свърша и стоя...
В ъгъла на малката ти леща...
В нея нека да се събера...
И да стана точица невежа...
Безинтересна, даже недобра...
Дето се не вижда от мераци...
Когато дойде време ще платя...
Един куршум за всичките юнаци...
:arrow: Бавно
-
Тягостно, провлачено, прибрано
и някакси до спиране на време,
стои една минута неразбрана,
в едно пространство, вречено да дреме,
в петно разлято, припълзяло
със пипала от думи, корени от цели...
Напук на тази песен домързяла,
не съществуват даже зли закоравели,
пъргави бръсначи...
Всичко се провлачи!...
:arrow: плакат
-
С добре подбрана лаконичност,
с изящество и мъничко финес,
събрани в стегната приличност,
годна и за утре,и за днес,
може да е поразителен
за целия ни свят,
до чувство изразителен
дори един плакат.
:arrow: Дебати
-
Живеем в това-да обсъждаме
нещо, което си идва с везните...
Един път се спираме, друг път-осъждаме,
а трети го слагат в игрите.
И знаци ни носи-къде алгебрични,
къде препинателни
(гадаем кога са логични).
Такъв е дебатът-едва несъзнателен,
но сякаш той прави ни лични.
:arrow: изглед
-
Пред очите - ширнала се пропаст...
Хубава като главица на дете...
В нозете ми - светове от новости...
Скали в червено и тревички от перде...
По храстите накацали са рибки...
От платина, паднала луна...
Плуват пеперудени напитки...
В цветовете на летящи дървеса...
Красоти прекрасни... Пред очите...
Невинна пропаст, що расте...
И се смее, и се виждам...
Като главица на дете...
:arrow: Заключено
-
Заключено в оковите на безметежа
моето сърце едва тупти...
Ще успея ли въжето да прережа
и Господ пак да ми прости?
Ще мога ли да се измъкна
и отново да избягам надалеч?
Някъде накрая да замръкна
и не ще се върна тука веч.
:arrow: Хладнокръвие
-
Хладнокръвие ми трябва да погледна
в твоите очи с надежда,
ти въже около шията ми стегна,
а изплете го с любовна прежда...
странно
-
Странно ли ти се струва зората
от слънцето по-силно да свети?
Странно ли е, че пътят на Земята
е осеян с толкоз перипетии?
:arrow: Сатанинско
-
Сатанинско е някак си хората
да искат още и още,
а всъщност само с мечтите си
заспиваме вечно...и нощем...
прощаваме
-
Не дотяга ми от подлост и наглост,
пред тях поставям червеното кръгче
с правоъгълника, поставен нахалос
и да не пропусне някое ръбче,
покрай два-три варианта обходни...
Понеже за всички са те модни
и писва, и писва...от дупки,
от тях вариантите бягат...
Ах, колко ми трябват захлупки
снега във леда да затягат...
:arrow: откуп
-
Грешка-прошка, тъй е кръговратът...
Няма неплатени грехове...
Ако ли не стане на Земята...
Проектира се за вечни векове...
И се заменя... болка за нещастие...
За без сърце, за празнина в ковчези...
Грешката не е самостоятелна...
Прескочиш ли я... падаш от манежа...
:arrow: Кълн
-
Началото е неговото мото,
снегът е неговата база,
слънцето-топлата баня,
стои си сега доста кротко.
А напред посоката сочи,
и доста нагоре дори,
зеленото още клокочи
и чака да се разгори.
Сега е ранината, малко свита,
и готвеща все още изненади.
Обаче веч земята е пробита,
и сянката над нея ще застане.
:arrow: котка
-
Извивам гръб, в краката ти замърквам...
Очите ми присветкат в тъмнината...
Стаята от свещите е мъртва...
И дава с мълчалив ни жест душата...
Погалвам се, изтръпваш от поверия...
Усещаш, нещо ти се случва...
Не те виня, черното ми трепне...
Твоя пулс забързва и измъчва...
Настръхнеш ли... остава още малко...
Клопката и жертвата... и мене...
Черна котка мърка твърде сладко...
Улавянето е въпрос на време...
:arrow: По очи
-
Нищо по-различно е наглед
в позата, позната на човек.
Тя обаче все забива
в недогледане си зрение изтрива...
А оголеност остава тъй значителна
и светът е вече доста мнителен...
А отзад остава светлината,
като невидимото на Луната.
Само мозъкът работи трескаво
да извърне тялото си дрезгаво...
Нищо по-различно е наглед
в позата "препънат е човек".
:arrow: титан
-
Отиваме на пиршество голямо.
Като титани - велики, мъдри и красиви.
Обществото тук е много прямо,
на небето - зверовете най са диви.
Всичко пак е идеално,
до най-малкия детайл е подредено.
Вече стана ми банално,
сърцето ми до болка е опожарено.
Сякаш сплав от титан в него нялята е
и заспало е то вечен сън.
Сякаш от болка залято е...
май го изхвърлих навън...
... Игра на живот...
-
Да се гониш със мислите...
Да бягаш по чувствата...
Със зряща надежда и сляпа любов...
Да тичаш със себе си...
В бяг да се впуснеш...
Целейки /пак/ да надбягаш се... СТОП!...
И даваш нататък, уморен и прегърбен...
С тръпки в краката от много прибежки...
Недей се отчайва... край тебе се стъмва...
Игра на живот... финишираш глупешки...
:arrow: Контрабанда
-
Просмукано по обиколни пътеки
тайни. Те всъщност са намерени
за познаващия ги...Стъпки меки
оставя той в тях отмерени...
И правилата остават долу
в ниското...Съблюдават се
от стражи със колове
и предател...нехванат...
А течът в стената язовирна
избягва шлюзове, турбини...
Той в собствения си канал тече неспирно,
допуснат е да мине
от бетон по-жалък...
Изяждайки прогреса,
оставяйки го малък
с въпроса "Съвестите де са?..."
:arrow: хумор
-
Колко сме хумористични
пред чуждата зла съдба.
Колко сме иронични
щом на чужд груб се стовари беда.
Светът върви, не пита..
Съдбата сякаш се върти
и с пълна сила ни връхлита..
прозорец
-
Не виждам очите ти в мене...
Мълчат като голи стрели...
Готови жестоко да стрелят...
В тъмнината на мойте врати...
Дето пазят стъклото ми крехко...
.. внезапно изсъска изстре'л...
Начупи се... Дъжд върху пейката...
