Една странна игра!

[{dulgokoska}]

Ти гледаш ме... очакваш да заплача...
От любов, обида... от тъга...
Аз гледам те... какво тоз поглед значи...
Различаваш ли там някаква следа...
Изумен ли си?! Изглеждаш ми по-бледен...
Нямам злоба в своите очи...
Не молят и ръце те не протягат...
Нито заповядват ти "В миг спри!"...
Гледаш ме... очакваш да се смея...
Или пък да затичам през калта...
Гледам те... и в погледа се лее...
Едничка хладнокръвна в мен черта...

:arrow: Споделена Самота

[Zatoichi]

Дали когато във нерадост двама,
със длани вплетени в една,
вървят през болка,сън,измама
таят в сърцата пареща слана?...
Дали когато двама страдат,
заедно,със трепнещи мечти
и върху им мъки падат,
жадуват алени звезди?...
Дали когато плахо двама
споделят жадно горестта
със дума простичка и пряма,
може се каже...самота?!?...

:arrow: Без рамки

[{dulgokoska}]

Рисувай ме... за тебе съм картина...
В главата, що все бяга от платно...
А ти си този, който я настига...
И води я, да я затвори във петно...
Което, сбрало всичките и' краски...
Ще прилича на помийна грозна яма...
Представи си го за миг един, Художнико...
Необятността, затворена в стакана...
С похлупак от летви, непопиващи таз цветност...
Ще стане чудо... невидяна грозота...
Мътилка ще е, невъзможна да разцепи...
Нито сантим /тъй натъпкана ще е кичозността/...
Рисувай ме... за тебе съм картина...
Но стига по петите ми вървя...
На мене рамки, знай, не ми отиват...
Нека в теб изложена блестя!...

:arrow: Чудото В Чужди Очи

[Афродита]

Скиташ се немил, недраг
по пътищата вечни...
...ту срещнеш пътен праг ...
...ту спомени далечни ...
вървиш напред към бъдещето "светло"...
но болка само от очите ти извира ...
хората подритват те ... какъв глупак ...
не виждат колко мъка в тебе се е скрила ...
Всеки ден на ново се повтаря ...
различни хора - все същите слова ...
отчаян бродиш в черната тегоба ...
живееш истински окъпан в самота ...
И ето една вечер идва тихичко и края ...
няма кой теб - старецът сиротен да погледне ...
изведнъж като звездичка от безкрая ...
едно детенце ...
ръчичката си малка към теб мило си протегна ...
с поглед нежен те докосна ...
душата ти сякаш с перце погали ...
чистотата му наивно детска
омагьоса те и в сърцето ти огън от вълнение запали ...
А то беше толкова мъничко ...
но любовта му бликаше от цялото телце ...
как може толкоз обич , толкоз нежност...
да има само в едно дете ...
И светлината вече те поема ...
и радостен по пътя пак си тръгваш ти ...
знаеш, че надежда в живота има ...
едно момиченце те накара да прогледнеш ...
да видиш чудото в звездите - детските очи ...


:arrow: Перфектна съдба

[Zatoichi]

Лятно време на баира,
под кестена на сянка,
с две чаши бира
и парче суха луканка,
и хладния бриз
от коритото речно,
а аз - непукиз,
ех,така да е вечно...

:arrow:  Шесто чувство

[{dulgokoska}]

Отделното ми чувство е за тебе...
Хората са с по пет сетива...
Но аз съм надарена от съдбата...
Да те чувствам... да те виждам... да горя...
Да те чувам, да те вкусвам... да те галя...
С всичките си други сетива...
Отличавам се от хората със Шесто...
Че те обичам... В мен различно е Това!...

:arrow: Клопка за птица

[Zatoichi]

Небето нежно,кадифено,
за всяка птица е капан,
знам,ще кажат някои несъмнено:
"Как!?Небето си е птичи стан."
Но когато счупени крила,
душата волна приковат
към земната безмилостна скала,
синьото очи обречени зоват.
Сърце си всяка птица подарява
на безкрайната небесна шир,
а когато тежко падне осъзнава,
че капан жесток е нейният кумир...

