News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Находка в черната земя открих.
Небето се оглеждаше в реката.
Дълго време в черупка се крих
и твърде дълго плащах цената.

Devil`s Bride

Плащах на сълзите си да те следят,
да ми кажат с кой си и какво говориш...
А илюзиите мои не спряха да ламтят
как ще реагираш и какво ще сториш...

Аз измислях си трагедии и драми,
колосални уж проблеми сътворих...
И хиперболизирах нашите романи,
и себе си най-много нараних.

elf`s_soul

Сътворих безброй илюзии,
светове по-приказни от приказки.
Иделани- без злодей- истории
да живееш в тях, дори да са измислени...
Изрисувах най-красивите картини,
светове прекрасни и мечтани...
Ала нужни са ми много вяра и магии,
за да превърна тези сънища в реални...


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

SkitnicaVmoretO

Дори да са измислени очите ти
с един единствен поглед убеди ме в тях.
Аз мога и да вярвам на илюзии
и много силно да се влюбя в тях.

CorvusCorax

#6289
Дори да са измислени, измамни,
неистински, неискрени, проклети,
сълзите ми са сълзи на поета,
с когото ги делиш наравно


Дори да се преструвам, да играя,
да плача или да се смея,
реално ще е, колкото умея
и истинско да е ще се старая


(по дяволите, третия куплет ми избяга...)

_______________________________________________________

ЕДИТ:

Ееее, как ме изпревари... Почвам ново...


Аз мога да бързам наникъде
Аз мога да чакам с години
Аз мога да гледам в очите ти
Аз мога да бягам. Хвани ме...

...като слънчево зайче
по стената
ще можеш ли?
Аз мога.




magit0o0

Слънчево зайче...
бяло,красиво..
Скача .. подскача
над всички цветя..
Радва се .. смее се
така е щастливо..
вижда то винаги весел света..

Няма за него ни болки
ни мъки..
Смее се докато може само..
То си играе със
приказки диви..
и със луната и с горското зло ..
Някога пада... друг път умира..
Някога иска.. но избор ли е ?..
Труден живот  дори  и за  него
Малкото слънчево зайче ..
не може да спре..
Има за какво да се събудиш,
може би наяве също има
две очи,в които да се влюбиш,
пролет идва и СЛЕД най-тежка зима.
          ( bY RAZLICHEN )

http://www.magit0o0.blogspot.com/

{dulgokoska}

Приказки диви текат по стъклата...
Нагоре придвижват просешки бяг...
Студени прозорците, сякаш не плачат...
Тогава защо ли пропуква се в тях...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Бяг и плач се преплитат в очите ми -
нямам сили докрай да прощавам.
Стига вече! Умряха и дните ми,
във които умеех да давам.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Стига вече насилие, болка...
Животни сме социални...
Капацитетът изпитахме колко е...
И обратно в страха си печален...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Изпитахме... не, изпихме до края онази
черна отрова, поднесена в рими.
Ти си твъгвай. Изчезвай. Не ми понася
да бъда заменка на нечии думи.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

В рими ще бутам напред същността си...
В деня си назад като рак ще вървя...
Имам си свои лични повратности...
Ти си далече от всичко това...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Лични повратности, съдби, уравнения,
дяволски трудни картинни задачи...
Сама се загубвам в сгрешени решения.
И протичко искам да стана прозрачна.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Прозрачна особа с пръсти от грес...
Изпречва се нагло пред всеки...
И тихата лудост довежда до теб...
Когато от милост и' пречиш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Довежда до теб мисълта
която по надолнището се търкаля,
умира и възкръсва пак от пепелта,
времето и реалността поваля.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Възкръсва пак зората...
Червена като пещ...
А малко по-нататък...
За умора ще се спреш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."