"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

SkitnicaVmoretO

По светлината от сърцето
пътя ще намеря,подай ръка
когато се провикна, когато съм загубен
във гора и няма брод за да излезна.
Намери ме даже и да се изгубя
дори да мислиш вече че ме няма
търси ме, не не ме оставяй
в името на любовта голяма.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ръката си отмаляла подавам.
Чуй моя вик,моя зов...
Детелина малка ти давам,
символ на нашата любов.

Пътя ще намериш,следвай светлината.
Ръката ми дръж я много здраво ти.
И ще прекосиме заедно мъглата,
никой и нищо не ще ни раздели...

А ако се загубиш да викаш нужда няма.
Просто името ми тихо прошепни...
Ще те чуя,дори през стена голяма,
Знай,че само любовта ми ще те спаси...

SkitnicaVmoretO

Душата ми когато е стена
тогава ще успееш ли
да я събориш ?
В сърцето ми когато е мъгла
тогава ще успееш ли
да ме упътиш ?
Когато всичко, всичко
тъне в мрак
ела и светлината запали
огнъовете в очите скрити
ела и с обич разпали.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

В детелиновите листа ще се родя,
както Палечка роди се в цвете...
Любов и нежност ще ти подаря...
Обичам те,мили мой поете!

SkitnicaVmoretO

Когато се родиш
ще бъдеш малка
най-хубавото малко цвете.
Завито с одеало от мъгла
и детелина - обич във ръцете.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Копнея да се родя в твоите ръце...
Малка и безпомощна ще бъда аз...
Но ти приюти ме в своето сърце
и спаси ме от този ледовит мраз...

SkitnicaVmoretO

Копнея аз да се родиш от моите думи
и да изгрееш ти от моята любов
да ме дариш със щастие каквото,
никой няма.Да ме изпълниш с благослов.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Детелините са ми сестри,
а майка ми е мъглата.
Без тебе толкова боли,
без теб убива ме тъгата.

SkitnicaVmoretO

Ела, ела и няма да си тъжна
аз детелина в обич ще ти подаря
ела, за да не бъда сам и непотребен
и своето сърце аз ще ти подаря.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Идвам,скъпи.Ти ме чакай там,
сред детелиновата мъгла.
Не ще бъдеш вече сам,
щом имаш мен и любовта.
Детелина аз не искам,
себе си ми подари.
Копнея да те притискам,
до мен завинаги бъди.

SkitnicaVmoretO

И аз копнея да си с мене
и да докосвам твойте ръце
да ги взимам в моите, двете,
да те прегърна в своето сърце.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

През детелинови полета
с ранени нозе ще крача
и вечно теб ще търся,
не ще ме спрат студа и здрача...
През детелинови поля ще тичам,
ще те търся под дърво и камък,
дори от болка да се свличам...
Не ще угасне онзи пламък...

{dulgokoska}

А детелината с листа увяхна...
Само стебълце остана...
Не искам друга... нека крахът...
На тази тайна да ни стане...
И щом попита някой чужд...
"Как е ваш'та детелина"...
Да отговориме с единен звук...
"Тя е цяла във мъгла градина!"...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

А детелината е всъщност плевел
но нека никне ни в душата,
нали е знак за нашта обич
нищо, че е вредна...тя все пак е свята.

{dulgokoska}

И все пак има си история...
Древна, нова и различна...
Листата и' без звук отронват се...
Но тя расте... трева двулична...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."