ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

От умора свалям си ината...
Ти знаеш какво ми е вътре...
До крайност тъга непозната...
Красиво и временно Утре...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Тъга непозната ми дните владее,
такава,усукана в безброй оригами,
и странно е как съвместно живее
с всичките мои радости прями.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Оригами горят в творчески полет...
И нивга не падат на пода...
Изчезват за миг с последния повей...
А след тях се преражда Природа...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Мерен и схванат бесът се прибира-
студени тапети в горещ манастир,
вехне с последния поглед чимшира,
люлка разклати духовния мир.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Люлка ме носи в хиляди стаи...
Обещава фантазия, другост...
В действителност само ухае...
Стяга въжето, инжекция лудост...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Кленови плодчета пърхат
в танци въздушни и земни
нежно крилцата потъркват
в действителност стават лечебни.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Лечебните отрови на тихия живот...
Попиват надълбоко и излизат...
Като гняв, отнесен към вида...
На чуждо тяло в мръсна риза...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Попиват надълбоко думички,
изречени с омраза
и няма гумички,
с които се изтриват...
Иска ми се ,,Ние,,-то да победи ,,Аз,,-а...

иска ми се
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

XpacTa_lavista

И стъпките в листата не оставят следи...
Иска ми се да я няма думата преди,
заличена от жълто, червено, зелено
и малкото слънце да е пак преродено.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

Прероденото кълбенце светлина...
В ясна нощ като слънце грее...
Какво като е спътник на Земя...
То спохожда всички страхове вечерни с тебе...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Спътник на човека верен,
и в мрачна нощ,и в ден лековерен
винаги е свободата,
ала слепец е будалата.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

XpacTa_lavista

Строгост и смелост до гроба
на будала във ръце се припичат
сдъвкали в клетката зоба
устни мълвят, не изричат.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Zatoichi

Устните,когато във безмълвие шептят,
най е шумно словото,
защото във действителност сърца крещят
и по е тежко от оловото.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Barbarian

Тишина в твоят гроб те посреща,
на бездушното бе ням свидетел.
Колко шумно премина отсреща,
а на нежност без свян бе радетел.

Jane

В апатия сложила времето,
в салфетка завила студа,
чувствата вплела в поезия,
ще пиша докрай, до Дъха!

Под сълзите на есенните листа...