Една странна игра!

Started by dark_angel, September 19, 2006, 00:04:12 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Контакт. Късо съединение.
Аз и ти сме като токов удар.
Къде да намеря простичко решение?
Обичаме се и се мразим. Това е чудо.

Плюс и минус. Две противоположности.
Привличаме се, може би заради това.
Аз или тя - толкова възможности,
аз избрах вече - теб и любовта.

:arrow: Черни устни

Erato

С устни черни нощта ме погали
и аз потънах в сладък сън
С устни черни нощта ме погали
и се отдадох на жадуван блян

В сънят ми беше топла утрин
в сънят ми беше светъл ден
събудих се на следващата сутрин
и ти беше там - до мен

Отново с черни устни гали ме нощта
и пак отдавам се на онзи сън
в който двама срещаме деня
в който се обичаме дори на сън...


:arrow: Очакване


Прости ми всички грехове,
прости ми че съм си такава,
че в мен живеят всички страхове...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Да очакваш неочакваното.
Бъдещето е мистерия, загадка.
Кога ще дойде чаканото?
Нима радостта винаги е кратка?

Очаквам аз надеждата нова.
Изгрева. Път нов, по-лек.
За всичко аз съм готова,
за да бъда истинска. За да съм с теб.

:arrow: Катафалка

{dulgokoska}

Белите и' устни са красиви...
Като цвят на орхидея сред гора...
А пръстите и' - сто пъти по-живи...
Като пианисти свирят ода на смъртта...
Ковчегът и', най-топлото дърво...
Задържа добротата неизтляла...
Придвижването не е като в живота...
Последен път ще е, що е вървяла...


:arrow: Концерт
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Не всяко нещо в тоз живот
е концерт по желание,
понякога си във възход,
понякога изпадаш в отчаяние.
И доста трудно ти се струва,
да намериш пътя си обратно,
където само мир царува
и няма нищо непонятно.
Но концерти има най-различни
и хората тогаз не са сърдити,
а слушат музика със своите обични,
за пример нека вземем "Сити".

:arrow: Ох  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

valia_vn

Препънах се и паднах...
препънах се в своето сърце.
Как ли се е озовало на земята
като бездомно мъничко дете?
Нали та азна теб го дадох -
да го пазиш и да го обичаш ти,
а ти в калта ли го захвърли?
Ох, не, не отговаряй, че боли!

:arrow: думи  :p
Сърцето може ли само да бие?
Без любов обречено на смърт е то.
Нека то до твоето сърце се свие,
заедно ще бият те в едно...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Какво са думите? Приказки празни.
Не говори. С тях не ще ме спреш.
Ще си отида. Дните са нещастни...
Един ден (може би) ще ме разбереш...

Ще помолиш времето да спре.
Ала и то ничий думи не чува.
Ще целуваш моите устни все.
Най - сетне се научихме да се сбогуваме...

:arrow: Захарни сънища

{dulgokoska}

Бонбонени залези от шоколад...
Се стичат навред разтопени...
Някои спират и правят обрат...
Заставайки в крем променени...
И викат към себе си сладки мечти...
Поглъщат ги, течно попиват...
Раждат се силни, сънливи очи...
От захар полепнали с милост...
И се усмихват с уста-карамел...
Извайват лица от сиропи, без ядки...
Красивата сладост изгражда модел...
На свят с /недостиг солен/ недостатък...


:arrow: Преобръщане
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Devil`s Bride

Непознат свят и аз пристъпих там.
Свещи запалени в чужд езически храм.
Мъгли от молби в моите уши звънят.
Старци се молят, майка над децата си уплашено бдят.

Но аз не виждам и клечка да помръдва,
а чувам гласове.. и някой някъде издъхва!
Нещо в мен, в душата се обръща
и сякаш зов от стар живот при мен се връща.

Дълга нощ. С гласове в главата си заспах
в храма стар и коя съм сигурна не бях...
Молби... Клетви... тормозещи мрака.
Може би отвъд съзнанието ми друг живот ме чака.


:arrow: Нощ на демони

{dulgokoska}

Това стъмване не е на хубаво...
Появи се синдромът на плашене...
Всички се скриха в дома си...
А аз съм Бездомното влачене...
И не спирам... край мен тътне песен...
Прилича на сбирщина викове...
От онези - в тихо унесени...
От онези - у всекиго скритите...
Това тъмно не е на хубаво...
Вкъщи и вънка, и всякъде...
Познавам глас, от дублиране...
Тази нощ е със нас в несъгласие...


:arrow: Мания "Аз"
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Капка егоизъм. Още една. И трета.
Това съм аз-такъв ме наречете...
Индивидуалност угнила, първична,
нехранеща и крайно нелирична,
но повече-логична...
Сякаш в тази болна тръпка,
в тази сляпа кръпка,
попълнила разкъсани от други дрипи,
все повече разплита се и щипе...
Но нека...и дотук да е-
приличам Аз на вързан на въже...


:arrow:      медитация
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Покоя не търся, защо ми е той...
Не обичам да бъда от тихите...
Светът си харесвам, щом не е сал мой...
Не мога да дишам в привидните...
Немърдащи пози и съсредото'чени мигове...
Дето бият на час...
Медитации много, различни по видове...
Аз съм АНТИ- на всичките тях...


:arrow: Среброто по-тежи от злато
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Защо ли повече ценим си жълтината
на жлъчна острота в постъпки
и алчни сме за тях като за злато,
което се стоварва с мощни мръвки...

Едва ли то донася ни усмивки
и кара ни да грижите забравим,
във сребърни лъжици те се бистрят
и пазят ни от буците корави...

Но тъй е наредено-да ловим,
че тежко е златото от среброто...
Заблуда черна-в лекостта дори
доказва що добро е-пази злото.


:arrow:    събирателни лещи

Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Аз искам да се свърша и стоя...
В ъгъла на малката ти леща...
В нея нека да се събера...
И да стана точица невежа...
Безинтересна, даже недобра...
Дето се не вижда от мераци...
Когато дойде време ще платя...
Един куршум за всичките юнаци...


:arrow: Бавно
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Тягостно, провлачено, прибрано
и някакси до спиране на време,
стои една минута неразбрана,
в едно пространство, вречено да дреме,
в петно разлято, припълзяло
със пипала от думи, корени от цели...
Напук на тази песен домързяла,
не съществуват даже зли закоравели,
пъргави бръсначи...
Всичко се провлачи!...


:arrow:   плакат
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!