Една странна игра!

[Zatoichi]

С добре подбрана лаконичност,
с изящество и мъничко финес,
събрани в стегната приличност,
годна и за утре,и за днес,
може да е поразителен
за целия ни свят,
до чувство изразителен
дори един плакат.

:arrow: Дебати

[XpacTa_lavista]

Живеем в това-да обсъждаме
нещо, което си идва с везните...
Един път се спираме, друг път-осъждаме,
а трети го слагат в игрите.

И знаци ни носи-къде алгебрични,
къде препинателни
(гадаем кога са логични).
Такъв е дебатът-едва несъзнателен,
но сякаш той прави ни лични.

:arrow:   изглед    

[{dulgokoska}]

Пред очите - ширнала се пропаст...
Хубава като главица на дете...
В нозете ми - светове от новости...
Скали в червено и тревички от перде...
По храстите накацали са рибки...
От платина, паднала луна...
Плуват пеперудени напитки...
В цветовете на летящи дървеса...
Красоти прекрасни... Пред очите...
Невинна пропаст, що расте...
И се смее, и се виждам...
Като главица на дете...

:arrow: Заключено

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Заключено в оковите на безметежа
моето сърце едва тупти...
Ще успея ли въжето да прережа
и Господ пак да ми прости?
Ще мога ли да се измъкна
и отново да избягам надалеч?
Някъде накрая да замръкна
и не ще се върна тука веч.

:arrow: Хладнокръвие

[RAZLICHEN]

Хладнокръвие ми трябва да погледна
в твоите очи с надежда,
ти въже около шията ми стегна,
а изплете го с любовна прежда...

странно

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Странно ли ти се струва зората
от слънцето по-силно да свети?
Странно ли е, че пътят на Земята
е осеян с толкоз перипетии?

:arrow: Сатанинско

[RAZLICHEN]

Сатанинско е някак си хората
да искат още и още,
а всъщност само с мечтите си
заспиваме вечно...и нощем...

прощаваме

[XpacTa_lavista]

Не дотяга ми от подлост и наглост,
пред тях поставям червеното кръгче
с правоъгълника, поставен нахалос
и да не пропусне някое ръбче,
покрай два-три варианта обходни...
Понеже за всички са те модни
и писва, и писва...от дупки,
от тях вариантите бягат...
Ах, колко ми трябват захлупки
снега във леда да затягат...

:arrow:   откуп

[{dulgokoska}]

Грешка-прошка, тъй е кръговратът...
Няма неплатени грехове...
Ако ли не стане на Земята...
Проектира се за вечни векове...
И се заменя... болка за нещастие...
За без сърце, за празнина в ковчези...
Грешката не е самостоятелна...
Прескочиш ли я... падаш от манежа...

:arrow: Кълн

[XpacTa_lavista]

Началото е неговото мото,
снегът е неговата база,
слънцето-топлата баня,
стои си сега доста кротко.

А напред посоката сочи,
и доста нагоре дори,
зеленото още клокочи
и чака да се разгори.

Сега е ранината, малко свита,
и готвеща все още изненади.
Обаче веч земята е пробита,
и сянката над нея ще застане.

:arrow:   котка

[{dulgokoska}]

Извивам гръб, в краката ти замърквам...
Очите ми присветкат в тъмнината...
Стаята от свещите е мъртва...
И дава с мълчалив ни жест душата...
Погалвам се, изтръпваш от поверия...
Усещаш, нещо ти се случва...
Не те виня, черното ми трепне...
Твоя пулс забързва и измъчва...
Настръхнеш ли... остава още малко...
Клопката и жертвата... и мене...
Черна котка мърка твърде сладко...
Улавянето е въпрос на време...

:arrow: По очи

[XpacTa_lavista]

Нищо по-различно е наглед
в позата, позната на човек.
Тя обаче все забива
в недогледане си зрение изтрива...

А оголеност остава тъй значителна
и светът е вече доста мнителен...
А отзад остава светлината,
като невидимото на Луната.

Само мозъкът работи трескаво
да извърне тялото си дрезгаво...
Нищо по-различно е наглед
в позата "препънат е човек".

:arrow:   титан

[gabi_gabi]

Отиваме на пиршество голямо.
Като титани - велики, мъдри и красиви.
Обществото тук е много прямо,
на небето - зверовете най са диви.

Всичко пак е идеално,
до най-малкия детайл е подредено.
Вече стана ми банално,
сърцето ми до болка е опожарено.

Сякаш сплав от титан в него нялята е
и заспало е то вечен сън.
Сякаш от болка залято е...
май го изхвърлих навън...


... Игра на живот...

[{dulgokoska}]

Да се гониш със мислите...
Да бягаш по чувствата...
Със зряща надежда и сляпа любов...
Да тичаш със себе си...
В бяг да се впуснеш...
Целейки /пак/ да надбягаш се... СТОП!...
И даваш нататък, уморен и прегърбен...
С тръпки в краката от много прибежки...
Недей се отчайва... край тебе се стъмва...
Игра на живот... финишираш глупешки...

:arrow: Контрабанда

[XpacTa_lavista]

Просмукано по обиколни пътеки
тайни. Те всъщност са намерени
за познаващия ги...Стъпки меки
оставя той в тях отмерени...
И правилата остават долу
в ниското...Съблюдават се
от стражи със колове
и предател...нехванат...
А течът в стената язовирна
избягва шлюзове, турбини...
Той в собствения си канал тече неспирно,
допуснат е да мине
от бетон по-жалък...
Изяждайки прогреса,
оставяйки го малък
с въпроса "Съвестите де са?..."


:arrow: хумор