News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

RAZLICHEN

Безценната ми свобода остана
едничкото което имам.
Давам я в замяна
на затвор с ,,обичам,,...

обичам
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

phibi

Обичам да бъда едничка. Самотна.
Не че другите мразя. Напротив, отричам.
Срутих всички пътеки към рая.
Без да искам(нарочно) се свличам.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Всички пътеки с крака изгорих...
Трих се във тях и те се взривиха...
А под костите тънки частици открих...
На спомнени радости, които ми скриха...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Частици открих от сърцето си. Още.
Явно огънят нямал е сили над него.
Аз съм слаба. Покорна съм. Нощем
все се чудя дали се погребах.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Дали се намерих в очите на нощи...
Поглеждащи мене самата отвън...
Не искам да помня къде се разхождам...
До първият слънчев лъч, също звън...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Слънчев лъч ме гони из града ми.
И никъде не мога да се скрия.
Проклет да бъде! И в съня ми
жесток впълпява, че съм жива.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Проклет пилон стърчи накриво...
Сякаш го ударил гарван...
И всичко е копирано с индиго...
Зловещо, немощно, неправо...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

С индиго ще постеля пак леглото -
то твоите извивки да копира.
В мастило ще ти потопя сакото,
че даже то ми стана мило.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

В мастило ще удавя тази мъка...
На душица с много щастие и смях...
Не е позволено да съм друга...
А за сълза една в копнеж живях...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Много щастие, по-малко много обич.
И в тази бърканица от излишни думи
и ти, и аз, еднакво неразбрали,
че да си жив е всъщност да си струваш.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

И ти, и аз... една подобна шепа...
На песъчинки, стрили се на прах...
Признавам си, по-често съм нелепа...
Но иначе и смислено живях...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

По - често съм уморена от лъжите ...
Нима ти пука за чувствата безчет ...
Оглеждаш се сутрин в огледалото ...
Забеляза ли се питам двуличието в теб ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

В огледало двуличие тъй се харесва...
Че образа свой накъсва в букет...
И гладно за още, слага трапезата...
В средата и' - пътища за много късмет...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Накъсва на сипеи спомена летен ...
Вълните изсипани ... пясъкът вплетен ...
в мечтите ти детски ... забравени дни ...
усещаш ли вече смъртните хладни очи ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Смъртните очи блестят нечисто...
С плам, освирепял за мъст...
Срещу всекиго и срещу всичко...
А мъртвите лелеят плът...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."