ИГРА: Акростихчета

[Gentiana]

И като бледи нощни пеперуди
С измислени, рисувани лица
К ръжат в душата минали заблуди
А х, как таз болка да я заглуша?!
М инава полунощ. Какво да правя?
Д али да срежа вените си тук?
А ко е точен разрезът, тогава
З нам, няма да се чувствам тъп боклук.
А ко ръката трепне, ще е жалко.
Б езсмислено е да си вярвам пак.
Р анима и капризна твърде малко
А з щастие ти дадох - студ и мрак.
В ърни ми спомените, не търси виновни.
Я досан не ругай и не вини.
Б ъди далече в този миг съдбовен.
О бичаш или не?! ...Недей. Мълчи.
Л етаргия душата ми обзема
К акво ми шепнеш -няма да ме спре.
А някой ден, когато се съвземеш
Т огава ще си спомниш о, сърце
А гонията на жена-дете.


:arrow: може би някой ден

[shemmett]

Може би някой ден ще се върнат
Отлетелите спомени стари на юг,
Жадни с криле топло пак да прегърнат,
Едничката радост, забравена тук.
Бяла мъгла се просмуква в крилете,
Изморени от дългия път.
Неискни гости. Не си и вървете.
Ята от души, които не спят..
Които не знаят как слънцето свети
Оковано сред толкова много звезди...
Йерархично отхвърлени, изгнаници клети...
Дъждовни вестители, порой от сълзи...
Ехти във безкрая на този свят, грешния:
"Някой ден може би, но не днешния.."



[heart__]Любовта е бойно поле [heart__]  ;)

[Dalechen]

Лято ... уморено ...
Юли дойде , но пак ти е студено
Боиш се от студа
Отричаш го , а той е
Вътре в тебе
Трепериш в треска ,
А си леден
Елегия за топлина
Блян за магия
Отрова във съня , и
Йезуитски думи
Недей ми казва нищо , а ела ,
Обичай ме
Погледни душата ми , и
Обичай ме
Лекувай с поглед , и обичай ме
Ела при мен , обичам те

Съчки от угаснал огън

[Djindjer]

Съчки от угаснал огън

Скривам се в
Ъгъла...
Чакам те!
Къде си?
Искам още днес ти да си до мен.

Още в таз минута
Ти да дойдеш с песен

Утрото осъмна в този
Град студен.
А аз те чакам още
Самотна и бяла
Нали ще дойдеш скоро
А може тази нощ
Лесно ли се пали

Огнище след раздяла?
Гърча се в
Ъгъла....
Не бъди ти лош!

Не ме кори жестоко

[Dalechen]

Наранявам те , знам
есента ме умаря
милост искаш да дам
ето , давам ти вяра
казваш , че съм жесток
от кого се научих ?
рани имам дълбоки
искам да ти ги върна
Жалки сме в тази долна игра , знам -
есента е виновна
става омраза от любовта
ти ме предаде , и аз тебе - също
око за око , зъб за зъб
клеветим се ... в душите ни болка
още мисля за теб със тъга ... и те сънувам ...



Лъч във сърцето ми

[Djindjer]

Лъч във сърцето ми (разбиваш ме с тези "ъ"-та)  [think2] [namigG]

Липсваш ми - проклинам
Ъгли и стени
Чуваш ли? - Върни се

В мойте сиви дни.

Слънце ще изгрее зад
Ъгъла щом ти
Ръцете си положиш на моите коси
Целувай ми очите, лицето ми гали
Ела в реалноста ми, а не в мечтите ми
Твойте нежни длани, твоите очи
Още предизвикват усмивки и сълзи.

Моля те, върни се!
Искаш ли и ти?.....


Устни нежни

[{dulgokoska}]

 Утрото настъпва смело
Сънят отива си обиден
Тази нощ аз в мрака гледах
Не заспах... Щом си отиде
И  цяла нощ презирах всичко
Ненавиждах се и мразех
Единствен подът тъй безличен
Жестоко го раних, щом лазех...
Недей обрича ме на самота повторно
Искам да заспя в обятията ти отровни...

:arrow: ОБИЧ ОМРАЗНА

[ava]

Обич, ти иди си - аз не те желая.
Борба със мене води, но веч за туй нехая.
Искам сама да ме оставиш ти,
Че вече много болка на сърцето причини.
О, да - до време липсваше ми много,
Моля се сега да ме оставиш Богу.
Разори ти като нищо моята душа,
А сега искаш пак да влезеш в моята съдба.
Знам, че не винаги си ти такава -
Не винаги сълзи предизвикваш до забрава.
Аз обаче, моля те, иди си;
                             моля те, от мен ти почини си!


