Една странна игра!

[Devil`s Bride]

Сенки по стената тъжно се движат,
зловещи стонове един след друг се нижат...
И скърца пода от стъпките плахи...
едва сега си припомни всички призрачни заплахи...

В къщата тъмна защо така пристъпи?
Не уважаваш ли това, що почива там?
Едва ли ще помогнат молбите ти скъпи...
наказанието приеми... дойде тук сам.

И писък в тишина издава,
че нещо в къщата зловеща става...
Сигурен ли си още, че призраци не съществуват?
И че само във въображението на хората танцуват?

:arrow: Изкушение

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Ти си моето изкушение...
Как мога да ти устоя?
Търся в теб решение
и към любовта ти вървя.
Не знаеш как ме изкушаваш...
Така силно ме привличаш...
Само колко ме влудяваш...
Кажи ми,можеш ли да обичаш?

:arrow: Пожълтелите страници

[SkitnicaVmoretO]

Върлувал е тука пожар
изпепелил е всичко до основи
изпил е спомените ни общи
а късно е да си направим нови.
От огъня са пожълтели даже
страниците ни предишни,
не се разчита вече любовта ни,
един за друг сме станали излишни.

:arrow: Счупено огледало

[Marchellka]

Искам да видя себе си днес...
Искам да знам как изглеждам...
Търся огледало с голям интерес,
но да намеря все не успявам...
Защо не ми позволяват за миг
да зърна себе си в стъклото студено?
Защо когато попадна на стъкълце чувам вик
сякаш е станало нещо извънредно...
Ето го,огледало голямо и здраво
и аз заставам пред него с копнеж,
да надзърна и да видя жената,
която винаги е будила интерес,но...
Поглеждам се и то се чупи...
Какво е станало с мен?
Нима живота промени ме?
Нима съм труп ледено-студен?
Нямам сянка,нито отражение...
Няма кръв в студеното ми тяло.
Добре,но щом искам да се видя
това не значи ли,че и то е оживяло?

:arrow:Чисто желание

[Devil`s Bride]

Днес сме погълнати от хиляди грижи,
а животът пред нас бавно се ниже...
И забравили сме миговете, когато мечтаехме безспир,
сега просто угасваме със всеки нов кумир.

А децата май най-чисти са от всички нас,
онези деца, които не бързат да пораснат със всеки час,
онези, в чиито очи се потапяш и погубваш,
опиянен от честност, смелостта нечестен да си изгубваш.

И искаш и ти като тях да можеш да мечтаеш,
душата си да изчистиш от грешките да се покаеш...
Желания чисти в умът ти за миг да затанцуват,
а мечтите желанията ти да обрисуват.

Красиво звучи ти нали?
Тогава защо продължаваш да се криеш?
Чистите желания в себе си събуди
и очарованието на новия ден ще откриеш...

:arrow: Тъжни сенки

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

В тъмното тъжни сенки танцуват...
Зловещо,страшно е без теб...
А устните ми бленуват
да разтопят сърцето ти от лед...

И сенките тъжат безмълвни,
падат,но пак ще продължат,
с жар раните запълни
и толкова сега болят...

И сама съм аз отново...
Със сенките черни...Сама...
Защо сърцето ми не беше от олово,
така нямаше да ме боли от любовта...?

:arrow: Твоето предателство

[BLUE_ROSE]

Влюбвам се в дните ти... солено е дъното.
Целувам и пясъка ,и нежните длани.
Ти си предателят, ти ме погуби.
Аз съм солта, горящите рани.

Всичко е сринало, твоята буря...
Твоето предателство - черни очи.
Аз съм те нямала. Какво съм изгубила!?
Аз съм обичала... ти просто не си.

Залез от кръв

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Залязва слънцето с пурпурни лъчи.
Кървав залез е и в моето черно сърце...
Ала от настъпващата нощ така боли...
Не позволявай кръвта да изтече...
И залязва и животът ми за миг...
Болката достига своя връх...
Посвещавам на теб последния си стих...
Любов моя,отнеси сетния ми дъх...
И когато мен ме няма вече
ти залеза ще гледаш сам...
Но знай,макар и далече,
аз отново ще бъда там...

:arrow: Острите нокти на самотата

[SkitnicaVmoretO]

Със самотата често си говорим
и заедно сме всяка нощ
аз я мразя до болка,
тя в сърцето ми забива нож
Със самотата винаги сме двете
и взаимно се кълнем,
аз я псувам дано е проклета,
тя остри нокти забива във мен.

:arrow: Студено слънце

[nejno_angel4e]

Студено слънце май няма
винаги огнено си блести
дори когато разделени сме двама
пак ме галят неговите топли лъчи..

огнен кръг  [lol]

[Devil`s Bride]

В забрава сенките танцуват...
в тишината на нощта пируват
около огън накладен,
с вкуса на кръвта напоен...

Своя богиня, закрилница.. бледа жена наричат,
всичко живо в краката й обричат...
и огнен кръг пред нея блести,
пламъците извайват чужди съдби...

А тя сред кръга затанцува сама,
погълната, извикана от гласа на жарта...
Тялото си под звуците варварски извива
и сякаш с огъня в едно се слива...

:arrow: Пълнолуние

[nejno_angel4e]

Пълнолуние..
и небето обвито е в черни облаци,
а над къщите - гъста мъгла,
луната неясна се крие зад небесни ивици
и сякаш крие мъничко тъга..
Пълнолуние..
пусти и глухи са улиците,
няма нито една отворена врата,
само стъпките отекват безмълвни,
а и късно е за прелитащи ята..
Пълнолуние..
и величествено разтваря се царството,
заслепена от ярка светлина,
стоя неподвижна, и наслаждавам се на изяществото,
на тази пълнолунно бяла красота...
Пълнолуние..
пълнолуние е и в моята душа,
жадуваш за моето внимание,
ще го имаш, но когато реша,
ще ме молиш от желание...
Обичам пълнолунието в нощта..

:arrow: ярка светлина

[SkitnicaVmoretO]

Тунела, края...светлина.
До тука свършва всичко и умира,
там дето почва светлината ярка,
пак там кръвта ми почва да изтива.

:arrow: чернобяло

[Devil`s Bride]

Разглеждам пак снимките черно-бели,
с времето отдавна остарели,
но спомените са още живи в мен...
и заиграват в черно-бял сатен.

Ето ме там... мъничко дете,
раните покрили бледи колене
и усмивката грейнала от сърце,
кокичета държа в ръце.

Толкова отдавна ли бе,
че сега не съм и наполовина толкова щастлива...
Искам пак да съм дете...
далече от реалността безкрайно сива.

:arrow: Нов живот

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Нов живот от днес ще заживея,
нов живот без болка и тъга...
Не ще плача,а ще се смея.
В този живот не ми трябва любовта.

Защото ако любов в него има
все някога отново ще страдам...
Искам да остана със самотата любима.
И без друго винаги сама оставам...

Но ако не зная какво е любовта
няма от самотата да ме боли,
няма да науча какво е тъга...
Няма да чернеят светлите дни.

:arrow: Уханието на любовта