ИГРА: Улови момента

[{dulgokoska}]

А наляво, а надясно...
В главата ми е качамак...
Но за момента е приятно...
С кого, къде, доколко... как...
[lol]

[Zatoichi]

Кога?Къде?Защо и как?
Не знам...и да го знам не искам!
Един път е болка,другия път - мерак,
по-добре невежество да си поискам.

[{dulgokoska}]

Музейна нощ започна вече...
Според мене - красота...
Защо ли не е по- на често...
А само днес... хм, мечта...

[lovesnoopdogg666]

Голямо сърце,
пораснало дете
с кървава душа-
чувствам се така!!!

[{dulgokoska}]

И пак в очите ми невидим дъжд...
Танцува цял със свойте капки...
В ръцете - пропаст отведнъж...
И пълнят, гребват мисли хладки...
А искам да ме утешиш...
Ти, когото не назовавам...
Непознат или пък мой си стих...
Как искам да ти се отдавам...

[Zatoichi]

Сиво е...и някак красиво,
тъжно и необяснимо,
притихнало...стихийно диво,
всепрощаващо...неумолимо...
Сиво е...

[{dulgokoska}]

Черно-бяло е...
Тъй е просто...
Крачки, локви... красота...
Голям пред мене свързва мостът...
Черно-бялата дъга...

[Zatoichi]

Ако черно-бяла е дъгата,
значи съзерцаваш я на лунна светлина...
Ако черно-бяла е дъгата,
настъпила е нощ,нощ и тишина.

[{dulgokoska}]

Ако е настъпила тихата нощ...
То святото чудо далеч е...
Ако е същата нощната мощ...
Значи отминала е нашата вечер...

[Zatoichi]

Ако отминала е нашата вечер
ще дойде друга с свойте чудеса,
не бой се и не гледай по-далече
от утринните облаци в притихналите небеса.

[{dulgokoska}]

Ако не гледам от тях по-далече...
Значи чакам на мястото точно...
За да намеря нашата вечер...
В някаква чужда отсрочка...

[Zatoichi]

Ала ако загубиш своя поглед във далечина,
ще пропуснеш слънцето отново възродено,
а сетне,когато се огледаш,ще видиш пак нощта
и Утрото в сумрака нов - отново уловено.

[{dulgokoska}]

Но ако погледна точно в тебе, във сърцето...
Там са сбрани Утрото, Нощта...
И тогава ще докосна ти лицето...
Белязвайки те вечно със мечта...

[Zatoichi]

Ти беляза ме отдавна,
нанесе своето огнено клеймо
и душата ми е веч неравна...
не ще й стигне едно единствено писмо...

[{dulgokoska}]

Неравностите по гласа ми...
Са ями от усмивки и сълзи...
Писмата ти за мен са друми...
Които в път ме викат... красоти!
:)