ИГРА: Улови момента

Started by uNiKaT, November 16, 2005, 20:20:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Ех,давам си главицата излишна
да съм тогава аз във НДК,
уви,ще си остана с мисълта предишна
за твоята докосната ръка.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ма как избяга ми от намека...
И пак високо ме качи...
Ще те гази май че валякът...
Но, моля, хайде, продължи...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ако ти си валякът и ще ме газиш,
да,ще продължа,
защото знам,че и дори да ме накажиш,
балажено под асфалта ще лежа!
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Не, назад не се обръщай...
И не искай вече бис...
Че ще вземеш да научиш...
Още някой лош сюрприз!
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Обичам да ме сюрпризират,
особено пък дългокоски,
нека изненадите не спират,
но нека от усмивки са на вноски.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Пак претенциите вадиш...
То сънища, усмивки и... дърдорене...
А честичко ме мамиш, мамиш...
И после що достигам до оборване...
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Кога,къде и как съм те измамил,
бързо пример ми кажи,
и планина за тебе бих нарамил,
но първо ти се докажи!
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Нима отричаш, че доказвала...
Пред теб съм се немалко пъти...
И от теб често наказвана...
Била съм със чертежи... тъпи...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Нима дългът и моите чертежи
сега са повод зъл
за поетически метежи,
не разбирам,нима съм без акъл?
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Даже ти е в повечко, но хайде...
Нека не избивам аз комплекси...
Че е хубаво ентусиазмът...
В работи училищни, щом се намеси...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Отново казвам ти:"Здравей!"
и усмихвам ти се отдалече,
ако можеше устата - щеше да зепей,
но от усмивката си ще пелтечи.
:)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Развиделява се на хоризонта...
Някой от баира крачи...
Прилича на позната нота...
Но само за обучени свирачи...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Нотите ги моя милост не разбира,
по-добре се справя с срички,
дума не едничка от главата ми извира,
но тези от сърцето са за тебе - всички.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

И всичките пътеки са за теб...
Хващай първата към влака...
После плюй си на петите яко беж...
Че в блока бял някой гост очаква...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Белито блокове...с червени балкони,
са особени постройки,
ако някой по стълбището ме подгони,
ще се спъна в някоя пейка.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.