News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Но отражението ми говори...
Как съм същото човече...
С малко повече от спомените...
Които през живота срещнах...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Говорят спомените ми за тебе,
а разума диктува ми забрава.
На кой ли днеска е потребен,
портрета ни на детелинова поляна?
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Освен на пътника... погледнал в нас...
И с надежда завидял...
Крачките му в този час...
Олекват на заспала жал...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

В бъдещето взираме се двама,
търсим своята съдба,
искам тук да си остана,
скрит във детелинова мъгла!
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Но не... напреде е животът...
Ясен лъч от слънчев ден...
Мъгливото във тройна доза...
Отпивам за късмет ранен...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Отпивам от мъглата,
не искам може би да вижда,
сърцето ми тъгата,
от душата що приижда.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Но как мога болката да убия,
щом мъглата в мене се вселява?
И как страданието си аз да скрия,
щом всеки път (заради тебе) страдам...

RAZLICHEN

Страданието е заложено в поетар
за болката той пише за отличенр
може би това го отличава от човекар
можещ да остава безРазличен!
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Може би. Но защо ми е любовта,
щом само страдание ми носи?
Аз искам да намеря радостта,
без да си задавам хиляди въпроси.

И не искам детелини дори,
а просто шепа топлина...
Искам просто да спре да боли.
И никога повече да не бъда сама...

RAZLICHEN

Желания простички,реални,
излизащи от всяко истинско сърце,
дори за хора неидеални
достатъчни.Къде си ти?Къде?
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Кой ли ще ги сбъдне? Кой ли...?
Кой ще дойде с детелиновата мъгла?
Омръзна ми от тръни, хвойни...
Аз искам детелина с четири листа.

RAZLICHEN

Не виждаш ти четвъртото листенце,
умът ти явно ги брои.
Погледни с очите на детенце-
то пред теб стои!
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

А щастието, то къде е?
Нали детелината го носи?
Защо любовта пред мен немее?
Защо трябва сърцето ми да проси?

RAZLICHEN

Не,недей да просиш ,
за сърцето няма милостиня!
Щом във него огън носиш,
то не може да изстине.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Може би така е...
Но съдбата не е лека.
Може би тъга е
съдбата на поета.