ИГРА: Улови момента

Started by uNiKaT, November 16, 2005, 20:20:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

За теб в сърце си пазя лъч най-ярък,
не е много,но това,що мога да ти дам - пази,
избрах мъничък,но вечно жив подарък,
подарявам ти сълзи в усмивки и усмивки във сълзи...
:)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Вечният живот не ме вълнува...
Само Истинското търся в теб...
Но разбрах и че неистинско не съществува...
Благодаря, Приятелю, че си Човек!

[heart__]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Аз благодаря и аз в поклон коляно сгъвам,
че бе до мен,че до мене си сега,
научих се от тебе да летя и не искам вече да потъвам...
Благодаря ти!Благодаря ти,моя Дъга!
[heart__]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Опасенията се опровергаха...
И ето на' отново тук...
Но чудя се дали не закъсняха...
Филмчето ме вика май на пук...
[shame]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Я виж ти...била си майче киноманка,
а аз го късничко разбирам
и пробягва бързо по лицето сянка,
а не ми се ще ей тук да спирам.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Или пък на време ти идва...
За да направиш скок за покупки...
Хайде, торбата си взимай...
И бегом, понасям аз шутки...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Шутки понасяш,знам аз това,
а я кажи дали и зъболекаря понасяш,
или със зъби скърцаш и едва
усмивчица на устните си снасяш.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

О, недей ми напомня, смела съм аз...
И сълзичка едва-едва пуснах...
Но болка такава не пожелавам в тоз час...
Дори на врага, когото ще схрускам...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Молех се аз в онзи час
за твоя плам и смелост,
отвори сега свирепа паст
и усмихни се с здрава челюст.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Подигравка ли долавям тук, Поете...
Ако знаеш само как боля...
И че при мисълта за онези - двете...
Продължения, от яд трептя...

[oops]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Аз,уви,да се подигравам не умея, 
но виж,научил съм се да се възхищавам
и от възхищение  тебе ще възпея,
щом след двата пъти оцелееш...обещавам.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Те ще бъдат наведнъж...
Направо не желая да го мисля...
И защо се казва, че се държа кат мъж...
При положение, че жената в мен е бистра?!...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

А аз защо държа се кат жена -
разнежена в обятията на мъж,
когато ни дели една ръка? -
Въпросче за милионче дръж.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Разменени роли не внедрявай...
И се спри до тук...
Че може да се вдигне врява...
И да чуе друг...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Хм,интересна клюка ще излезе,
правилно го отбеляза
и в "славата" ми на "поет" ще влезе
едно съмнение зараза.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.