ИГРА: Улови момента

[{dulgokoska}]

Понякога свенливо те обичам...
Друг път пращам ти дръзка целувка...
Не умея душата по начин друг да събличам...
Дано не се задавиш с тази лутаща се пеперудка...

[Zatoichi]

Да се задавя ли?Едва ли?
По-скоро още една ще долети,
а щом ще са се две събрали,
дузина цяла още ще ме посети.

[lol]

[{dulgokoska}]

Внимавай какво си пожелаваш...
Че сбъдне ли се - няма път назад...
И дузини насекоми ще те давят...
В някакъв пъстро-чуден Ад...

[Zatoichi]

Щом е пъстър Адът,
значи всичко е наред -
сладък ще е мармаладът,
а аз ще съм поет.
[lol]

[{dulgokoska}]

А пък аз ще съм умряла...
Защото се наплюсках много...
Направо издивявам...
И нямам сили да изтърся слово...
[confused]

[Zatoichi]

Остави на мен тогава всяко слово,
само пращай ми целувки,
сърцето да говори е готово -
тесни са  разумните обувки.

:)

[{dulgokoska}]

А чорапите ти как са...
Може би и те са тесни...
Я, направо акробатика...
Започвай на уста със песни...

[Zatoichi]

За моя жалост,
не мога аз да пея,
ще отиде акробатиката ми нахалост,
по-добре е да мълчея.

[lol]

[{dulgokoska}]

хахах
Да видиш само тук картинка...
Тати на мама се радва...
Вика и' Пухчо и я гъделичка...
Пък тя се мръщи /и смущава/...
[lol]

[Zatoichi]

 :)

От семейството задружно,по-чудесно
няма нийде по света,
всичко толкова е хубваво и лесно,
когато процъфтява обичта.

:)

[{dulgokoska}]

Обичам да греша понякога...
И после в укор да горя...
Та нали човекът всякога...
Има нужда да тегли черта...

[Zatoichi]

Имам аз един въпрос такъв:
когато теглят хората чертата,
истина ли теглят,или блъф,
главите ли ги водят,или пък сърцата?

[{dulgokoska}]

Отговорът ми е простичък...
Тогава в бой прегръщат се...
Сърцето ти и разумът...
И заедно извръщат се...
В сълзи, които никой...
За нищо на света...
Не бива да ги вижда...
В името на таз черта...

[Zatoichi]

А какво тогаз
черата им поставя?
Цвят какъв е оттенъкът
й времеви?
В бъдещето леден мраз
или тихо минало
със думичката
кратка на уста - "Уви"?

[{dulgokoska}]

Ръката се движи по импулс от тъга...
С привкус на усмивка по онез същи уста...
Чието "Уви!" за цвета забелязва...
Той е не един, а хиляди, навярно са...
Черен от мъка, разлъка, печал...
С надежата стои там и другият - бял...
Червен от кръвта на сърцата, душите...
И още багри там много у нея са скрити...