На стъкълца се броят светове...
:arrow: Трепетлика
-
В мощни окови озовах се,
от глас нежен, повикана бях.
Със съдбата играх си..
чувствата - презирах и тях.
Като трепетлика душата ми нежна
свободно иска да бяга.
Като птичка - волна, небрежна...
но с оковите пак си ляга...
Зарче
-
Зарче
Шест страни ...
Шест възможности ...
Върти се като зарче твоя свят .
Дали шест е твоето число ? ! ?
Усещаш ли този аромат ?
Аромат на рози в твоето кресло .
Късметът е в твоите ръце !
Усмивка дай на твоето лице !
Хвърляй смело и не се колебай .
Живота е зарче , играй докрай !
НАДЕЖДА
-
Измислих нова игра,всеки казва едно заглавие пожелание и следващия пише стихче и казва друго заглавия забавно ще е!!!
Пленница
-
Пленена,но не на дух сломена
аз търся пътя към дома.
Самотна и от живота огорчена,
боря се и не спирам да вървя!
:arrow: Любов
-
"Любов"
Онази вечер нещо трепна в мене,
нещо, когато гледах в твоите очи...
Любов е, зная, без съмнение,
Но страх ме бе, да не би да проличи...
:arrow: "Едно момиче..."
-
Едно момиче,ще те чака вечно,
едно момиче,това съм аз,
едно момиче на тебе се обрече,
а ти потъпка я с замах!
Цветове
-
Картина
Нарисувах себе си, върху тебе...
Върху нежните мускули, нарисувах ръцете си,
Върху бедрата - силни и мощни, моите нежни нозе,
А на мястото на сърцето ти - нарисувах моето лице...
:arrow: Бягство
-
Бягство
Тъмни облаци над косите ми се стелят
зацапани реки в очите ми текът.
Бягство.. друг изход няма..
красотата и младостта ще умрът.
Боса по алея пълна със стъкла
тичам, летя ... много бързам
ще стана войн вековен,
изпари се вече страха...
:arrow: Спомен
-
Спомен
В нощите, до болка черни, той е бяла светлина,
В дните облачни, появява се като дъга...
С цветовете на художник внася цвят и в мен,
Когато съм бяло платно...Когато съм от болка студен
:arrow: Мигове
-
Мигове незабравими,мигове така неповторими.
Изпълват сърцето,душата,мисълта ми.
Дори и аз да угасна,те няма да спрат да светят.
Дори и да се изгубя,те винаги ще сочат де е пътя.
:arrow: Очила
-
Очила
Слагам си една усмивка,
и тръгвам бавно през света...
Ще понасям ударите, ще печеля всички битки,
Защото имам розови очила...
[oops]
:arrow: Завещание
-
Оставям ти за спомен любовта си
и всичко минало, в което с тебе бях,
дори да си отида да си спомняш тази,
която щастие ти подари и страст...
:arrow: Капчица
-
Капчица
Капчица надежда ми остана,
Капчица любов остави ти.
Капчица желание за някаква промяна,
Капчица не, а вир от мечти...
:arrow: Усмивка
-
Огря ме слънцето с усмивка
и пролетния дъжд изми очите ми,
ветрецът ме събуди със целувка
и с пръсти палави се заигра с косите ми...
:arrow: Зелени поляни
-
Зелени поляни
Като дете в поляните тичам,
По тревата бягам, слънцето се смее...
Като дете със своето хвърчило...
Чиста, непорочна, да обичам умея...
:arrow: Сама
-
Сама остана скрита в тишината
въздишката последна... лека нощ.
Заспа света, изгря луната
във черно кадифе самотен грош :)
:arrow: Вяра
-
Ти си това, което крепи
света на своята крехка подпорка.
Ти си аромата на цветни липи,
носещ се над страданието, красива и зорка.
:arrow: пеперуда
-
Коридори-
студени и дълги.
Стени-
високи и твърди.
На пода-
мъничко крилце
от пеперуда,
която тук
е прелетяла.
:arrow: Кей
-
Кей
Двамата стояхме, там на кея.
Във водата някой пусна мечтите,
Но не знаеше, че те, да плуват, не умеят...
Изгубихме ги, двама с тебе, останаха следите,
И някой...Който от страни се смее...
:arrow: Ангели
-
Ангели танцуват в мене
и танцуват тъй необикновено
рея се в своите надежди
и оставам назад битието.
Обич
-
Обич
Не смея да питам какво е...
Не зная, дали да я искам.
Не вярвам, защото ми е непозната,
Но в шепите, мъничко щастие стискам...
Не смея да питам има ли я,
Не зная, дали ще я имам,
Не вярвам, че туй е възможно...
Но всеки миг в сърцето си взимам...
:arrow: Жадувано
-
Жадувано
Малко остава до жадуваното лято,
скоро игри и веселби започват.
Потници и поли вече ще могат да се носят,
усещам,че ще е приключение голямо.
:arrow: Приятелството
-
Да докоснеш чуждото сърце,
Да разбираш чуждите очи,
Да протягаш своите ръце...
Да плачеш с чуждите сълзи...
Да лекуваш чужда рана,
Да смееш при усмивка, без смисъл,
Да не познаваш думата "измама",
Да улавяш само с поглед всяка мисъл...
:arrow: Предателство
-
Тъмната страна на приятелството е то....
Целия ти живот може да съсипе....
Никога не лъжи приятели,това е то,
Ключът,който държи предателството надалече....
:arrow: Дявола
-
Оптимизмът за мен си ти,
ти и твоето сърце.Милея за вас,
копнея за вас, искам да сте тук,но ви няма.
интересът
-
Грешна съм и дяволът ме иска,
желае чувствата ми ангелски да притиска,
със всички сили влачи ме към ада,
към тази огнена фасада!
Знам,че там ще ида и сама,
всичко за мен ще е на игра,
но той е злобен и обрича,
при него до край ме той зарича
Самота!
-
Самота
Докосва ме леко, а поразяващо,
обгръща ме бавно, а смразяващо...
Поглъща ме изцяло, непоправимо,
Завладява ме, за другите - недоловимо...
Сама съм...Какво остана?
Смъртта ми ли желае? Защо не престане...?!
:arrow: Песен
-
Песен
Песента е любовта,
тя е част от живота,
тя е страстта,която двама изживяват през нощта.
Ритъмът й те увлича във вечността
на това,което почти всички изпитват-РАДОСТТА.
