News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

А тя е като плаващи пясъци...
Понечиш ли да се измъкнеш...
Затяга си хватката стряскащо...
И те прави мъглив и безплътен...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Като призрак във тъмата тлеещ,
заключен между залез и зора,
за светлинката горестно жалеещ
в усоите на детелинова гора....
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Се лута верният Поет...
На ръцете е изписано...
Че римите му са и лек...
И меч, и свобода зазидана...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Може ли мълчанието да говори,
може ли от него да боли,
може ли със думичките то да спори..?
Искам си ги-детелинови мъгли!
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

неземен

 [mhmm] [sad3]
 Мъгла,мъгла,
мъгла в главата,
мъгла в ума;
върти се пак земята
във Космоса сама...
Човек разбира,
че е гост за ден.
Утеха не намира:
-Защо ли е роден?
Навсякъде пътеки,
а няма,няма път...
И никак не е леко
когато всички спят,
посока да намериш,
да намериш верен път.
Самичък да поверваш,
че не грешиш и този път!
Мъгла в главата,
мъгла в ума,
върти се пак земята
и е в Космоса сама.
To be,or not to be

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Искам и съдбата
поне веднъж да бъде честна с мен.
Искам светлината
да се върне в моя ден...

Не искам тръни, ни бодли...
Искам поляни с детелини и цветя.
Днес сърцето ми кърви...
Но на кой му пука за това?

RAZLICHEN

Искания простички и ясни,
скрити в мислите ни ежедневни,
в детелините прекрасни,
търсим пътищата верни.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

А пътечките ни мамят...
Но се случва и понякога...
Объркана такава, някак...
Да ни намери по-оттатъка...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Къде си?
Дали ще те намеря
сред мъглата?
Сама треперя
с детелина в ръката.

RAZLICHEN

По какво ще се познаем,
по детелината в ръка или...?
По стихчето в реда безкраен,
което нашето събуждане роди...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ще се познаем по това,
че ти държиш сърцето ми в шепи,
а аз твоето, в своята ръка...
И в едно душите ни са слети...

RAZLICHEN

Слънцето се отразява
във листа от детелини.
Тайничко ни се надява,
да останем неделими...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ще останем неделими...
Завинаги един до друг.
Небесата ще са сини...
И винаги ще бъда тук.

неземен


И винаги ще бъда тук,
край теб, да знаеш.
Когато ме забравиш с друг,
повярвай,ще се каеш.
To be,or not to be

RAZLICHEN

Тук съм си отново,
а отвън е студ и мрак.
Само в детелиновото слово
зимата не ще остави тъжен знак...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.