"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

RAZLICHEN

Такава малка и невинна,
непитаща,неискаща,по детски,
накарала ни в тази вечер зимна
да бъдем припев на любовни песни...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

И да се повтаряме по устни...
С глас на непрекъснат водопад...
По детски и душите ни са плътски...
Пъпки на пленяващ розов цвят...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Ухаещи преди да се разлистят...
Какво безумие ни пак повежда,
бодлите ни да галят искат,
във лошото ний виждаме надежда...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Да се горим, да се топим, да ставаме...
Капки от втечнен метал...
Заиграли се във гонене, търкаляне...
Ухая ли ти още на печал?...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Ухаеш ми на листопади есенни,
на пролетно разлистване,
на лятна вечер песенна,
на белоснежното до черно чак орисване...

Ухаеш на вълшебност,
изреченост на думи и надежди,
всяка болка,обич,може би потребност,
тъчеш с римуващи се прежди...

Ухаеш на насбъдване,
на звучнотиха недовършеност,
в поредното си спряло тръгване,
остава недотърсеност...
:)
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Ухае сняг и се разстеля...
По слънчеви лъчи във пряг...
Не гоня, който ме преследва...
Но той не пее розопад...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

В пустоесенно мълчание,
поклащайки се детелините,
жадуват белоснежното ухание,
в което да са пак раними...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Крехки като шепа скреж...
Стисната във топли длани...
Цветът им става на горещ...
А името им... Пожелани...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

С надежда за късмет
и тиха споделеност,
потърсихме ги сред
една мъглива неопределеност...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

За да открият зад завесите...
Букети ароматни, свидни...
От на сто огньове песните...
От щастието на годините...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Открили новият сезон
танцуват под аплодисменти,
душевният ни камертон
ни води в правилните ленти...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Но тези петолиния са тесни...
Нека има и вратички...
Че уморяват многото куплети...
В сивите си миши срички...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Музика във петолинията скрита
озвучава тук мъглата,
през вратичките наднича
истината непозната...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Кима ми с главица нежна...
И усмихва се полека...
За ръката ме повежда...
По една добра пътека...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Следвам нечии следи,
оставени са уж случайно,
идвал ли съм тук преди,
чувствам се...незнайно...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.