:arrow: Словото
-
Словото
Понякога думите са злато,
но някога е по-добре да замълчиш,
Веднъж да кажеш, прошка значи,
Понякога думите носят сълзи...
:arrow: Незнайно
-
Незнайно..
Незнайно как душата ми опази..
да бъде чиста..светла и добра..
С любов красива мрака ти прегази..
така разкри ти нашата съдба..
Жалко..
-
Жалко
Жалко е,че светлината си отиде.
С нея отидоха си радостта,щастието и красотата.
Мракът покори всичко,любовта почти си отиде.
Нужно ще да е чудо,за да прогони мрака
и да върне светлината.
:arrow: Небето
-
Небето
Коленичих, там на плажа, на кея,
Обещах ти нещо, обещах го и на мене...
Молитва отправих с поглед зареян,
Помолих небето - нека дари ми мъничко време...
:arrow: Крачка
-
С усмивка аз видях,
че макар без теб,
живота продължава;
макар и позабавен-
аз вече не съм слеп.
Не станах и за смях.
ГРЕШКА
-
Романтична,критична,истерична,
малко романтика вливам,
после от чаша с уийски отпивам,
и с романтика и тебе заливам!
Море
-
МОРЕ
Някога отдавна,
когато го видях;
разбрах добре тогава,
със него няма смях.
Опитах да доплувам
до остров див скалист.
Ех,риска си не струваше-
едва излязох жив.
гларуси,гларуси
-
" Гларуси, гларуси "
Помниш ли още топлите вълни,
Пясъкът по двете тела...
Бризът нощен, звездите,
Самотните гларуси, два?
Летящи високо над морето,
Един другиго се викат над скалите...
Усетили идващата есен...
Помниш ли...Двама ни и вълните?
:arrow: Бряг
-
И там,на този бряг,
на този бряг пустинен,
във замъка старинен,
те чакам от години,
от тебе няма знак.
Луната питам, де си,
аз тъжени и невесел
и в тази тъжна песен.
Луната си мълчи.
И мъка и забрава
едничка ми остава
и плачещи очи.
Живота ми нелесен
пък тази малка песен
съвсем ми го вгорчи.
Мръсница си ти...
-
ПАТИЛАТА
на един ерген
Интересът клати феса
ме учи дядо,бях дете;
и, забравил се натресох
на тези двенките,двете.
Спечелил бях аз купи пари...
но тези двенки ме избраха
със мен танцуваха и пяха,
игрички весели играха
от утрин ранна, до зори.
Сега,сега е понеделник,
а джоба нито лев.
И крача аз нефелник...
и в сивия напрегнат делник
ме подкарва мен на рев.
Да нямам днес пари,
за една закусчица дори...
-
Мръсница си ти....
В на хората лицата тя се смее.....
Суматоха голяма,причинява....
От страха и паниката живее....
И от нищо страх не изпитва....
:arrow: Несправедлив си ти
[/b]
-
Несправедлив си ти
А всяка твоя втора дума е лъжа
Усмихваш се когато съм ранена
Студен си с мен и вечерта и сутринта
Но търсиш всеки ден от мен подкрепа.
:arrow: Сълзи
-
Уличната лампа ме създаде в твоя сън.
Но...прегоряла тя угасна.
И днес,забравена,самотна зъзна аз навън
и много съм нещастна
БЪДИ ЧОВЕК
-
Ето ти и продължение
и за твое утешение
и тема ти избрах.
За радос и за смях.
Кога ни е до смях?
-
Бъди човек
Съдбата всяка вечер оставяше един воал...
От звездната си рокля...
Развиваше,увиваше звездите...
С мастило от небето
надписваше очите...
И сутрината посрещах с нова цел...
И гонех тези свои съдбовни идеали...
Без свян...Тъпчех.....
Бутах...Издигах се...
Едва ли?
И тогава,когато роклята си
за последен път разви...
Съдбата ми написа...
"Бъди човек!...
Света обичай...И той ще ти се отплати"
:arrow:Слънчеви усмивки
-
Какво е това странно чувство любов,
усещам я вече със полъха нов.
Тя е тъжна, но всъщност красива,
тя е хорската тъй непозната за нас самодива.
Дългокоса и руса със тъжни очи,
поглежда ни странно и рони сълзи,
и ние я гледаме омаяни в плен
от новия полъх - хем топъл, а всъщност студен.
Какво е това странно чувство любов,
усещам я вече със полъха нов.
[heart__] [shame] е не е точно в темата ама тва е едно от най хубавите ми постижения (но не най - хубавото )
аз съм новичко човече в тва готино форумче
-
Слънчеви усмивки падат от небето,
покоряват всяко сърце,добро или лошо.
Те правят света светъл,че да се оглеждаме и в морето.
Единственото им желание-да направят всеки човек ЩАСТЛИВ.
:arrow: Капките в морето
-
Капките в морето
Когато "Сбогом" си взимам
С морето...
И със длани
стоплям нощния бряг...
Когато вълните спят
в дантели от пяна..
И потапят чела в
соления мрак...
Когато песента на гондолите
По пясъка нежно тупти...
Сълзите ми невидяни изстиват...
В студените морски коси...
Ала всъщност...
Тъй както тъгата будува,
и тъй както без сън преживява мойта душа..
Тъй и в морето..
Денонощно премигат...
Капките...
Родени от моето "Сбогом"...
И от целувката на някоя вълна със съня...
:arrow: Свобода
-
От свободата няма по голямо нещо на света,
но без твоите целувки изчезна радостта
от тази свобода голяма,
която беше тук, когато бяхме двама.
И без следа от тази свобода
пак върна се при мене радостта
от новата любов голяма
и пак, макар без теб,
и пак, и пак сме двама!!!
:arrow: Раздяла
-
Раздялта ни беше катастрофа
за двамата. На този ден-
умря у мене философа
остана само теософа.
И бях от себе си сразен.
МАНИИ
-
Какво е това странно чувство любов,
усещам я вече със полъха нов.
Тя е тъжна, но всъщност красива,
тя е хорската тъй непозната за нас самодива.
Дългокоса и руса със тъжни очи,
поглежда ни странно и рони сълзи,
и ние я гледаме омаяни в плен
от новия полъх - хем топъл, а всъщност студен.
Какво е това странно чувство любов,
усещам я вече със полъха нов.