:arrow: Удовлетворение

[{dulgokoska}]

Толкова те виках, търсех, молих...
Толкова посърнала все падах...
Че колената ми са с рани, боси, голи...
Че пръстите в молитвата си схванах...
Толкова копнях те и желаех...
С толкова сълзи ти се усмихнах...
Ставайки в секундите, щом лазех...
И Ти дойде... и толкова Те... имам...

:arrow: И ражда се песен

[edin_zabraven_mig]

Аз имах те, ала те загубих
и мъчи ме такава жажда -
да те имам пак ... всичко погубих ...
В мене песен се ражда ...
Но песента е сутрешна молитва
към злочестата съдба, ужасна,
която сякаш не откликва
на моята молба ... Аз гасна!
Гасна ... и умирам в своите тревоги,
ала пея песен аз за любовта,
която донесе толкова тегоби,
но и нашите сърца събра.

:arrow: Съмнение

[Zatoichi]

Да бъдеш или да не бъдеш -
това е въпросът - дилема ужасна!
Дали във бъдещето ще пребъдеш,
или пък,без представа ясна
ще се изгубиш
в минало и във сегашно,
дали беумно ще се влюбиш,
или със чувство,зло и  страшно
ще се поддадеш
на някоя предателска омраза
и едва във сетен час ще разбереш,
че злото е зараза;
дали с умение ще съградиш
храмове,светии от своите мечти,
или във миг на слепота ще съгрешиш
и щастието разруха ще го сполети;
победен дали ще паднеш,
сам в прахта и унизен,
дали на себе си ще плюеш,щом откраднеш
лъчи от нечий чужди ден?
Дали,дали,дали -
толкова мъгла съдбовна предстои,
а времето порой е...и вали,
но изгубен е тоз,който от Живота се бои...

:arrow:  Добро и зло...и още нещо.

[Marchellka]

В свят на самота и сенки,
във време на радости и тъги,
доброто и злото водят вечна борба,
кой кога ще вземе душата ти...
Но дали са само те?
Дали е само добрина и злоба?
Или има още нещо,
там,надничащо от гардероба?
Различни хора,различни мечти,
идеали всевъзможни,
добро и зло, и още нещо,
диктуват съдбите ни сложни.

:arrow:жива съм

[^LovE^]

жива съм и ще живея
нима преча толкова много на света
жива съм но ще живея само ако има за какво!!!
бих живяла аз за тебе
ако подариш ми своето сърце!!!
Не ме забравяй ти
и помни жива съм
защото ти ми го дари!!!
:arrow: в моето сърце

[{dulgokoska}]

Събрани хиляди парчета...
Живот и смърт, и малко свят...
В едно миниатюрничко местенце...
Там са всички... точно там...
И не е ясно как са вътре...
Не е ясна тяснотата...
Но е явно, че уютно...
Враждуват и подлагат си краката...
Всяка част на другата се смее...
И плаче с нея, и мълчи...
Колко странно си живеят...
Вътре всички до един...
И животът, и смъртта...
И светът, и несветът...
Мястото с една душа...
Моят малък, но Голям приют...

:arrow: Клаустрофобия

[Zatoichi]

Как ме само притискат
гранитните земни скали,
черният въздух,който ме плиска,
болката,що неспирно вали.
Как ме смачква земята,
как ме смалява света,
болят ме веч колената...
отново поемам дъх несрета.
Тесен за мене е тоя свят,
душата ми бавно разгражда,
да прегърна искам синия необят,
там гдето зората се ражда.

:arrow: Идея

[^LovE^]

една идея в мен сега напира
една идея отвътре не гори
една идея ще ти кажа само
и щети разбия детските мечти
моите идеи са тъй големи
не са за дечица като теб
идеи давам без проблеми
но да не съжеляваш после ти

:arrow: молитва