News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Само ти на мен ми стигаш,
не воювам за победа и медали,
с усмивка,ако всеки път пристигаш,
с усмивка няма да те жаля.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Няма да те жаля, що да спиш...
Като може будни да си пишем...
Хубаво е, знам, ще удържиш...
Не едно и две римоизмисляния...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Знам ще удържиш ти глад и студ...дори и жажда,
когато двамцата разплитаме нощта
и пак неяснотата помежду ни се преражда,
огънала пламъчето над свещта.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Неяснотата е вечна пречка по между ни.
Винаги остава нещо, от което да боли.
Крадеш мислите. Изпиваш дъха ми.
И понякога питам се човек ли си ти?

{dulgokoska}

Понякога ти ме познаваш...
Друг път си далечен и чужд...
Какво ли без мен преживяваш...
Горд и немолещ се мъж...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Горд и немолещ се съм
когато заспивам при друга
при теб си говоря на сън
че трябва наяве да бъда

да бъда
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

nejno_angel4e

Да бъда вятър в косите ти
да бъда искра в очите ти...
аз не моля, аз мълчаливо само
бих положила главата си на твоето рамо...
My heart is my strength...
...and my weakness

RAZLICHEN

Твоето рамо до моето ляга
небето ни става завивка
вятърът длани протяга
докосва съня ни с усмивка

докосва
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

иринка

Докосва с ледените пръсти,
сърцето ти,магьосницата зла...
Проклина , клетви мята и се мръщи,
защото винаги ще е обречена на самота...

RAZLICHEN

Не ме естрах от тази магьосница зла
когато в сърцето ми има
онази голяма искра
с която лято аз правя от зима

искра
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

иринка

Искра ме във нощите топли,
искра ме гори във безкрая...
Искра ми подтиска мъчните вопли,
а огън какво е,кога ще узная?

{dulgokoska}

А огън какво е се питам...
Щом горещото у мене е лед...
Има ли начини никакви...
Да разбера някой пламък от теб...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Начини никакви няма да има,
да бягаш от нещо което боли...
Никога няма и винаги има,
предателство в тебе,което си ти...

RAZLICHEN

Да бягаш от ,,винаги,,трябва
живей във мига си сегашен
той може по-силно да радва
от огън неясен и страшен

огън
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Огън пак ми се падна...
Каква късметлийска игра...
Ще бъда превърнаха в края...
В шепа сажди едва...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."