[heart__] [shame] е не е точно в темата ама тва е едно от най хубавите ми постижения (но не най - хубавото )
аз съм новичко човече в тва готино форумче
[cvetee] [bravisimo] [cvetee] Браво!
Защо,бива си стихчето но това новичко човече. На мен ми харесва,мноого ми харесва.
Има много искреност и чувство, а за мен това е поезията..
Каквое това странно чувство любов? Много са задавали този въпрос и ще го задават докато има жив човек на земята...
Сега на темата,че ще ни се карат.
Любов,измама
и честичко лъжа,
от теб по-сладко няма,
ти днес въртиш света.
Създаваш ти децата.
човешкия уют.
И казано накратко.
Без тебе сме капут.
ЛЮБОВ,НЕЛЮБОВ...
-
БАБА учеше ме мен
с мерси не се живее.
Повтарях си го всеки ден,
и вече за мерси не пея.
Искам нещичко макар
трошичка, малка, нежна,
със нещо друго барабар,
със нещичко по-свежо.
От време древно и сега
интереса клати феса.
Кажи ми моме до кога,
ще пеем тази песен.
ИНТЕРЕСА,ИНТЕРЕСА...
-
Манията моя........това си ти
Няма да те оставя......и оня свят да отидеш
Ще те обичам.....ще изпълня всичките ти мечти
Завинаги вярна ще остана......дори и да не ме погледнеш.
:arrow: Утеха
-
Утеха
Прободе ме юнският ден
И омая ме със сълзи самотата.
Утеха потърсих в очите,
в усмивките бледи,в лицата...
Но зовът на солените болки,
на косите,напоени с жарна тъга
Никой не притисна да скрие...
Утеха така и не намерих-
дори във стръка мечта...
:arrow: Балада
-
Балада посветих ти
и ти обърна се към мен
от обичта обвзет,
от моя поглед син пленен.
:arrow: Безгранична любов
-
[mhmm] [tihoOo] [molitva]
Безгранична любов.
Къде съществува?
Дали се краде,
или се купува!
Във моя живот
и опита личен,
разбрал съм едно,
разбрал съм отлично.
Във книжки съм чел
легенди различни,
как някой е умрел,
до гроб е обичал.
Легенди, мечти
на хора нефелни.
Животеца наш
си е нещо отделно...
ЖИВОТА И СЪДБАТА
-
Стреляш ли мечти в звездите...
На луната ще увиснеш...
А край тебе от комети...
В космоса стрели ще писнат...
И ще те надупчат яко
като стадо, като ято...
Додето кръв от теб не капне...
Додето кръв не потече...
Интересът ти е ясен...
Но от Интереси ще умре...
:arrow: Магарешки трън
-
Магарешкия трън,
сто болести лекува
затуй и съществва,
магарешкия трън.
Знахари и баячки
го слявят и сега.
Това е бил илача,
възродил света.
Магарешкия трън.
ЖАЛБАТА
-
ЖАЛБАТА
Жалиш ли, дяволе?
Че и ангелите те предават?
Жалиш ли, че плачеш..
Тъй че адът се тресе..
Жалиш ли-че любовта загуби
без дори да си обичал..
Жалиш ли и как?
Сриваш ли стените адски..
Викаш ли, та чак и Бога да те чуе?
жалиш ли и как?
Как да жалиш?
Та ти си дявол без душа!
:arrow: Тя ми вдигна телефона..........
-
По дяволите,защо ли пак я търся?
По дяволите,ами ако вдигне,
каква ли глупост ще изтърся,
земята да се скрия няма да ми стигне.
По дяолите,какво ли ново ще и кажа,
по дяволите,ума ми някъде избяга.
А искам само пак да и разкажа
за туй що сърцето ми отново стяга.
По дяволите,ами ако с друг е?
Ако с него тя сега говори?
При идеята за туй,и в сърцето студ е,
нека мисълта да го пребори...
По дяволите,вдигна.......
тема:Няма да я(го) видя
-
Няма да я видя
няма и защо.
Много съм обиден-
питаш от какво.
Играе и лавира
с тебе, мене, с нас.
Нека парадира,
приятели намира
далече във Бургас.
Бургас, Бургас...
-
Бургас бургас,
там е вечен мраз
всеки мръзне
и купнее
слънцето да го угрее [lol] [lol]
Леле първата ми рима :) Радва ме ....
:arrow: Когато те видях
-
Когато те познах
аз сякаш че видях,
пак морето,кея.
Миришеш на море.
На морски градове.
Вълни във тебе пеят.
Морето пее
-
Морето пее и синее
сякаш весело се смее
Слънцето го грее:
''Ех че хубавичко пее''
[lol] [lol] [lol] [lol] [lol] [lol]
:arrow: Дъжд
-
Дъжд вали
неспира.
Вече втори ден.
Нещо пак
умира,
нещо вътре в мен.
Мрака гъст
докарва,
със тонове тъга.
Дъждът я пак
попарва.
От вчера е така...
самотника сам
-
Когато се скита прилича на сова...
Бухнал от мъки и трезви очи...
Прибира се винаги само по доби...
Които не траят повече от миг...
А домът му е празен, огромен и тесен...
Палтото му-дрипа на прага седи...
Да го докосне, да го посрещне...
Крачка щом влезе, за да си върви...
:arrow: Звездички в очите
-
Когато и да те погледна виждам
Звездички в твоите очички
И се сещам как се запознахме
През нощта - небето беше ясно
Луната и звездите сякаш се сливаха
А ние така бясно се целувахме сарстно
:arrow: Розов слънчоглед
-
Розовият слънчоглед
изразява моята любов,целувка...
Трябва ти далекоглед
за да видиш моята любов,милувка...
:arrow: Неосъзната грешка
-
Обичах те аз безмълвно,
толкова те обичах, че те притисках.
Било ти е много трудно,
с мен да си, но да не ме искаш!
Подаръци ти подарявах всеки ден,
обяснявах ти се в любов, и че заедно ще умрем.
Съжалявам че згреших, толкова неусазнато,
но спомена ми твой ще устане в сърцето ми прокълнато ! (малко тва прокълнато не се връзва де ама ако беше проклето нямаше да има рима)
:arrow: Любовта към ближния
-
Грешка стана,
каза си петела.
покрил красива Ярка.
Такива грешки
стават в наше село,
и тука честичко-
във парка.
Сънувам те теб...
-
Сънувам те теб...
теб,любими,
ти какъвто си поет
сигурно измисляш рими.
Какво ли мислиш си сега???
