"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Дочух те, че я викаш...
Мойте белички цветя...
Тъжни тихичко ме питат...
Детелините ми взе ли тя...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Окъпани стоят надеждите
във детелинова роса.
Не зная на къде повеждат ме,
росата е със вкус на истинска сълза.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

И триъгълник затваря се...
Плътно, ей така...
Едно във друго сглабят се...
Сърцатите листа...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

И в този детелинов свят
сам сама не ми се остава.
Не искам да усещам хлад.
Никога не ще забравя.


RAZLICHEN

Забравата е лек,
от който пие тъжен спомен.
Детето в мен дори да порасте,
не искам аз да съм човек
вез вяра в детелини-безчувствен и безбожен.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

RAZLICHEN

Чувам го и той е песен,
със нея може би ще долети,
надеждата за свят чудесен.
Виж детелината блести!
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

По меката и' кожа святка...
Чист и росен маргарит...
Идеите ми са ужасни...
И прекрасни... да поспим...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


{dulgokoska}

Или пък са илюзии...
Безплодните ни опити...
За по-различни сънища...
За други ни животи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Илюзии,мечти и сънища,
думички красиви.
Вървим по прашните си пътища,
със детелини крачим,
а по Лустрото ревниви...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

И крачим бавно към мъглата,
оплетена от многобройни детелини.
По - прекрасна от дъгата...
Двамата под едно небе спиме.

{dulgokoska}

Очите ми са винаги отворени...
Ще те пазя, щом буден не си...
Аз съм добре, аз съм доволна...
Тук съм, до теб съм, спокойно поспи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


dylgokoska

За моя сън-недей се тревожи,
той без друго свикнал е да липсва,
глава на възглавницата спокойно сложи,
от грижите ми към теб..не ми писва.
Може да си разочарован, ако не успееш, но си обречен, ако не опиташ. /Б. Силс/

RAZLICHEN

В сънят си може би усещам,
дъха ти топъл и вълшебен.
Страх ме е когато се събуждам,
очите си полуотварям с трепет,
ако те няма,във съня си пак се втурвам,
да търся детелиновото цвете.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Нима не си го осъзнал...
То навсякъде расте...
Ако към мене си прострял...
Пътечка... от добри ръце...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

И там, на детелиновите поляни
ще събираме в шепите си роса.
От любов и нежност сме пияни.
Реалността е по - красива от съня.