News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

XpacTa_lavista

Ураганите повалиха дърветата!
Знаците се пречупиха...
Без път не искам да върви каретата,
но краката се научиха.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

elf`s_soul

Научиха ми номерата на изуст,
научиха кога съм тъжна като по програма,
сякаш знаят кога и как изпитвам радост,
кога съм влюбена и колко съм ранима...

Те знаят, по-добре от мене как живея,
в какво съм права и в какво греша,
да съдят знаят само и вече не желая,
да слушам как правилно аз да греша...


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

magit0o0

#6347
КАто песен за морето
като чистата душа..
ЛИтнах горе.. из небето..
не с крила.. а с радостта !

КАто слънцето горещо
като пъстрите цветя..
РАдоСт сипе се във мене
колко се е променил света..

Вече виждам го.. тъй ясно..
с неизменна красота..
Колко хубав е живота..
колко хубава е нашата Земя !

Има за какво да се събудиш,
може би наяве също има
две очи,в които да се влюбиш,
пролет идва и СЛЕД най-тежка зима.
          ( bY RAZLICHEN )

http://www.magit0o0.blogspot.com/

Jane

Вече виждам, че могла съм да те стигна
и стигнала съм там, където трябва.
Твърде си ми скъп сега да спирам,
и щом ми позволяваш - продължавам!

Още малко... Капчица остана.
За добро или за лошо - ти си тук.
И аз съм тук. Истинска, желана.
Ти направи света ми много друг,

но така е страшно по-красив!
И не илюзия, и не ръждива твар.
А моя свят, намерения, жив!
Не скапана искрица, а пожар...

Под сълзите на есенните листа...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ти си тук. Аз отново оживях.
Надявах се този път да ме убиеш.
Спасих се. Как ли успях?
В сърцето ми защо се криеш?

RAZLICHEN

Топло е тук,има място
за всеки изгубен,самотен.
Стрелям,макар че е ясно,
искам затвор-доживотен.

затвор
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Затвор. И четири стени.
Толкоз черни, а са бели.
Те знаят колко ме боли.
Те истинската мен са видели.

RAZLICHEN

Измамна можеш ли да бъдеш
когато си на свобода?
Вярвам ти дори когато лъжеш.
Истинската има ли мечта?

мечта
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Мечта моя, сбъдни се.
Бъди мой. Бъди света.
Кошмарът свърши. Събуди се.
Наяве вече не е мъгла.

RAZLICHEN

Събуди Зората,че сънува,
че обича Тъмнина,
и не може да изплува
Деня...той копнее за Луна.


не може
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Не може да си тръгнеш бездушно,
прегърнал нова обич в ръцете.
Защо ме излъга? Не беше нужно.
Ти ли ми донесе скръбта, поете?

{dulgokoska}

Ти ли, Поете, по мене въздишаш...
Таз муза е преходна, даже невярна...
Влияя понякога грешно на стихове...
Или пък извръщам мисълта ти нецяла...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

На стихове насищане няма,
душата когато е гладна.
В сърцето оставяме рана,
когато римата е хладна.

рана
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

Arwen

Рана сред другите зее безпризорно.
Като малък хищник с кървави петна.
Уви, клета е душата на един затвориник,
отнел живот, за да живее любовта...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

{dulgokoska}

За да живее любовта, умри...
Казват, че не си Ромео...
Но виждам в тихите очи...
Една борба за Жулиета смела...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."