Какво е това нещо съдба!?!
съдбата ми подложи крак
-
Обичах те аз безмълвно,
толкова те обичах, че те притисках.
Било ти е много трудно,
с мен да си, но да не ме искаш!
Подаръци ти подарявах всеки ден,
обяснявах ти се в любов, и че заедно ще умрем.
Съжалявам че згреших, толкова неусазнато,
но спомена ми твой ще устане в сърцето ми прокълнато ! (малко тва прокълнато не се връзва де ама ако беше проклето нямаше да има рима)
:arrow: Любовта към ближния
Нещо мойто го забравихте
-
Когато мисля сиво и прозрачно
за някакви отминали неща
се сещам аз история позната
от вечни,вечни времена
Момче,момиче влюбени до лудост
омиращи един за друг тела..
и после нещо става прозаично
разделят се .. умират след това..
История позната с вековете
подложен крак и спънка в любовта..
Когато нещо стане хубаво помнете
съдбата му подлага крак
Нека бъде Любовта към ближния
-
Любов към ближния...
кога ли ще и доиде ред
във този свят загрижен,
за печалби-тъи проклет.
ЗА ТЕБ
-
За теб стихчета писах,
за теб песнички пях,
за теб прикаски разказвах,
и измислях ги и тях.
Но всичко това нещо красиво,
е малка част от това колко те обичам
пиленце мило!
:arrow: грях
-
Грехота е да изричаш силни думи,
ако предназначението им ти не знаеш,
грехота е гръб на слушателя да обръщаш,
ако за него си специален,а ти не знаеш.
:arrow: Предателство
-
Прошка няма да получиш,
дори и в ония свят от мен.
За ножа който в гърба получих,
в ада ще се пържиш всеки ден!
:arrow: писна ми от праведни
-
писна ми от праведни
Писна ми от праведни
искам да бъдеш грешния
Искам с нокти да ме съдираш
и да плача от мъката по грешния
Не искам нежност,искам да си лош,
че много праведни обичаха душата ми
Сега с греховен кръговрат
нека подкосиш краката ми
:arrow: Честит рожден ден
-
Честит рожден ден,
много успехчета от мен.
Животът ти светъл да бъде,
пред трудностите глава не скланяй,
старай се над другите да бъдеш
и на по-нисши никога не се покланяй.
:arrow: Месеците с Р наближават
-
От много букви съм се разболявала...
"О"бич, "Ч"акане, "Н"адежда...
Но винаги са ме и сгрявали...
Когато късната им есен...
Дойде и п"Р"екрасна ме прегърне...
С меките листенца на "Р"оманси...
От много букви съм осъмвала...
След зима и след п"Р"олет...
на дланта си...
:arrow: Преброй до сто
-
:arrow: Преброй до сто
Преброй до сто и после отвори очи
Не можеш да ме видиш ти нали?
Започна нащта надпревара
на криеницата се хвана..
Преброй до сто... сега се сетих
помисли си за нашите успехи
помисли за отминалите дни..
До сто не стига ли? е тогава продължи..
Сега пък се отказваш ,но защо?
Не искаш да броиш до сто?!
Не ти харесва спомена да връщаш
и криеницата ти се оказа чужда!
:arrow: Ще си направя самолет.
-
Мечтая,
самолет да си направя.
С него високо ще летя,
та да виждам на планините върха!
Никога той няма да се счупи
и катастрофа-
няма да се случи.
Мечти
-
Мечтая за морето
и за нежния морски бриз ...
Мечтае и детето
измолило и тоз каприз ...
Мечтая за момчето
и за нежна му топла душа,
но то дали мечтае
да бъде с мене сега?!
Не, не мечтае аз зная ...
и сам някъде скита в нощта ...
Но аз ще продължа да мечтая,
нали за това съм на тази земя!?
:arrow: ПРОШКА
-
Прости ми, че нямаше ме често,
че аз със тебе спорих вместо
главата ти в скута си да приема
и сълзите ти в ръка да взема.
Прости ми, че толкоз горда бях,
пред теб горестта си криех, само смях
по устните лееше се смело,
а сърцето ми самотата бе приело.
Прости ми, че бягах от нашите проблеми,
а те от малки изведнъж ставаха големи.
И въхру теб накрая изливаше се моя гняв.
Прости ми, че далеч от съвършенството аз бях.
Прости ми, че още толкоз те обичам
и ако понякога това пред другите отричам,
то е защото искам вечно да те пазя -
там, в сърцето си, далеч от хорската омраза.
:arrow: Поет
-
Танцува писец по лист хартия,
денем и нощем безспирно твори,
споделя мечти,сънища,желания,
с единствената цел...света с любов да зарази.
:arrow: Танцуващите листа
-
Танцуващите листа
Гледам ги, те са толкова красиви ...
там не далеко ... танцуващи листа ...
перят се жълти, пъстри и сиви ...
разкъсват душата ми с есента ...
Гледам ги, те се пръскат и пак се събират ...
малки, големи окапват сега.
Пред очите ми мигом ще изрисуват
пъстра картина на есента
Гледам ги, нежни омайват главата
и не мога да спра да гледам този пейзаж ...
листата падат тихо от дърветата,
а на мене оставят мираж
Гледам ги и магия заплитат над мен тези листа ...
тайнственост и величие крие се в есенната картина!
Сякаш крият тайна за любовта ...
на души влюбени там /на двамина/
Гледам ги, те са толкова красиви ...
там не далеко ... танцуващи листа ...
перят се жълти, пъстри и сиви ...
разкъсват душата ми с есента ...
:arrow: МУЗИКА
-
Удрям по клавишите на паметта.
Черните са повече от белите,но ми е светло.
Странна музика разнася се в нощта.
Усмивки на умиращи поети
блуждаят в лабиринта на душата ми
а аз щастлива с мойте призраци-творя:
съдба на музика от стихове обречена.
Светлина
-
светлина
и ето че отново ясно утрото застъпва,
а мрака подръка с нощта тихо се отдръпва
в светлина кристална къпят се мъглите
и заблястяват яроко в капчици реките
а светлината гали всичко сред гората
и усмивките нежали и раздава ги Зората
с капки свежи от роса измивам си очите,
неще остане и следа от тъгата и сълзите
и не ще оплашите ме с тъмата,
защото аз съм извора на светлината
и едва ли в някоя страна ще се излезе наглава
с небесно синя светлина, която гони всяка тъмнина.
