News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: Улови момента

Started by uNiKaT, November 16, 2005, 20:20:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

GP

Срички-мрички, пълен шаш
Да беше пийнал за кураж
Момичето те чака в този миг
Свенлив бъди, но пък и пич

Сам аз така се изживявах
В младостта си много съжалявах
Но пък сега, когато одъртях
С друг акъл се осъзнах
И си казах: Айде баста
Живот живей се джаста-праста!
:)
Моля, ако триете мои стихчета, занапред ми ги пращайте на лична бележка в профила. Благодаря предварително.

Nefertiti

#1051
Слънчевите лъчи през щорите проникват,
светлинката отново стопля ми душата...

Мисля си за него, как да спра
нямам мира, но и време
затова трябва в релсите да вляза и да урока мозъка ми да поеме  :p

Чесно казано обаче, преди да се реша
във банята ще вляза, за да се умия

Та, докато гледам как всетлината заобикаля щорите зелени,
чатя си с приятелката скъпа по скайпа
и сме почнали да обсъждаме  ежедневните проблеми ...
Искрена, Весела, Жизнена, Мечтателна, Красива, Креативна...както никои друг

{dulgokoska}

Момента по хавлия аз улавям...
И да се приспивам се залавям...
Че по-късно чака ме даскало...
Което със скуката се е сраснало...
И слънцето там ми припича...
И гали ме... как ме обича...
А аз се унасям полека...
И клепките милват се меко...
Това ме очаква и зная...
Трябва да лягам накрая...
Защото заспя ли аз там...
Ще последва навик, а не срам! [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


everlasting

Между нас хич не върви
И иска да ме остави той
Пак усещам вкуса на сълзи
Всеки мъж бие отбой!

Как все на такива попадам
Толкова мн ли искам
За всеки страдам ли страдам
И чувствата си често подтискам...

[sad3] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]
Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си!!!

{dulgokoska}

Пак любовни мъки има някой...
Но така за жалост е всякога...
Обичаме, боли... и после пак...
Прощаваме, кълнеме... вършим грях...
И все така светът върви си...
Омразен ни е и е хрисим...
На мен пък друго ми тежи сега...
Стомахът пълен е... неприятно е така...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Както казваш има ги в живота
мрачните, дъждовни дни
в които се налага
любовна мъка да тешим.
Но всички знаем ,
че след този мрак
щастието ще ни се усмихне
и слънце ще изгрее пак  :)

{dulgokoska}

Затишие пред буря, а след нея... пустош...
Така е често във живота...
Усмивки до уши, а после... същото...
Но след мъничка почивка с лодка...
Която по сълзи се носи...
За да спре на бряг по-нов...
И да пристъпим с тръпка боси...
Към друга грееща любов...
Скитнице, кажи днес как при теб е...
Буря или лодка, или що?...
Сърцето отвори си за момента...
И поднеси го с римите - злато'...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Май буря се задава нищо,
че днес спокойна е реката,
защото пак самичка
се скитам из водата.
Но дългокоске вече свикнах
и да си сам понякога е дар
защото после порива за обич
се връща силен и пламтящ...

{dulgokoska}

Напълно ни моментите съвпадат...
Моят с твоя и обратното...
Колко хубост има да пропадат...
Сълзите бавно в безвъзвратното...
За да откриеш после още...
Пълни с новите неща...
С нови чувства, нови срещи...
С друга нова красота...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Със тебе няма да се предадеме
и ще преплуваме реката,
защото зная - на отсрещния бряг
нова обич ни чака...
Може би тя ще е точно онази...
истинска наша...
красива...
и никой и нищо не щя е прегази...

{dulgokoska}

Препълнена чаша е животът...
А ние капките трябва да избираме...
Или отдръпнато да кажем "Не мога!"...
И от жажда докрая всеки ден да умираме...
По-добре да отпиваме...
Възможно най-дълго с дъх затаен...
И отрова, и сладост... да не спираме...
За да стигнем елмаза, на дъното стаен...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Знаеш ли сега ми е тежко,
защо съм толкоз сама,
не искам вече , не мога
от самота ще умра.
Отново със нея на маса
и пак се кълнем,
аз имам само нея,
тя има само мен.
Кажи кога ще си тръгнем,
всяка по пътя си нов
не искам сама да съм вече
отхвърлена, без благослов...

{dulgokoska}

Винаги има дни такива...
Самотата премного тежи...
Но когато внезапно умира...
Ни липсва... странно, нали?!...
Недей се предава... почакай...
И скоро ще мине тъгата...
Потърси сладостта на очакването...
И ще преминеш щастлива нататък!...
[gu6]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Самотата може и да е проклятие,
може пък и да е дар,
за всекиго различно е понятие,
един е неин роб,друг пък господар...
Тя е като огледало,
което винаги проклинаш,
не е само черно,но и бяло,
във нея,себе си намираш...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Да... намерих се във нея...
И тебе също там видях...
Не в едната и' постеля...
Но със сигурност те аз познах...
Дар... Проклятие... Съдба...
Обичам я и тъй я мразя...
Наш'та връзка - Самота...
С рими сладки ни беляза...


:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."