ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Още мъничко лъжи за теб какво са?
Може би истински те правят те...
Но всичките онези въпроси
ме измъчват... лутат се в мен...

{dulgokoska}

Лутат се хиляди зимни ръце...
И търсят кого да прегърнат...
А вънка - виелици в празно небе...
Ги гонят, с мечта да ги върнат...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Да ги върнат в мислите пропити
с мед и мъничко отрова...
Аз не искам да ги опитвам.
Аз съм друга, аз съм нова.

RAZLICHEN

Опитвам,крада и от други
щастие,свое си нямам
Това са лъжовни заблуди,
без теб-всичко е измама.

свое
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Свое име съм избрала...
Казвам се от днес "Немила"...
Каквото имала съм - дала...
Каквото нямала - ще имам...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Erato

Няма да ти падна на колене
няма аз да прося любовта
нека който ме обича да ме вземе
всичко друго е безмислено сега...


Прости ми всички грехове,
прости ми че съм си такава,
че в мен живеят всички страхове...

{dulgokoska}

Всичко друго ще бъде безценно...
Аз не искам такива неща...
Имам петаче вълшебно...
И го давам за усмивка една...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Подарявам ти сълза на радост,
в нея има и усмивка.
Дай вълшебното петаче
на този,който с болка плаче!

болка
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Болка във вените ми плъзва.
Сърцето ми бавно изгаря.
За самотата ме завърза.
И въпреки всичко не съжалявам...

RAZLICHEN

Не съжалявам за нищо ,
свързано с тебе.
Нямаше нищо излишно,
сбъркано е нашето време

нашето време
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Нашето време без време изтече.
Взимам си всичко. Взимам си света.
Кръв от шепите изведнъж потече.
Тръгвам си. Сълзи ни носи дъжда.

XpacTa_lavista

Заспалият вестник в свойто минало дреме
осмелилият въздух с шепи сълзи ни носи
издухва се в колиба закъснялото време
а ръката протегната за размисли проси.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Протегната сутрин с деня се ръкува...
И в миг, че едно са, на мен ми се струва...
А сетне привечер с нощта се прегръща...
А моят живот се скъсява до дръжка...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Забулване нямо цветовете превари
в нощта се прегръща с увехнали пари
на мерени изгледи в вик недомерен-
нима е светът за слепците модерен.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Слепците ме виждат, за тях съм тъй цветна...
Че моята обич детинска, предметна...
Е като някоя уличка тиха...
А в нея се лутат безримови стихове...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."