приказка
-
Може би от нощите хиляда...
С приказките на Шехерезада...
Аз не съм ти писала на тебе...
Нито редче, нито дума...
Като черна, хищна пума...
Вмъква се в сърцето ми и реже...
Този пропуск, стиснати уста...
Обичам те! забравих ли да кажа...
Ти прощавай, моя Светлина...
Че толкова у себе си го пазя...
Глупаво признание. Не дважди
и не трижди по-добре ще бъде...
Приказка и аз да ти разкажа...
За човешки мъки, рани, чуми...
Сред които мрак се рее. Диша
само него всеки и се гърчи...
Ей в такова смутно, черно време...
Блесна във душата ми Лъчът ти...
И прозорец ми направи. Да се смея...
И да виждам хубаво във всичко...
Приказките ми са за големи...
И за малки. Вечер пред огнище...
Или сутрин, вгледана във изгрев...
Даже денем, тичайки по трудности...
В мене все се пише приказка...
И светят ми едни горящи думички...
Казвам ти "Обичам те!". И краят...
Ще прегърне своето начало...
:arrow: По капчиците
-
Навън ръми ...
и виж небето знатно
веч се мръщи
поглеждам те ...
красив ...
толкова до съвършенно
лицето ми дъждът го мие,
ръцете ми твойте ги обгръщат
ти гледаш мене ...
унемяла ...
капчиците дъжд валят /безспирно/
И ще се носим
под дъжда ...
съвършенство мое златно
очите ти са светлината,
дори край нас да е мъгла ...
Под дъжда ще бъдем
непрестанно заедно
и все така ще носим любовта си
в капчиците вода ...
:arrow: Замък "Самота"
-
Затворил си ме в Кулата на грижите...
И край мен се суетиш...
А аз в косици тихо нижа...
Стих след стих... след стих...
И въздъхвам. Пеперуда...
Кога ще литне от устата...
Твоите за да целуне...
За да вдъхне в тебе вятър...
Който да ти каже колко...
Нямам нужда да съм цяла...
Непокътната и пазена...
Само топлото ти тяло...
Мен ми стига. Само мислите ти...
Да са пълни много с мен...
И сърцето ти убийствено...
Да препуска. Дойде ден...
А аз все още пиша стихове...
Ти си стража. Не четеш...
От устата ми въздишка...
Пак замък "Самота" кове...
:arrow: набраздени длани
-
Набраздени Длани
В ръка поела моята ръка,
и впила черен поглед в дланта малка,
гадае ми тя - циганка една -
боса, мръсна, окъсана, жалка.
Чертае с пръст по набраздена длан,
разказва ми за бъдещето мое,
описва ми божествения план -
създаден още преди земните устои.
Аз слушам я прехласната, доката
тя сочи линията на живота земен
и после линията на любовта, коята,
тя казва, е по-дългата от двете.
Един живот, една любов - нима ми трябва друга?
Все пак едно сърце - колко такива да храни?
Дано видяла е циганката правилно следите от плуга.
Дано е чела вярно по набраздените длани.
Глътка въздух
-
В тясното русло тече реката,
а в нея риба жалостно се мята-
за свойта глъдка въздух тя се бори
с течението подло, опитва се да спори.
В тъмната гора разсте елата,
а е тъмно в гъстото, в гората-
за слънце топло тя издига си главата
с борове и с тополи пори светлите простори.
В пустинята проплъзва се змията,
а пред нея издига се сама скалата
за нагоре пътя е опасно ясен-
с орела на скалата, пътя ще е тясен.
В света опсности отвсякъде те дебнат.
а деня е страшен и напрегнат
за глъдката от въздух тук говоря-
с усмивка и сълза красотата да повторя.
-
:arrow: самозвана
-
Ще пристъпя в ръцете ти тихо.
Ще обгърна със устни небето ти.
Без да мислиш, без да издишаш,
ще отвориш за мене сърцето ти.
Но ще плачат очите за другите -
короновани приказни дами,
със които преструвате,
че живота е простичка драма.
И ще стенеш, ще викаш, ще молиш.
А аз ще бъда в кръвта ти отрова,
от която да пиеш не можеш,
за която ще търсиш и в гроба.
И която ще вземе живота ти,
без и капка сълза да пролее.
Аз не съм във съдбата ти,
но самозвано ще мина през нея.
Мразя добрите
-
пътя към ада осеян е само
с чисти, добри намерения
казал е някой си тамо-
вярвал на свойте твърдения;
доброто, както кафето с цигара,
върви подръка с омайна поквара;
/която внезапно от тротоара
ще блъсне доброто под минаващ камион
и така ще приключи и този сезон/;
доброто наивно и глупаво смята,
че може свободно да броди то по земята
и да помага на малките сивите буби
от тях да излизат с крила пеперуди;
уви с тази помощ крилата прекършва
и нещастно таз приказка вече завършва
пеперудата нивга неще да лети,
а доброто остава с разбити мечти...
:arrow: дъгата на нощта
-
ДЪГАТА НА НОЩТА
Нощта тъмнее в своята доба
Чернее с нея и града ни смълчан,
Но някъде в нечия чиста утроба
Се ражда миг и очакван, и дълго мечтан...
Пътеките на нощното дихание
Преливат в дъгата от любовен стих
И някъде с прокраднато желание
Се гони вятъра със порив тих
Дъгата на нощта се ражда
С красивите си думи - тук, сега...
И тихо със неотолима жажда
Приижда през мечтната луна...
СЪНОВИДЕНИЕ
-
СЪНОВИДЕНИЕ
Нощта бе дълга ...
Дълга, но приятна !
Сънувах аз нещо красиво ...
Сънувах нещо диво !
Бяхме с тебе двама ...
Любихме се до забрава !
Не исках да свършва този сън !
Не исках, защото знаех, че ти си някъде навън !
Навън си, но с друга !
С друга ти споделяш любовта !
Ако тази нощ сънувам пак ...
Ще се моля да те срещна отново в съня ...
В него ще сбъднем всяка моя мечта !!!
Съновидение да имам аз,
че утре отново ще те видя пак ... !!!
ЛУДОСТ
-
ЛУДОСТ
Във вените ми блика струйно
Една очакваща те винаги тъга -
Като изпито вино в мене буйно
Прокрадва се сред мрака лудостта...
И чакането става непосилно
И утрото троши се сред безсъние
Две чаши вино - още силно
В лудостта са моето опиянение...
