News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

И в коси копринено горещи...
Тебе ще приласкам, облека...
Оставяйки далече всички сиви вещи...
Които са излишни в зелената гора...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Държиш сърцето ми като детелина в своите ръце,
откъсна и мен самата като малка детелина...
А аз дарявам ти своето влюбено сърце...
Мъглата зелена се вдига,ала с нея не ще си замина...

{dulgokoska}

Ще остана като корен във сърцето...
Малък, но дълбоко прокарал...
В ароматна мъгла ще се къпе лицето...
Макар скромен - най-скъп за тебе подарък!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Подаръка ти обич моя ще приема
и моя ще ти дам в замяна -
едно сърце, една душа
обвити в детелинова мъгла...

{dulgokoska}

Обвити казваш... но не се ли те душат...
Щом сгушат се в мъглата плътна...
Обичам те... с душа и с плът...
И все така ще бъде... дори щом съм мъртва!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Понякога души мъглата,
стиска ги във двете си ръце,
но дишат чувствата чрез тебе
и спомена за твоето лице...
И може някой ден да не успеят
сърцето може и да спре
но вечно теб ще чака -
детелини има и под райското небе...

{dulgokoska}

 [bravisimo]
И в Адските огньове, зная, има...
Ако ида там... ще чакам да се изпаря...
И като дим насред мъгла от детелини...
В Рая твой при тебе да се спра...
За да бъда твоят въздух, напоен...
С аромата на красивото минало...
Чувствата дишат през мен...
Защото винаги тебе съм имала!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

И ще потънем в нежни детелини,
от Ада и от Рая тихичко ръмящи
и без значение с мигове или с години,
ще останем с тебе във мъглата спящи.
Сънуващи с възхита Слънчевия ден,
отричащи живота тъй жесток,нелеп
и ти ще знаеш,че винаги ще имаш мен,
а азще знам,че винаги ще имам теб...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

И измежду хилядите зелени детелини...
Измежду гъсти детелинови мъгли...
Сърцето ми ще търси теб,любими...
Защото само обичта ти сърцето ми ще спаси...

{dulgokoska}

Защото твойта обич мене само чака...
Тъй както се е молела и скитала преди...
Познаваше ме още, щом бях ти непозната...
И сънува ме, когато не бях във твойте дни...
А аз лежах на мек килим от детелини...
И пеех нежна песен в сърцето си за теб...
А ти я чу далече, нали така, Любими...
Последва я и после... се сляхме в нощ и ден...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Аз още те сънувам мила моя,
и още скитам да те зърна през мъглата,
с протегнати към теб ръце,
те търся във тъмата...
Аз още моля се за тебе мила моя,
за тебе всеки ден благодаря,
на Господа и на съдбата,
че с теб ме срешна в детелинова мъгла..

{dulgokoska}

Че няма слънце, няма нощ...
В която ти до мен не си...
Че няма буренова мощ...
Която да изкорени...
Избуявайки от злост и ярост...
Сред градината ни на мира...
Няма, мили, просто няма...
Непростен ни грях във любовта!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ето,вземи тази малка детелина...
Нека щастие голямо да ти донесе тя...
И помни мен,своята любима...
Помни колко силна беше любовта...
И дори някой ден да се разделим,
аз не ще продължа без теб сама,
защото таз кула любовна не ще разрушим
и отново ще ни сполети любовта...

{dulgokoska}

Кула и светилище за нас е...
Мястото в сърцето ни едно...
Верига - детелинова мъгла е...
Оковала ни докрая със любов...
И няма вече тебе аз да питам...
Колко листчета в ръцете си държиш...
Защото в очите нежни виждам...
Че аз съм твойто цвете, щом мълчиш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ти,скъпа,си моята детелина зелена...
Ти-мое щастие и радост...
Не ще допусна никога да бъдеш наранена...
Ти си мойта нежна сладост...
Детелини ще кича в твоите коси...
И зелената нежност ще ни покрива...
Зелени като детелини са твоите очи...
В зелена мъгла сърцето ми се скрива...