Една странна игра!

[Zatoichi]

Липсва нещо въздух чист,
а стоя под небосвода
и лазурът лъчист
не буди в мен желание за ода.
Отново тесен е светът
и нямам сякаш място
и не за първи път,
идва чувство на фиаско.
Но въпроси не задавам,
не от болест страдам,
просто знам и се предавам
на безмилостна досада.

:arrow: Епизоди

[неземен]

 :) :)
Навсякъде и тя и ти...
И тези епизоди.
От тях глвата ме боли,
не иска стих да роди.

Навсякаде и тя той,
Фантомно ме пресрещат.
Аз нямам миг покой
от тези пусти срещи.

Решавам,ще отида там,
където никой няма.
Където аз царувам сам,
а мойто царство е голямо.

Звезди,звезди,без чет и брой,
и с мъглявини прастари.
Където с Бог сме,аз и той,
приятели,другари...

[{dulgokoska}]

ще си взема последната думичка за тема :) Другари

Навсякъде, наникъде и все са двама-трима...
Компании, разбиване и пак се сбор проимва...
Интрижки и шегуване, пътища, пътеки...
Понякога и спъване, а помнене - вовеки...
С ръцете кръг описали и всеки пръст си има...
Като място във очите си - цветната градина...
Бог и Дявол насаме с тях не ще се срещат...
Другари без съвет отправят се насреща...

:arrow: Сребристо сияние

[неземен]

Сребристо сияние,какво е това?
Знамение божие,потоп за земята.
Човешкият род ли заслужи това?
Той Господ да пази и нас и децата...

ПОТОП ЛИ Е ТОВА?

[{dulgokoska}]

Несподелената любов... огън ли е Адски...
Ураган ли е жесток... бой ли е Балкански...
Или пък Потоп... уж прераждащ, Нойски...
Да попитам философ?!... а ти, пред мене, кой си...
Нали това гори те и духа, и ранява...
Или пък топи те, люшка те, удавя...
На какво прилича всъщност чувството самотно...
То ли ти е бичът... уж прераждащ е Потопът...

:arrow: Клаксон

[GP]

Клаксонът е чудно нещо
Но само като се ползва вещо
Полезен е , не ще и дума,
Даже в момента някой клаксона отвън надува

Сватба ли е, що се случи - не се издържа вече туй
Зъл чичка през прозореца надвесен
С три пръста им показва х..
Но никой не го забелязва
И хор от клаксони звучи
Та хората се женят, радост е голяма
А чичката - нека бучи!

:arrow: Хипопотам

[{dulgokoska}]

Чувала съм, че отнема...
Животи, та дори стотици...
Щом човеците със лодки...
Навлезнат, и със страх, в реките...
Преобръща ги, удавя...
За изяждане не чух...
Но животът на хипопотама...
Е с високо съдържание на смърт...

:arrow: Колосално

[GP]

Колосално ми се спи
но и бира ми се пий!
Все пак петък е, нали
Време е за благини

На Чадъра с бира-цацка
И до мене - страшна мацка
Ех, че си ги нагласих
Страшен съм бе, их!

Дискотеки-мискотеки
там е тъпо - не ходете
Техно, вход и скъпотия
Абсолютна тъпотия

Но капанчетата плажни
Със готвачки - лелки мазни
Там е истината хора!
И е вкусно, и е лесно
Пускат само готски песни
Няма хора неуместни
Всичките сме от народа
Всички сме една порода!

[{dulgokoska}]

е, хайде задавайте и темички де :)

[Zatoichi]

Понякога,ей тъй,както си битуваш,
разкрива се пред тебе интересен феномен
и чудиш се да пееш,да крещиш или да псуваш,
всичко сливайки в един рефрен.
И питаш се безспирно,как възможно е светът
да се разлива в чувства колосални,
събиращи се нейде в лявата ти гръд,
сякаш в пазвата си криеш самосвал.

:arrow:Конструкция

[{dulgokoska}]

Всичко се дължи на онзи замисъл...
Който се преплита и с материя...
Понякога отчаяна в досада съм...
Като диво куче, скитащо се в прерия...
Понякога в главата ми се вият...
Кълба от мисли, сетне и от действия...
А реалното по-късно идва...
И конструкцията, някак си, подмествам я...
Цялата история е стройна...
И глупава във моите очи...
Където е тя също и скъп спомен...
И бъдеще, което ще руши...

:arrow: Невъзможна

[Zatoichi]

Невъзможна и обречена е мисълта,
по пътищата на измислицата кръстопътни,
невъзможна е следата в пепелта,
защото мислите са винаги безплътни,
но догде се границите ни простират,
когато залезът е с утрото едно,
къде сълзите раждат се,къде умират,
когато всички примки сме в пано?

:arrow: Вероятности

[{dulgokoska}]

Да кажа ли, че мога да те имам...
Че може ти да имаш мене...
Да поискам ли река неумолима...
И бярг пустинен на средата в нея...
Да докосна ли това, що е непипано...
Да помисля ли за полет над света...
Вероятностите може би са хиляди...
Но аз не си избирам ни една...

:arrow: Колебание

[Zatoichi]

"Да бъдеш или да не бъдеш?" -
въпрос така извечен,
така жесток във своя смисъл,
във сърцето със кама изсечен,
въпрос презрян,
който би на мъки те орисал.
Вечното човешко колебание,
щастието прегърнало,живота,
всяка мъничка съдба,
съмнение,за да сее и страдание.

:arrow: Противопоказно

[{dulgokoska}]

Вредно ли е да си тръгваш...
Преди дъждът да завали...
И да се обръщаш...
Когато някой те следи...
Нужно ли е да не гледаш...
Стъпките си във калта...
Противопоказно е всичко...
Лекува само самота...

:arrow: След Теб