Една странна игра!

[dark_angel]

Здравейте Форумци докато се рових из темичките тука ми хрумна една идея !Измислих една малко тъпа игра но ппък може все на някой да се хареса та ето и правилата на играта ппървият(в случеят аз) дава някаква тема по избор и следващият пише стихче по тази тема после под своето произведение той пише друга тема и така надявам се да ви хареса а а ко играта няма интерес моля модентаторите на този раздел да изтрият темата !!!!!!!!!



а ето и темата която аз задавам а тя е СМЪРТ -преди да умреш.............



извинявам се за тази тема но в момента мисля само за това отчаяла съм се от живота и искма да умра.....  [reeeev] [sad3] [reevvv] [reevvv] [crying] [not fair] [uaaaaa]

[Gangsterkata]

Вятъра смълчано мръзне вънка,
аз стресната в ножа се взирам...
не...няма изход,няма друг път,
без топлината твоя бавно ще умирам...
Коя е тази нкакаквица,
дето от мене те открадна,
тази долна курва,скитница
самичка ме остви.Падна...
сняг тъй мек и нежен...
напомня ми за твоята любов.
Ето пак появява се копнежа,
да съм аз до теб...Тъжен зов,
следва ме...всяка крачка се повтаря,
спирам...настига ме студа...
ледена ръка за гълото ме стяга...
капки кръв по пода си личат...

Вълча любов

[{dulgokoska}]

Вълкът умее да обича мрачно...
Виейки срещу луната...
Любовта му е загадка...
Но държи те вечност странно хладка...
Вълчицата обича бурно...
Криейки се сред гората черна...
Жестокост има във сърцето лунно...
И дълбоко като бездна...
Вълчата любов е тайна...
Тя те плаши, но увлича...
Събрала всички земни багри...
Умее хищно да обича!...

:arrow: Стъпка назад

[PunkGirl]

Не искам да виждам твоите сълзи,
Щом говориш ми - стъпка назад правя,
Виж лъжата в моите очи...
Махни се..опитвам се да те забравя!

:arrow: Излъгах те

[{dulgokoska}]

Живот, игра и още нещо...
Целувки, огън и... печал...
Надежда, жажда и... горещо...
Вяра, следвана от кал...
Ръка протегната за сбогом...
Молеща за втори път...
Прощаваща без капка злоба...
Умираща... самотен труп...
Такъв те помня... унизен...
А аз бях твърда и сурова...
Излъгах те! Ти вярва в мен!...
Но да се върна... не, не мога!

:arrow: Животът е сладко горчив

[SkitnicaVmoretO]

Животът е сладко горчив
днес  - шоколад, утре с дъх на отрова,
въртим се в такъв кръговрат
от пелените до гроба.
Дали да се смеем се раждаме,
дали за да плачем сме тука,
умираме и се прераждаме,
покосени от нечия мъка.
На сигурна карта ний не залагаме,
нищо сигурно няма в живота,
без правила се играе
ако искаш да вземеш джакпота.
Мал шанс - нищо повече,
живота е просто доза късмет
някой го имат във повече
и гледат смело напред.
Дали шоколад ще отхапят
или чаша с отрова ще им поднесат,
не е важно,няма значение,
те все пак ще продължат...

:arrow: Момент на слабост

[`Amy_Lee`]

Опитвам се да не плача..пак
Опитвам се..но не зная как
моментна слабост си ми ти,
щом видя те обаче,сълза потича от моите очи..



---> Обикновена любов

[{dulgokoska}]

Няма тръпка с тебе вече...
Няма новости за нас...
Лягаме си всяка вечер...
Целувки във уречен час...
Закуски със тъга на пасти...
Обяди - общите ни дни...
Обикновеничка любов е нашта...
Но само на двама ни принадлежи!

:arrow: Върти се космосът

[GP]

Върти се космосът, земята плоска е като тепсия
За тва са пратили и Галилей на кладата ония
Които искали са да държат в покорство всички люде
В непрогледен мрак, в невежество и унес
Науката върви напред и се развива
В резултат на туй човечеството масово загива
Хората с милиони се избиват
С оръжия, които чрез науката добиват
Къде е истината,питам аз, кои са били прави
Заробващите мисълта или агресорите, сриващи държави
Защо така устроен е светът и човешкото съзнание
Да се ражда в радост и да сее цял живот страдание

Хванах въшки

[`Amy_Lee`]

Снощи ходих във " Майлата " и май
от много ходене аз хванах въшки,
но пък постигнах си целта,
и хванах го със циганка - да кръшка!

:arrow: Мисля си..

[{dulgokoska}]

"Назад или напред да тръгна?"...
"Колко или как да питам?"...
"Мога ли да се обърна...
Без нещастно да залитам?"...
"Кога забравих отговорите?...
Къде ли пак да ги открия?"...
"Пазя само спомени...
Но по-оплетени от в калчище пиле"...
"При кого ли да остана...
При себе си или при мене?"...
Вървя и мисля си отдавна...
Че изгубвам се в неясно време...

:arrow: Върхушка

[Zatoichi]

Коя е таз върхушка,
която тук владее,
от която словото се люшка
и всеки тъжен,почва да се смее?
Поети криви и чудни поетеси
тук събират се,за да решат
и проблеми свои и интерси,
събират се,за да си простят...
Единствената във света върхушка,
която най-умее,
да ранава с думи,като с пушка,
но и хали бесни от сърцето да отвее.
Основата на обществото,
тънещо във черно настроение,
на поета пъстро е окото -
негов дълг е,да посява вдъхновение...
                                                  За живот...

Усмихни се!

[tonnny_bg]

Хей,човече,усмихни се
и живота погледни в очи
дадено ни е ,орисано е
да сме хора и в най-страшните си дни.
С усмивка хората дарявай
и не под вежди гледай ти напред
ако и да плачеш,усмихвай се открито
защото си  ЧОВЕК!

Обичам до полуда! :)

[GP]

"Обичам до полуда", прошепна тя тогава
"Фернандо, о, прости ми за мойта изневяра"
Тък вече не издържам и почвам да попържам
Дистанционното ми иде да запратя по екрана
Тез сапунки малоумни ми отровиха душата
Полудях, но да ги заобичам тъй не успях.

Полудях и се обесих

[{dulgokoska}]

Нещо скоро ми прищрака...
Да погледна от високо...
Ама как това да стане...
Кат далеч ми е небото...
Но гредите са стабилни...
Те мене ще ме издържат...
Да се кача аз нямам сили...
Но въже ще вържа с мен в калъп...
И после леко ще се люшкам...
Като тежките завеси...
Няма как назад да връщам...
Полудях и се обесих!... :p

:arrow: Климатът на безвремието