Една странна игра!

[..::Smexorankata::..]

Огледалце,огледалце на земята ..
Кажи коя най-тъжна е в Земята?
Има ли от мене по-нещастна,
и с какво тогава някой я е фраснал?
Не,не се бъзикам .. питам те сериозно ..
как може нещо толко лесно,
да е всъщност толко сложно?
Казвам ти-боли ме!
Но не мога да направя нищо-
той забрави моето име!
Липсват ми дните на вечен покой
и на щастие ..
Отминаха .. сега ме сковава нещастие ..

:arrow: свободна съм и съм по-щастлива! :)

[{dulgokoska}]

Ти казваш ми, че съм едничка...
Досега не е била така...
Ни една, под кожата себична...
Влязла тъй, дори, жена...
Но как да вярвам, аз съм волна...
Птица, що криле разперва...
Щастлива съм и съм свободна...
Недей ме котка и запейва...
Аз искам просто тиха лудост...
Що душата ми разтърсва...
Аз искам нещо... само чувство...
И няма как да го изпусна...

:arrow: ЗАЩИТА НА ВИНОВНОСТТА

[Zatoichi]

 - Виновен ли съм-  попитах огледалото.
- Да,виновен си -отвърна ми с въздишка.
- Защо?Къде сгреших? - потръпна ми тялото.
- Виновен си,че си човек,че носиш на каишка
своето сърце,че обличаш в черно бялото,
че си частица,а се мислиш за Цялото.
- И какво да правя,как да изкупя своята вина?
- Живей!Живей и учи се да подаряваш,
живей със душа,а не със сетива.
Учи се усмивката в усмивки да претворяваш.
- Но аз ще си остана виновен!
- Да,както и всички останали...защото сте хора.
Но виновните ще защитят вината с дълг синовен.
Забрави всяка своя умора.
Виновни са хората и ще останат виновни,
но ако не беше човешкия грях
не бихте се превърнали във същества съдбовни,
сътворени от божествен дъх и облачен прах.
...От Дявола е само насаденият страх...

:arrow: Реки от сърца

[{dulgokoska}]

А тълпите се блъскат в стени... слепота...
Така се разбиват недрата...
Попили у себе си нежна тъга...
Сплотяваща тайно сърцата...
И набези плискат капките тътен...
До мен застани и се вслушай...
Тълпата от хора не лава е в Пъкъл...
А водопад на наивност... и чувства...

:arrow: Решетки от свобода

[Zatoichi]

Когато се ударим във тавана
на собствената си наивност,
когато загорчи душевната нирвана
и закипи в кръвта ни примитивност,
когато забравим да вдигнем колена,
мислейки си,че към лазура летим
и развеем високо самоуверените знамена,
без да знаем,че дълбоко всъщност спим,
тогава ний ще разберем,ще осъзнаем,
че затворени сме във зандан сред глупостта,
но късно за нас ще е да се покаем,
защото затворници сме вече на своята свобода...

:arrow: Рожба на звезди

[{dulgokoska}]

Родена е в нощи меко сини...
И няма подходящи тук слова...
С които да опиша в пъстри рими...
Какво всъщност представлява тя...
Красива е... звездите са и' вдъхнали...
Живот да се оглежда във очите...
На всички безнадеждно влюбени...
В дъгата през деня и във мечтите...
Когато нощем в сън попаднат...
Тогава тя блести им във сърцата...
Рожба на звездите май и' казват...
Тя Надежда е... и свети ни в душата...

:arrow: Камък на шията

[Zatoichi]

Всяко притеснение
за бъдещето неясно
е нелепо сътресение
във челото ни красно.
Всяка такава тревога
и излята в прахта сълза
е богохулство към бога
на нашата крехка душа.
Камък на шията е това
проклето притеснение,
нека го забравим веднага
и заживееме без съмнение.

  :arrow: Зелен хайвер

:arrow:

[{dulgokoska}]

В тъгата си по теб отново...
Усмивка откривам сега...
Какво да направя - готово!...
Измислих... ще ровя дъна...
И себе си там ще потърся...
По рифове разни - разплод...
Места за новости мъртви...
Нереални, но с сладост на плод...
И плувам в мисли, откривам...
Следи от духа ти и Теб...
Следвам ги сляпо, макар да разбирам...
Кълва зелен хайвер...

:arrow: Каторжник

[Wildest Gaiety]

Отвътре гласовете шептят...
Тих шепот...напомнящ на лудост.
А вън...
светлина, любов и ти...
Хващаш ръката ми,
целуваш ме нежно,
любиш ме бавно...
Обичаш ме!
Аз теб също!

Но гласовете отвътре шептят...
Обвита от несигурност
от тебе страня...
Аз съм катожник на собствената си лудост.

:arrow:минало

[Zatoichi]

Минало от бяла кост
прелива в пепел мека
и над пепелевия мост
вий се порцеланова пътека...
Синьо,черно и червено -
стъкълца опасно остри -
пепелта покрива уморено
цветни смъртоносни мостри...
Пепели и кости -
минало от здрач
с кървави пости,
с ярост и плач...

:arrow: Боговете сигурно са полудели  [lol]

[{dulgokoska}]

Сигурно не е нормално горе...
Щом докарали са ни беди...
Да сочат ни и горе-долу...
Съпричастни с хумор да са ни...
Навярно, че са полудели...
И ни скарали със теб...
За да имат всяко време...
Приказка за смях нелеп...
А ние блъскаме главите...
И сърцата си в ръце държим...
Моето теб нарани те...
Но първо ти го нарани...
И тъй е смешно, че е жалко...
Сигурно така е, да...
Боговете не са никак малко...
Щом направиха такваз шега...

:arrow: Счупена усмивка

[неземен]

 [pleZz]
Счупена усмивка
не харесва аз такава,,
това е някоя ленивка
която си се забавлява.
Усмивката е знак на радост,
на обич и любов ,на младост.
Човек,когато се засмее
трябва като слънце да огрее
земята ,хората, света,
да свети като слънце през нощта.

това е песен,да ,това е песен.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Това е песен,да,това е песен,
песента,която сърцето ми пее.
И макар животът ми да не е лесен,
душата ми единствено за теб копнее.

Песента на любовта звучи в сърцето.
Меден глас и музика прекрасна...
Песен пеят и вълните на морето...
Песен за любовта,а не за болката ужасна...

:arrow: Най-накрая

[Wildest Gaiety]

Сънувах ли през всичките тези години?
Или наистина пропадах?...
Ти беше ли до мен?
Затварях си очите
и сякаш, че не виждах...
Днес ги отворих за първи път -
а около мен навсякъде кръв:
и по белия илюзорен спомен,
и по синия таван над леглото ми...
и по мен...
Пак затварям очи,
но ми е късно вече да се преструвам на сляпа,нали?
Проглеждам внезапно
и странно...
щастлива съм най-накрая!

:arrow: прекрасните неща

[Zatoichi]

Прекрасните неща са перли бели,
затворени в черупката на мида,
спяща под вълните океански,подивели,
а човек е просто малка стрида...

:arrow: Хор от шепоти