БЕЗВРЕМИЕ
-
Безвремие
Не помня коя съм и коя съм била.
Не помня вчера и днес съм забравила.
Аз тъна в безвремие и гасна сама,
а край мене е времето, край мен е света.
Чуй, аз не искам безвремие, не искам сама...
но вече изгубих надежда,
че ще избягам от тази съдба.
Затова ще поседна тук на брега,
на брега на морето от мечтите разбити,
на брега на морето от сълзи неизтрити...
Спирам да търся спасение,
потъвам, умирам, в моето море от безвремие...
паднал ангел
-
Паднал ангел ти беше за мен
и до днес си такава остана.
Мечтите умират без време Елен,
и наште измряха,а беше им рано.
мечтател безумен...
-
Мечтател безумен...
Ти за мен си мечтател безумен,
подари ми няколко копнежа,
позволи ми лекичко да те целуна,
безкрайна приказка и нежност,
самотата тръгна, тя ни изостави,
а аз съм на крилете на твоите мечти,
едно едничко няма да забравя,
всичко е възможно през твоите очи...
Научи ме да бъда....
-
Научи ме да бъда,
и стана за пример човек.
О,знам че е трудно
и пътя е стръмен, нелек.
Когато за пример
те имам,и ти си пред мен,
аз смисъл намирам
и няма да падна сразен;
от трудности,болест,неволи
ще бъдем щастливи,доволни.
-
Неземен или аз нещо не съм разбрала или си забравил да дадеш задачка на следващия, затова пиша за "научи ме да бъда...".Ако не що греша, моля да ме извините предварително.
Научи ме да бъда без тебе щастлива,
научи ме със твойта нестихваща сила!
Искам смисъл да виждам...да съм жива!
Научи ме да бъда...малко различна!
Но не по-различна от другите хора.
Научи ме,когато ги виждам да се усмихвам,
а не да навеждам глава срамежлива...
Научи ме да не се предавам,
когато стъпчат ме и хвърлят тялото в прахта.
Научи ме напред да вървя,
без да съжалявам че назад съм била!
Научи ме как да забравя,
миналото сложило окова
на моята мъртва душа!
Научи ме как да си простя,
стотици непростими грехове!
Научи ме да бъда...но защо ли те моля?
И ти като всички скоро ще тръгнеш,
нали всички постъпват така...??
Нали всички си тръгват и ме оставят сама!
Всички безчувствени хора с егоистична душа...
Защо аз трябва да съм по-различна?
Искам и аз да си ида!Помогни ми с това!
Научи ме силна да бъда,
да ранявам,както раняваха мен...
Научи ме да бъда човек,
за да мога без съвест,без жал да си ида!
Научи ме да бъда...но защо ли те моля?
Поредните стъпки,мрак,тишина...
Ти си тръгна...Пак останах сама...
Сянка на жена
-
Сянка на жена
навсякъде е с мене,
до мене и сама
е дявол да го вземе;
какво ли иска тя-
се питам и я питам.
Мълчи. А в нощта
усещам и очите.
Варвим, а тя до мен,
за миг не ме оставя;
и се чудя изумен
не знам какво да правя.
И двамата вървим,
и двамата ни дума.
И двамата мълчим,
нещастни и безумни...
нещастни и безумни
-
Нещастни и безумни-как добре определи ги!
Това са всички хора грешни и раними.
Не се усмихват вече, не са щастливи...
Обезумели крачат по улиците сиви,
загубили по пътя си мечтите си красиви.
В света бездушен няма вече цветове и шарки,
всички дни са черни, все по рядко сиви...
Кога превърнахме се в същества безлични,празни?
Кога станахме толкова нещастни?...
Безумни хора- тъжни и самотни...
"когато толкова хора са самотни,
егоистично е да си самотен сам..."
Лъжливо огледало
-
Лъжливо огледало са очите ти красиви,
всеки път ме лъжеш и трябва да избирам,
не съм свободна, не съм щастлива
и сърцето си неволно спирам...
Приласкаваш ме и ти вярвам,
а не искам да съм фалшива, друга,
не ми казвай какво трябва,
искам да те изоставя и да те разлюбя...
Бели безизразни очи
-
Бели безизразни очи
на кого прилягат.
На родените слепци
природата ги слага.
Живота им тотално чер,
не е живот-Голгота.
Живее той подобно звер,
нещастно, без охота.
Не бих живял и миг един
без слънцето, небето.
С куршум в челото и за миг-
съм в Елисейските полета.
тотално чер
-
totalno 4er e jivotat moi....
Kakvo da pravq znam, 4e nqma izhod.
Popadam v 4erna dupka
v koqto nqma la4 nadejda za men.
No znam 4e nqkade po sveta ima mnogo jajda za jivot,
koqto mi lipstva.
-
jenie
-
Аз нещо се затруднявам да прочета думата, ако нямаш нищо против би ли я написала на кирилица? [think]
-
думата е желание
-
Мерси [gentlefen]
:arrow:
Ти искаш всичко мое да ти дам -
сърцето си, душата си, тялото си даже,
за да не бъдеш в мислите си сам,
а сърцето ти само всичко ще си каже...
Ще ти позволя тяло у мене да притискаш,
без никой от двама ни думичка да каже.
А после кротко до мене да притихваш
и твоята гордост ще се смаже.
Ще се съглася всичко да свалиш
от мене, даже бялата ми маска.
И не искам признания да ми шептиш -
губиш време, скъпо струва мойта ласка.
Ще ти дам от устните ми да отпиваш,
миг по-късно името ми да крещиш.
Ще позволя нокти в мен да впиваш
и веднага след това да заспиш.
И после ще си тръгна ...
Виждам как до болка всичко туй желаеш,
но не продължавай започната игра...
После ще съжаляваш, ще се каеш,
защото кой ли мъж забравя обичана жена.
:arrow: Бягство от реалността
-
Бягам... Бягам... Непрестанен бяг.
Търся свят по-чуден и красив.
Море от щастие. Без бряг.
И животът повече не ще е сив.
Свят мечтан, дали ще те намеря?
Дали ще ми се сбъднеш ти?
Искам да спя в твоята постеля.
Да гледам на живота с други очи.
:arrow: Разстояния и копнежи
-
Копнежите предсказват разстояния...
Далече ли си,близо ли-не знам...
Във стих откривам твои очертания,
а прозата предрича...сам...
далече,твои
-
Далече съм... и близо... и не знам...
