News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Афродита

Пулсират и сълзите по бузите тъй ярки ...
Кръвта се съсирва ... усещам капки мънички и  жарки ...
Не ще те дочакам ... сърцето без тебе вече спира ...
Оставям ти като наследство душата си ...
споменът тъй бързо ме убива ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Като наследство душата си оставям.
Моля те, пази я. Тя е мъничка искра.
И сърцето си на тебе завещавам.
Ти направи ме цяла. Истинска Жена.

Афродита

Истинска ли беше снежната картина ...
Рамката и' - чамово дърво ...
Стоеше там и от земетресение непоклатима ...
А сърцето на момичето оставаше едно ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

А сърцето оставаше едно послание.
Само то можеше без глас да крещи.
Все някога ще сбъдна своето желание.
И ще бъда обичана, както си обичан ти.

Афродита

Крещи хлапето загубило своята играчка ...
В пясъчника сбиха се други две деца ...
Самотата в прегръдката си безсърдечно мачка ...
Сънища обсипани с кристална суета ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Кристална суета във дъх на роза...
Една останала, пропаднала скала...
А в дъното на бездната - отворено...
Лежи небъдеще, с привкус на стена...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

В дъното светлината се е оплела.
И дави се, но не може зов да издаде.
Проклятието душата е превзела...
Дали тъмата ще я погълне, изяде?

XpacTa_lavista

Рони се боята бавно бавно-
бистрата вода ще я погълне...
Стари шарки въждат ново слънце:
нима мечтите си така изпълних?
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

nMz

Шарки от моменти е живота ...
В него пъстри багри се преливат ...
Щастието и тежката голгота ...
Бавно или бързо ни убиват ...
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

{dulgokoska}

Преливат ключета в ключалки...
И верни са всички във грешките...
Мисля си, колко е малко...
Да познаеш един по човешкото...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Колко е малко мойто сърце...
колко умора има в него обаче.
Колко много обич може да даде.
Но пак самичко остава в здрача...

SkitnicaVmoretO

Пак самичко ли плаче сърцето
и със сълзи покрива съня ми.
Знам, че всичко отдавна е взето
и за мене не ще да остане.

Афродита

Отдавна е взето сърцето ти от ада ...
и помен от болката му не намерих там ...
самият Дявол стоеше на олтара ...
венчах се за него ... но ти няма да си сам ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

На олтара венчах се за самотата.
От днес тя ме прави щастлива.
Отрекох любовта и тъгата...
Но често питам се дали съм жива?

{dulgokoska}

Дали жива ще бъде земята...
Напоена със кръв, упоена...
Аз зная... ще плаче горката...
А сълзите докрай ще я вземат...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."