Една странна игра!

Started by dark_angel, September 19, 2006, 00:04:12 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

meteor

При дългата косичка не видях думата сумнамбул. Може ли да се използват синоними? Нели, ти по - изкривена дума не можа ли да измислиш  [oops]

Един ден, незнайно как,
реших да стана акробат,
да отида в цирка да играя,
милиони хора аз да смая.
Така започна мойта тренировка,
за която трябваше специална подготовка.
Поставих аз леген с вода,точно под едно дърво,
направих сложен пирует, двойно салто със "полукълбо",
успях да падна във водата,
но после доктора гипсира ми ръката.
Това бе края на мойта кариера,
краят на тази славна епопея.

:arrow:морски бриз
Нека другите да внасят ред в хаоса.
Аз пък ще внасям хаос в реда.

Zatoichi

Душата ми е песъчинка - малка и златиста,-
късче незначително от бряг потаен,
скрита във сърцето на земя скалиста,
без блясък - миг във сянката безкраен.
Чака песъчинката да я достигне
милувката на ласкав морски бриз,
да я докосне,до облаците да я вдигне
и част да стане от лазура лъчист.

:arrow: Блокада
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

И всеки път заставаш тъй пред мен...
Че нямам изход, нямам даже вход...
Блокираш ми инстинкта невграден...
Откъсваш моя набъбнал духов плод...
И сетне... пусто... Клон без цветнина...
Без листенце, без благодарност...
И всеки път, пред тебе аз клоня...
Надолу и надолу... Към овощната напразност...


:arrow: Изненада

П.П. Вальо, тук се задава тема, не е задължително да използам думата [oops]
пък и какво и' бе на темата [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Jane

По-добре не гледай, затвори очи.
Твърде свято е за простичкото зрение.
По-добре не слушай. И мълчи.
То е цяла дарба, не умение..

Дарбата да чувстваш до душата си.
Да затвориш от ненужност сетивата си,
а не от страх, че пак ще те боли...
Да даваш и да си. И да не си..

Свято е, и тайно.. не за всеки.
Не един е бягал от това.
Затова ти казах: много леко
докосни ме до душа и от душа...



:arrow: В моята паяжина...

Под сълзите на есенните листа...

неземен

На един мошеник.
Във моята паяжина,там и ще умреш.
И няма изход и спасение за тебе.
Каквото и да правиш,щеш не щеш,
ще бъдеш от забравата погребан.

Мошеник беше-такъв ще си умреш.
За такива като тебе няма смърт достойна.
Ти и приживе смърдеше,беше леш,
и гаргите ще пеят- за тебе заупокойна.

Звездите ни казват нещо...
To be,or not to be

elf`s_soul

Защо се втренчват всички в нея,
Вечерницата, най-ярката звезда,
нима и другите за нас не греят,
нима не ни даряват светлина...

А тез звездици светли ми говорят,
веч щом аз погледна синьото небе,
за светло бъдеще ми нежно шепнат,
за тържествуващо добро, говоря те...

Звездите, те са ми сестрици мили
и знаят всяко кътче в моята душа,
за всяко нещо аз споделям им,
а те отварят очите ми за много неща...


:arrow: Страха в очите ни....


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

неземен

 [namigG] [pleZz]
Страхът в очите ни..Защо?Съдбата-
си всеки роден тук отдавна знай.
Живота тук е спирка кратка,
след превъплащения безкрай.
И нищо ново под небето няма.
Страхът безсмислен и напразен само.
Ще дойде време,и щеш не щеш,
и ти ще трябва,братко,да умреш.

Живота е загадка тъжна
To be,or not to be

{dulgokoska}

Всяка тайна има тръпка явна...
И тъга, скрита нейде там...
Гониш я, откриваш я и уморено сядаш...
Иска ти се да не си отварял храм...
Да не си намирал смисъл в безсмислени въпроси...
Да не си и търсил в скала пукнатина...
Иска ти се много, а краката ти - все боси...
Следват ти сърцето и газят из калта...
Набиват им се тръни, спомени, мечтички...
Енигмите безкрайно и глупаво растат...
А понечиш ли една, в която да се скриеш...
Разбираш, че животът е цялост от тъга...


:arrow: Отбой
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


неземен

 [usmivkaa] [namigG] [reeeev]
Защо отбой?Докато шаваш,
със съдбата си бъди на нож.
Съдбата нека да прощава-
живата често не е лош.
Макар наречен и обречен
и еднодневка в този свят,
воювай смело ти човече-
бъди ти духом,вечно млад
Когато дойде краят,
когато те повика Бог.
Той нека да узнае,
че духом-и сега си Бог...

Божествен ли е духът човешки?
To be,or not to be

elf`s_soul

Божествен ли е?!
Може би, не зная...
Ала Бог не виждам в очите,
дори на мъничко дете...

Духът човешки не е идеален,
носи грехота в свойта чистота...
И белият му цвят е с отенък черен,
от нечисти мисли и дела е омърсен...

Божествен ли е?!
Може би, не зная...
Ала не чувствам моя дух да е
и не виждам божества до мене...

Божествен ли е?!
Може би, по-скоро не!

:arrow: Твоят смях...


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

неземен

Привет!
Твоят смях.Мефисто казва,
понякога е ставал грях.
Знай,всеки ден за нас е празник
и повод е за много смях.

Докато можем и живеем
и слънцето ни топли,грей,
ни трябва ,трябва да се смеем,
ти радвай се,живей,живей...

Защото е една съдбата
на всичко живо в този свят,
живеем,гости на земята,
в един трагичен кръговрат.

Защото гост си тука,
а утре,утре Господ знай.
Балона се внезапно пука
и идва,идва,идва край...
Какъв...тук всеки знай.

За него живота
направила ли би-
всичко?
To be,or not to be

{dulgokoska}

Измъчваха го хиляди въпроси...
И пред нея вметваше за тях...
А тя - по тръните си боса...
Пристъпваше като по прах...
Знаеше, че няма отговори...
И че същите държи...
Нямаше възможности...
Да стори всички добрини...
Що жадуваше сърцето и'...
А лошо стискаше дланта...
Душеше него с питието си...
Истина и грам лъжа...
Даваше си даже кожата...
От мазолестите си крака...
Той казваше без глас "Живот мой!"...
А тя стъпваше докрай в прахта...


:arrow: Развод
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


lovesnoopdogg666

Взаимния ни живот
няма оборот,
държиш се като бот-
ИСКАМ РАЗВОД!


:arrow:харчене
Подбирай внимателно делата си, защото ти ще живееш със спомените си.

elf`s_soul

Изхарчих душата си
и всичко в нея добро...
Продадох очите си
в тях се тъеше зло...

Харча от себе си,
от човека в мен...
Всичките си мечти
продадох за ден...

Не съм същата,
аз не мразя, Никога!...
Аз съм продадена
и то на ниска цена...

( не знам дали отговаря на темата "Харчене" достатъчно много, ама това ми дойде от вътре...)

:arrow: Предатели...


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

{dulgokoska}

Най- случва се да вярваш на неверни...
Които се продават без пари...
Които са подобни многодневки...
И намират вечно повод, че грешиш...
Които не издържат на промени...
Без да сътворят не на место...
Някои тъй крайни смени...
Че да сложат точка кат петно...


:arrow: Досада
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."