ИГРА: Улови момента

[Zatoichi]

Обичам много пъстротата
и не мога аз на тази тъй чудата нам дъга,
да не помахам със ръката
и да се усмихна радостно и кротко - ей Сега!

[{dulgokoska}]

Усмивката ти ще ли е в началото...
На онази шарена черта...
Която въплъщава най-баналното...
От безумието на обичта...

[Zatoichi]

Усмивката ми - да,навсякъде ще е,
ще бъде тиха,смела и банална,
ще бляска и ще отразява синьото небе,
срамежлива - да,но никога прощална!

[{dulgokoska}]

[heart__]

И някъде в простора, обещавам...
Ще свети друга в две очи...
Които огледално аз познавам...
И непрощаването сладко ще горчи...

[Deskata123]

                                            И пак ще се кълна
                                               аз в любовта,
                                      и пак ще я упреквам за това,
                                  което стори,но ще знам че само тя,
                                         може пак да го повтори

[Zatoichi]

Хващам аз момента за ушите
и смело,смело ще попитам:
какво бре,Нели мъничка,гнети те,
прблем ли има питам?

[{dulgokoska}]

Проблем, да кажем, няма...
Само мъничко мълчание...
Не е голяма драма...
Приемам го за... изпитание...
:)

[Zatoichi]

"Да кажем" - неубедително звучи ми,
а от где мълчанието изтича,
моля,на мене обясни ми.
Драмата не ти прилича.

[{dulgokoska}]

Неубедителното остави...
Тъй, както вчера го оставих...
Драмата отрекох я, нали...
В предните рими това поставих...
:)

[Zatoichi]

Друг въпрос тогаз ще ти задам.
За какво е тайното ти изпитание,
мога ли това да знам,
или ще потънеш пак в мълчание?
:)

[{dulgokoska}]

По-скоро ще се поразбъбря...
Но в някоя друга насока...
И към теб ще се, малък, обърна...
Тази дума е нежно жестока...
[lol]

[Zatoichi]

Добре,няма веч да те тормозя,
сподели каквото най-желаеш.
Още малко тук ще се повозя,
има задължения,как е - знаеш.
:)

[{dulgokoska}]

Повози се, нали е безплатно...
Но май няма какво да споделям...
А и в краен случай /неприятно/...
Ще се жалвам на тебе в неделя...

[{dulgokoska}]

Моята Елегия за Теб е - Обич, Пътник и Бреза,
събрани в, за почивка, време, разделени скоро след това.
Тя по пътя му следяла, всяка стъпка с всеки клон,
а Той песничката и' запявал, с някак носталгичен тон.
Елегията е позната, не Любов е Обичта,
защо така стоят нещата - Аз съм Той, а Ти си Тя?!

[Zatoichi]

Той и Тя,и между тях - момент
от време споделено...
Той и Тя - река без бент
от чувство съкровено...