Мисли страшни

[reinbow]

Моля се да спра да те обичам
И сърцето наранено да прости, ала
Страх и болка във сърцето ми се стичат
Лудост безпощадна ме гори...
Искам пак да бъда птица волна
С порива на вятъра да полетя
Трепет нов да покори душата болна
Радостта да се завърне в моя свят...
Ала нищо вече няма смисъл
Шепне в мен жестока самота
Няма да се върнеш - тази мисъл
Изгори ме... После - тишина...


:arrow:Непокорни мисли

[Gentiana]

Н е можеш да ми забраниш да те обичам
Е два ли своите чувства си разбрал
П редават те и както и да ги наричаш
О бичаш ме, пред никой не признал
К огато си отида, ще е късно
О бичам те- след мене да крещиш
Р анена тишина ще те отблъсне
Н енужни думи в мрака ще шептиш
И истински ще страдаш, но сега
М остовете изгаряш и нехаеш
И змамна гордост те замайва. Докога?
С ълзите на тъгата щом познаеш ,
Л юбовна мъка ще те мъчи.Нищо лично...
И все едно... аз пак  ще те обичам.


:arrow: тъжна ли си днес, котенце

[repi-s-lychec]

тъжна ли си днес, котенце

Търсиш ли ме във съня си, мило?
Ъглополовящи ли те гонят?
Жадна ли си още ти за мене?
Нежност ли ти липсва или друго?
Ако ме потърсиш, знай че няма

Ласки и любов да си изпросиш,
Искаш да се върнеш и забравиш?

Само тоз товар не ще да нося.
Истински неща за себе си желая.

Капнала изглеждаш от умора.
Още хубава си, не отричам.
Тъжни спомени за тебе пазя
Едва ли искаш да ти кажа
Нещото, което в теб намразих
Цена прескъпа за искреност изплащам
Едва ли можеш да ми върнеш взетото.

Искаш ли сега да ми попееш?

[Gentiana]

И згряваш над дясното ми рамо
С усмивката си на дете
К огато ме докосваш с дъх само
А з чувствам, че имам сърце.
Ш епотът на нежните ти устни
Л аскаво докосва моята шия
И не искам сега да те пусна,
С лънце мое, черна магия.
Е легично сладка картинка,
Г орещо-шоколадови думи.
А з и ти - цвете и калинка
Д ъгата и небето помежду ни.
А ко само за миг гръб обърнеш
М ракът вечен ще ме погълне
И скаш ли в ада на болката да ме върнеш
П адението ми да е пълно?!
О бичам, когато си тих и нежен,
П лача, когато ме подминаваш.
Е сен и пролет - мило небрежен
Е динствен за мен си оставаш.
Ш епотът на твоите устни......


:arrow:Шепотът на твоите устни

[Donnerjack]

          Шегувам се през сълзи съжаляващ 
          Елей сипи,елей 
          По пътя наш изтляваш 
          Отивам си, ти знаеш
          Тъга за знаме си развявам!
          Ъгълът в който аз те срещнах - изпя ми хоремажки музикант
          Така бе,и аз признавам

          Нощта бе наша 
          А пък деня  - осъден

          Тогава срещнах те
          В очите ми гореше любовта
          Отново не на ужким
          Изненадан
          Тепърва ще поръчвам
          Елегантно! 

         Успявам в този акростих
         Сипни ми вино...
         Тъй нежна,кратка е нощта
         Недей,недей ми моме
         Изпивай моята душа...       


         земи огин,запали ме

[JunnO]

земи огин,запали ме

Земята когато спре да се върти
Едва тогава забрави ме ти
Мига във който слънцето угасне
И светлината в мрак прерасне
Очите си тогава затвори
Главата гордо изправи
И чак тогава ми кажи - "Не искам да съм вече с теб
Нарани ме и превърна сърцето ми във лед"
Знам никога не ще да дойде този ден
Аз няма никога да го допусна
Продължавай ти да вярваш в мен
Аз няма никога да те не напусна
Любов и щастие ще ти покажа
И ще сбъдна твоите мечти
Мила искамо само да ти кажа
Единствена за мен си ТИ!

                    --->    Виртуална Любов    <---

[reinbow]

Върни ми миг от вечността
И с поглед нежен погали душата,
Рисувай върху устните дъга
Танцувай с мен забравил самотата.
Усмихвай се с очи от син лазур,
Аз искам в тях да виждам любовта,
Лъчите им – стрелита на Амур -
Не се страхувай... Те са красота...
Аз този миг ще запечатам със целувка и
Лодката на времето ще спре
Южнякък ще ми подари милувка
Без думи... Всичко във очите се чете...
Оставаш ли съм мен в безвремието тихо?
Вдигни очи и миг от вечността стани...

:arrow: Ти моя нежна лудост