ИГРА: Улови момента

[Zatoichi]

 [lol]

Един прекрасен...бесен бой
от воята ръка прекрасна,
ще докара на уста ми бесен вой...
от еуфория страстна.
[lol]

[{dulgokoska}]

А отричаш да си мазохист...
Колко пъти те разкривам...
Стига прави се на оптимист...
Че малко от малко те... настигам...

[Zatoichi]

Ако ти настигнеш ме по оптимизъм,
оставката си на "поет" ще дам,
тихичко от стих4ето ще се изнизЪм...
и до София - да ти се предам...

[{dulgokoska}]

Че защо така ще сториш ти...
Какво в главата ти се готви...
Или пък другаде ти ври...
И обливат те вълни /май/ топли...
[lol]

[Zatoichi]

Като тенджера...със похлупак
на врял котлон забравена,
аз вря и чувствам се щастлив глупак,
когато е ръката ти на моята поставена.

[{dulgokoska}]

Ах, тез ръце как пак се бъркат...
И оплитат се тук-там...
Може би е мойта сбъркала...
А може би е твоята... не знам...
:p

[Zatoichi]

А как не ми се иска да е сбъркано,
но ще се получи парадокс особен -
как така,живота е дете побъркано,
а аз - мъдрец във чувствата способен  [oops]

[{dulgokoska}]

Искам разяснение веднага...
Какво току ей тука стана...
Нещо се забъркахме отново...
Леле, че извади странно слово...
[oops]

[Zatoichi]

Всичко вече разяснено е,
опитах да го кажа прямо,
просто някак трудно е,
но чувството е по-голямо!

[{dulgokoska}]

Знам за чувства и за мисли...
Знам за болки и тъги...
Знам, че твърде пълен ти си...
На всякакви житейски дни...
:)

[Zatoichi]

Моя малка Нели,това не е така,
аз в Живота съм хлапе невежо
и пълен съм единствено с неяснота...
Аз съм стръкче от тревата...в Утро свежо...

[{dulgokoska}]

А защо твоето Утро...
Е с буквичка главна...
Тоз случай със лустро...
Е лъснат, навярно...

[Zatoichi]

Лустрото не обичам,
то фалшив е елемент,
с Утрото обличам
само истински момент!

[{dulgokoska}]

А пък вечер го събличаш?!...
Тъй ли тук се получава...
Ех, ако и тъй обичаш...
Би било чудесност права...
:)

[Zatoichi]

О,не,напротив!И вечер го обличам...
само че в пижама
и доста,доста го обичам,
защото няма във съня ми драма...
[lol]