"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

И тя се разбива... на приливи...
Поглъщат те, зная, усещам...
Недей им дърпа, пусни се...
При мене те само довеждат...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Приливи доста солени,
носещи сладост в начало,
удавих душата в надежди големи,
оставам само по...тяло.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

reinbow

За мен ли е то
или друга със ласки дарил си
преди да узнаеш защо
изрече устата - Върви си...

{dulgokoska}

На тръгване сама ще погледна...
В очите, без бистра водица...
Лееха нявга поеми...
Сухи сега кладенци са...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

В безмълвност оставам да чакам,
на статуя вече приличам,
от камък сърцето си дялам
и думи се уча да сричам...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Но как да излязат наяве...
Щом сърцето във мене се стиска...
Да те прави нахално печален...
То не може, боли и не иска...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Не знам дали ще те открия...
кога ще спра да те жадувам...
не знам дали ще се наситя
някога...да те сънувам...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Но знам, че ти си ми ласка...
И вечер ме много разнежваш...
Признай си само за кратко...
Как липсвам ти, щом ме погледнеш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Не гледам небето щом имам
очите ти-там ще изгрява
Зорницата,само се питам...
сънувам ли...къде си наяве...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Наблизо и винаги другаде...
Където по мен ще тъгуваш...
Ако ме получиш съм свършена...
Насън ми се повеч любуваш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Докосвам те с мисли и ето
от руменост сякаш си цяла
и огненост,скрила в сърцето,
душата от снежност по-бяла...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

reinbow

Докосваш, а пръстите парят...
сънувам ли... ако сън е не искам...
Спри, събуди ме, там в ляво
да спре тази болка убийствена...

RAZLICHEN

Не знам до кога във стиха си
на болката ще те отъждествявам,
не знам дали една си...
но да те има,се надявам...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

reinbow

Мен не можеш да имаш
аз съм птица свободна
затвориш ли ме умирам
виж за приятел... съм твоя...

RAZLICHEN

Приятел...хм нещо велико,
по-истинско даже от хляба,
да искам не смея,но тихо
приемам те...даже на сляпо...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.