ИГРА: Улови момента

[Zatoichi]

Мойте грехове са тайна...и не са...
Мойте грехове от сатен са и елмаз...
Дребни...и необятни като небеса...
Мойте грехове....това съм Аз...

[{dulgokoska}]

Бих поспорила със теб...
Веща съм, знаеш, по въпроса...
Огледах те до усмивката последна...
И в греховете ти, твърдя, че стъпвам боса...
:p

[Zatoichi]

Не искам аз нозете твои да опаря,
тъй е деликатна всяка твоя стъпка...
Грехът умее да изгаря...
Но за тебе ще запазя топла тръпка.

[{dulgokoska}]

И тъй отива на твоята богиня...
Да се показва в грешна светлина...
Деликатността и' се е в минало стопила...
И е кратер вече святата и' планина...

[Zatoichi]

Божествената светлина тъй грешна,
на слънчев месец лъч е необятен,
който сянката ми ще посрещне
в миг на вдъхновение най-благодатен.

[{dulgokoska}]

И всяко грозно нещо сътворява се...
Прекрасно в твоята поезия...
Жалко, че не преобразява се...
Реално, тъй ефирно, неболезнено...

[Zatoichi]

Неболезнено,уви,няма как да е,
няма как да бъде идеално -
сърцето ми човешко го богиня взе...
Но възможно е да бъде реално...

[OvCeL4EnCetO]

Нека денят е прекрасен,
нека спомени стари да се махат..
Нека денят е вълнуващ
и да няма повече сълзи!

[{dulgokoska}]

Мъничка рана на дясна ръка...
Плейър, чиято капачка изчезна...
Борчета, борчета във всяка леха...
И любимо човече... убийствена бездна...
Усмивка на устни - от ухо до ухо...
Красив е денят, красив ще остане...
И всяка минута, като сребро...
В паметта ще прегръщам, от туй днешно копане...
[inlovee]

[Zatoichi]

Всеки има своя ден лъчист
и смее се,и радва се когато
стапя се проблемът напорист
във мигове по-скъпи и от злато.
И аз съм днес доволен,
с дълг изпълнен,защитен,
и вече съм полуспокоен,
макар и малко уморен.

[{dulgokoska}]

И просто нямам сили да се смея...
Затова, просто се усмихвам...
И просто със всяка песен пея...
Избухвам, преминавам и... притихвам...

А време филм е да се гледа...
И Детското в мене да усмихна...

[Zatoichi]

Напоследък гледаш доста детски,
май привличат тебе анимациите цветни...
Недей да бягаш дълго от проблеми светски,
че ще следват реакции ответни.
[lol]

[{dulgokoska}]

Поредният проблем е, че си тръгваш...
Отново си отиваш, там, сам там...
Залезът ти жълтичък целувам...
И колко ще те чакам аз си знам...

[Zatoichi]

Залезът самотен в огън тлее,
тлее тихо...а нощта нараства.
Къде е Утрото с росата си да го огрее,
в тъмата призрачна да не угасва...?

[Deskata123]

Може и да плача..може и да ,ме боли...
Но знаи едно любими,ще те чакам до
зори...ще те чакам докато слънцето не
угасне и не настане мрак за мен...
докато очите се затворят и кръвта
във вените не спре...