News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Затова не говори...
То, сърцето ти, туптуп-ка...
За да чувам всичките нощи...
Радост или несполука...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

То сърцето си избира
ритъм неслучаен,
ту забързва,ту се спира,
цъка в него взрив незнаен...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

А щом изцъка се.. и БУМ...
Черното ще стане бяло...
В представи за момент любим...
Останал в коридорче тайно...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Залите просторни,алчносветли,
в злато по стените,до тавана,
канят всички любовта отрекли...
Не благодаря,в коридорчето ще си остана...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Защото твърде много пъти себе си убивах.
А детелините увяхнаха в очите на тъгата.
Себе си хиляди пъти (заради теб) презирах.
А ти не ме откри и аз загубих се в мъглата...

RAZLICHEN

Възкръсва със цвета отново,
живота им след всяка зима,
в мъглата виждам слово,
следи от тъй позната рима...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

И вмъква се под кожата, жегва душите.
Мислите плават в океана на любовта.
В такъв свят стойност нямат парите
и някак по-красива е цялата Земя...

RAZLICHEN

По-красива е някак Земята,
зимата не ни напомня за лед,
усмивка ни носи дори и тъгата,
когато сме с любимия човек...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Но каква тъга може да те налегне,
когато от щастие като слънцето сияеш...?
Скръбта не може този път да ти посегне.
Просто обичаш и друго не ти трябва да знаеш.

{dulgokoska}

А научиш ли много, мъдростта натежава...
Узряваш и падаш с аромат задушлив...
Вярно, че знаеш красотата тогава...
Но тя си отива, ти в мъглата стоиш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Тъгата във безброй нюанси,
подобно златокрила есен,
сестра е на любовните романси
и припев на лирична песен.

Дори и слънцето поглежда
с тъга,отивайки към мир незнаен,
красотата през мъгла довежда
негов лъч-дали случаен..?
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

RAZLICHEN

Държи те и не те оставя,
пред нищото е по-добре да ни боли,
дали със нова само се забравя
една любов...сърцето ни мълчи...

,,Случайно,, питаме за някой,
,,случайно,, имаме мечти,
,,случайно,, и съня към него бяга,
,,случайно,, чакаме да позвъни...
с надеждата ,,случайното,, да победи...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

Zatoichi

Ала е толкова небрежно-мимолетна
случайността във нашите надежди,
че всяка пролет случва се безцветна,
когато детелините случайно се нареждат.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

RAZLICHEN

Една мъгла студена,непрогледна довежда
ни тъга и слънцето дори угасва,
една случайна /даже в рима/ среща
я прави детелинова и ясна...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

А тази среща е съдбовна.
Когато ти ме чакаш мен.
Една е поемата любовна...
И нощта превръща се в ден.