ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

"Стоп" ли искаш да ми кажеш,
от мен ли стоп очакваш,
а може би ще ми разкажеш
прекара вечерта си как.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Може би във клетка птица...
По- ще е щастлива...
В мечти на чудни върволици...
Наместо в полет в глуха нива...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Глуха вероятно е фантазията моя,
непосилно е да си представи
в този час тъгата твоя,
в която радостта се моя дави.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

В този час не се намесвай...
Радостта си ти пази...
Моето е друго нещо...
На тебе не върви...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Друго е,когато
и предишното се промени,
някак полуслято
секунда всяка се мени.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Полуслято огледало...
С одеяло...
Чуднота...
Полуизгряло...
Със презряло...
Празнота...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Изгрялото достига залез
а залезът във изгрев се преобръща,
но в този тъй рутинен наниз
нищо времето не връща.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Нищо в пръсти не остава...
Разпериш ли ги в махане...
Спектакълът се примирява...
С оставащото чакане...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Чакане за думи,
чакане за чувства,
идващи куршуми,
но не и изкуства.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Изкуства мании са същи...
Със красиви мигли вирнати...
Показват част със свойта външност...
А тя е повечко гримирана...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Вън вятъра листата гони.
А душите линеят празни.
Кой самотата ще прогони?
Есента е толкова заразна.

XpacTa_lavista

Черешата е тъй висока и крехка
а духът ми толкова тежи
толкова заразна е скръбта ми
в сухите клонаци ще лежи.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Сухите очи не могат да заплачат.
Коравото сърце пред болката немее.
Дали това изобщо нещо значи?
Всеки в лицето на другия се смее.

RAZLICHEN

На другия в лицето
поглеждай...и очите
ще ти кажат,там където
крият се лъжите.

поглеждай
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Поглеждай към онази наша снимка.
Сърцето ти дали като моето се свива?
И въпреки че съм цяла, пак има бримка.
Спомена за теб в сърцето ми пулсира...