Белезите във мушата ме болят
от твоите думи и мълчение... от срам,
че нямам път, по който да вървя
без ти да си до мен, да ме държиш
и да ме пазиш от безумието в мене...
Май по-добре да си вървя, да не тъжиш,
не искам от отровата ми да се разболееш...
:arrow: Бъди разумен...
-
Бъди разумен,отпий си глътката търпение...
Недей мечта-това е грях...
Отровата е моето спасение,
стихът-спасителния бряг...
виж небето
-
Виж небето-синьо като моите очи...
Там оглежда се плахо луната.
Отпусни се,без страх пристъпи,
потопи се... усети топлината...
луда кръв
-
Във вените ми луда кръв,
опитомява всяко делнично начало...
Мечтата следвам като стръв,
а тя е Вярата ми в "Цяло"...
боли от тишина
-
Така мъчителна, злокобна,
впила нокти в моята душа,
мълчание непоносимо ме убива,
как убийствено боли от тишина!!
Аз и ти...така стоиме двама,
с теб съм,а безкрайно съм сама.
Аз и ти...а между нас е яма...
...мълчим в болезнената тишина.
Ръка протягам сякаш да я срежа?
Не се разкъсва тишина с мъгла!!
И пак така мълчиме двама,
оставяме да ни боли от тишина...
Ръцете на страхливец
-
....
И отново аз съм тук,
в ръцете ти коварни и страхливи..
И отново аз на пук..
Няма да положа сетни сили!
Уби ме и пак съм с теб,
без разум ме остави неотдавна..
В ръцете на страхливец ме превзе.
И забрави как за теб пропаднах!
Уйски и шоколад
-
Шоколад или уиски?
Уиски или шоколад?
[mhmm]Или шоколад с уиски?
Или уиски с шоколад?
Почерпката от вас,
консумация - от нас.
Ако не харесвате идеята наша,
грешката ще си е само ваша. [xa xa xa2324]
Среща между приятели.
-
:arrow: среща между приятели
Връшам се във моя роден град
старата къща в стария квартал...
В магазина клюкарки тихо шушнат
че някой си отпред е спрял.
Излизам с гордо вдигната глава
а мъж се блъска в мене на вратата
"Боже ти ли си това???"
подкосяват ми се май краката.
"Изви..." вцепенено поглеждаш и ти
мълчим..колко е трудно сега
имаше голяма любов
после безкрайна тъга
Идва към нас едно малко дете
"Тате искам шоколадово айце!"
На красиво момченце станал си баща
а отвън в колата чака мойта дъщеря...
"Забавих се..ще тръвам"
...тудно паля колата...
"Мамо, приятел ли срещна?"
"Да мила приятел от стари времена..."
следваща тема: Трудните промени
-
Трудните промени
Най-трудното в този живот,
е мисълта, че той е само един
и в него липсва най-вече любов,
която един с друг да делим.
Овълчени нижем обиди;
неверни вървим през света
и трудно е отстрани да се видим,
и трудно е да протегнем ръка...
А е нужно да бъдем различни
и просто е всичко, нали?
Вместо затворени и егоистични
трябва просто да бъдем добри...
...но е трудно...
НОВА ТЕМА: ОБРАЗ В КРИВОТО ОГЛЕДАЛО
-
Образ в кривото огледало
Ако погледнеш в огледалото
и разбереш, че си нищо,
виждайки как от теб си отива желаното,
чувствайки желание да плачеш скришно.
Ако погледнеш в огледалото
и всичко, което чувстваш е страх,
страх, че няма да постигнеш мечтаното,
страх, че всички гледат на тебе със смях.
Не се оставяй да бъдеш излъган,
в живота всичко зависи от теб
не можеш да кацнеш като чайка на пристан,
живота е за да се бориш и да станеш човек.
тема: непостижим
-
Непостижим
Не се научих, че не си за мене,
не, няма как до теб да повървя,
твърдоглава съм и всичко вземам,
но не мога, трябва да се спра,
а ти си непостоянен, далечен,
изтъкан от мечти и копнеж и от блян
и все нещо мъничко ми пречи
да те превърна в сън изживян...
Мене ще ме няма, ти ще ме търсиш,
след поредната среща лъжлива,
всичко без да започне се свърши,
важно е, че съм тук и съм жива...
Непостижим, нереален почти,
не разваляй моите мисли с "Здравей",
недей да продумваш, само мълчи,
и живота си без мен изживей...
Тема: Последният откраднат спомен
-
Последният откраднат спомен
Отново съм сама в нощта,
отново е пусто моето лего.
Отново идва мига
да се завърне мойто тегло.
Отново присвивам очи,
отново си спомням предишните дни,
отново потичат мойте сълзи
отново започва да ме боли.
Но днес това е за последно,
от утре няма да идваш при мен,
сега всичко ми е по-ясно
и умира последният откраднат спомен.
нова тема: някой ден...
-
И някой ден, аз вярвам, недалечен
ще бъда аз край теб и в теб.
И няма, няма да се делим вече.
Без теб съм си направо слеп.
Душата ми за тебе все тъгува
и много често, вечер те сънувам....
-
хай...
Забравих темата.
пролет, април.
-
Пролетен април
Едва подали сънни клепки
Цветята се присмиват на снега.
И два минзухара с теб сме
Надвили вероятно над студа...
Пробудени от жажда мимолетна
Да се докосваме, да изкрещим
Че не е нужно Обич да е достолепна,
та в нея пак да се родим...
И не е нужно даже цяла зима
Да спим със спомените само
За пролетта почувствана, ала незрима
Щом април ще чака пак до нашето рамо...
КРИЛО НА ПЕПЕРУДА
-
Спомени от лятото
От изминалото лято сбирам спомените
на откраднатите с теб моменти...
Парченцата на снимките разкъсани
със сълзи се опитвам да лепя.
От лятото останаха ми само мигове-
крехки като крила на пеперуда
вкопчила съм се яростно в тях.
Не ме съди,
немога да те гледам с друга...
Лятото идваше само заради нас...
:arrow: Сладък кошмар
-
Струва си, струва
човек да попита
себе си - ако може -
когато е буден дали не сънува?
Нима не се скита
в кошмара тревожен
от всички сънуван,
кошмарът ужасен, красив
и бленуван,
кошмарът обливащ
те в мекото ложе
със тръпки и пот;
кошмарът безбожен,
наречен живот?
:arrow: бълха в дрешника