Една странна игра!

[Zatoichi]

В един момент...
Живях!
Но като пергамент
изгних и пожълтях...
В един момент...
Копнях!
Нима е прецедент -
сам в душа си изгорях...
Изпитвах нещо,
може би омраза,може би любов...
Гледах аз небето вещо
и за живота бях готов.
Но после дойде...
Голямото разочарование
от същия тоз живот,от едно лице,
от моето признание...
И сега,ни жив,ни умрял
линея,разяждан от съмнението,
сякаш пулсът ми във миналото спрял
аз потъвам в климатът на безвремието...

  :arrow: Прилепи и пеперуди

[{dulgokoska}]

Криле красиви имам на гърба си...
И пия кръв със сладост и екстаз...
Елегантна съм... в глада си...
И затварям се до време само в нас...
Но изгрее ли Лунната пътека...
Криле разтварям и политам...
Необятна съм... и бързо, и полека...
Волно над света се скитам...
Сърцето жадно е за кръв на капки...
Душата пък от нежност е ефирна...
Ласкаво поглъщам всяка хапка...
Прилепи и пеперуди в мене сбирам...

:arrow: Невъзможна възможност

[Zatoichi]

Само Блян ли си остава
добротата всеобща човешка,
напразно ли сърцето се надява,
делейки се на"царица",офицер" и "пешка"...?
Само Блян ли си остава
усмивката лъчиста,непокварена,
докога с омраза все ще се прощава
с душа от гняв запалена...?
Само блян ли си остава
в погледа щастливия блясък,
блян ли е алтруистичната проява,
нима ще тънем вечно в плаващ пясък...?
Блян ли е,или е реалност?
Невъзможна възможност - нима!?
Във въображение нека превърнем всяка печалност,
нека вярваме тогаз,във себе си и във света...

:arrow: Счупена лира

[ProstoAz]

   Нима със мойта лира
   мога песен да изсвиря?
   Нима предадената ми душа
   може да бъде твойта луна?
   Разбира се,че не!
   Ти всичко ми отне!
   Песента любовна ти прекъсна
   и всеки нотен лист откъсна!
   Да ти всичко мое срути!
   лирата на две ми счупи
   душата ми изтругна грубо
   ...и какво ли ми остана друго?

                                                 
                                     Дивите коне
                                       

[Zatoichi]

Сред морета,океани,
сред гори и планини,
под земя и над поляни
звук един кънти.
Звук на непозната радост,
на безмерна красота,
съчетан със буйна младост,
съчетан с една душа.
И звънтят те лудо -
по голата земя - копита
и всеки миг превръща се във чудо
от неизказана възхита.
Тичайте все така,навред,
радвайте човешкото сърце
и все напред,и все напред,
защото вий сте Дивите коне.

:arrow: Криле от мрамор

[SkitnicaVmoretO]

Криле от мрамор...
не летят, не се издигат,
тежат на плещите ми като камък,
със тях се чувствам като пленница,
зад стени на мрачен замък...
Криле които са ми пречка,
не ми помагат, само ме болят
не ме издигат в небесата,
тежат, не могат да летят...
Криле които ме убиват,
които спират моя път,
криле...студени като лед...
криле от мрамор, не от плът !

:arrow:  Белезите на раздялата

[nejno_angel4e]

Белезите на раздялата,
като окови са за душата ми,
разкъсват ме на рани цялата,
спират до болка дъха ми.

Мрачен е пътя към стаята
със стари и нови спомени,
но жива е още пепелта с жаравата,
много чувства за вложени.

Изоставен път :p

[Zatoichi]

Нейде далече във нашия свят
скрит под пелерина от прах,
извива се път,на който сенките спят,
от който буди се в душите ни страх.
Изоставен път пресича
изнурената земя,
а по него никой веч не тича,
защото забрава облива човешките сърца.
Пътят на Истината и познанието,
пътят към самите нас,
път забравен заради страданието,
път прокуйдащ невежия мраз...

Маргаритка и кактус

[{dulgokoska}]

Обичат се... а разлики те имат...
Тя нежна е... той пък е с бодливост...
Привличат се... вниманието взимат...
Тя смее се... у него е свенливост...
Бодлите му го пазят от сближаване...
И затворен е в крепост от смущение...
Тя лекичко и бързо приближава се...
Не спира пред погледа му с изумление...
Листенцата и' белички сияят...
Красотата му под бодли прозира...
Докосват се... не я ранява... знаят...
Че в разликите прилика все има!

:arrow: Зимна свежест

[SkitnicaVmoretO]

Преваля октомври,
мирише на зима,
със неиния бял аромат,
скоро ще доиде да ни прегърне
със своите преспи от сняг.
Света ще покрие във бели одежди,
коледни песни пак ще запее,
вятър студен по улуци ще свири...
иде зима. Преваля октомври.

:arrow: Страната на сънищата  :p

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

В сънищата искам да живея,
в техния магичен свят,
да не плача,а да се смея...
да превърна в Рай моя Ад...
В сънища и блянове неземни
да се чувствам най-щастлива,
да живея в дни вълшебни,
в една приказка красива...

:arrow: Красотата на болката

[ProstoAz]

    Сама седя в тъмната си стая
    и тихо за неволите ридая
    а сърцето ми бие диво...
    боли,ала е толкова красиво!


:arrow: Състарените ръце   

[SkitnicaVmoretO]

хехехе И на мен често се случва  :)

По косите и побелели познавам
тежко бреме години е носила,
очите и празни издават,
благослов под небето е просила.
Години наред се е скитала,
личи по туй уморено лице,
дано са намерили, каквото са търсили,
тия състарени преждевремнно ръце.

:arrow: Любовна соната  :p

[edin_zabraven_mig]

На небето закована е луната,
а щурците танцуват и пеят.
Каква прекрасна любовна соната!
Дори и звездите се смеят.

Небето е спокойно и ясно,
всичко е толкова живо.
Какво представление прекрасно,
лъчезарно, нежно и красиво.

:arrow: Една шепа мечти

[{dulgokoska}]

Събирам си целувките за тебе...
В ръце, треперещи от студ...
Затварям ги за много дълго време...
И моля се... да не ставаш вече друг...
Събирам си моментите щастливи...
В които само с тебе съм живяла...
И топля ги... те всякак са красиви...
Но стоплени са по във друга гама...
Събирам си аз спомените тленни...
Теб, мен... прегръдки и очи...
Събирам цели Нас в ръце студени...
Държа... една шепа мечти...

:arrow: Няма лек за мене