"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

RAZLICHEN

Какво е тук реалността?
Може би е твоя стих,
нямаме очи,ни глас,но
имаме копнежа си ужасно тих
по другия...По него те открих.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

magit0o0

По чистата и тежка самота..
ела при мене.. чуваш моя вик..
чакам те ... до края на нощта..
Ела да видиш колко ме боли..
ела да вкусиш бистрата сълза..
В мъглата намери ме... аз съм там..
в росата потърси ме.. сам..
Има за какво да се събудиш,
може би наяве също има
две очи,в които да се влюбиш,
пролет идва и СЛЕД най-тежка зима.
          ( bY RAZLICHEN )

http://www.magit0o0.blogspot.com/

RAZLICHEN

Изгубени стоим и чакаме мъглата
да се вдигне.Студено.Тъмно.Не говорим.
А можем просто със словата,
сърцата си за обич да отворим.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ти в моето мъничко сърце промъкна се.
Неусетно превзе целия ми сивкав свят.
Цялата, до последната частичка отмъкна ме.
Любовта кара ли те да се чувстваш богат
?

RAZLICHEN

Във спомен мой погледнах,
изпълнен с детелинова мъгла,
и глас вълшебен ми прошепна:
,,от Любовта се раждат цветните слова,,!
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

И оцветявам със зелено дните си-
детелиновия цвят на любовта.
И обковавам с диамант мечтите си.
Ти си моя плен. Ти си свобода.

magit0o0

Свобода .. която отлетя..
Сред детелините те търся...
лист по лист...
И бродя след душата
след песента на пиянист...
Душата ми е твоя.. обкована..
аз съм тук.. на детелинова поляна
Има за какво да се събудиш,
може би наяве също има
две очи,в които да се влюбиш,
пролет идва и СЛЕД най-тежка зима.
          ( bY RAZLICHEN )

http://www.magit0o0.blogspot.com/

RAZLICHEN

Под звуците на Лунната соната
танцуват детелинови цветя,
едни посрещат,други ги изпращат,
влюбените тук остават-те са у дома.
Симфония вълшебна зазвучава-
соната с песента на техните сърца.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Детелините дали ще ни закрилят,
когато завали отново киселинен дъжд?
Сърцата дали едно до друго ще пулсират,
когато били са отделени веднъж?

RAZLICHEN

Не зная,всичко ми се губи,
наясно съм и после пак мъгла.
Не искам повече сърцето да се чуди,
със теб или отново самота!
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Самотата винаги сама се спира
и душата най-нагло обладава.
Сърцето спира да пулсира.
Защо съдбата е такава?

RAZLICHEN

Съдбата е безсилна
пред детелиновия цвят,
той прави връзката ни силна.
Море съм...ти си моя бряг!
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ти спри се пак при мен.
Аз ще бъда твоята утеха.
Когато се почувстваш уморен,
ще съм твоята пътека.

{dulgokoska}

По която ще летиш...
Обичаш, щом го правиш...
Скрипецът е един...
На него леки сме му... заедно...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Край,губещ се в безкрая,
Начало свършило със стих от Рая!
В Ада детелините играят,
дори и себе си не мога да позная!
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.