"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

С тях ти гледаше във мене...
А не виждаше отвъд...
Понесе кестеново бреме...
И пристъпи в мойта плът...

[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

В очите ти колко пъти аз се губех...
в техните детелинови мъгли...
И сърцето си нейде в теб изгубих,
за това те моля го пази...

{dulgokoska}

Или пък в длани притисни го...
До последното му "туп"...
А сетне леко отпусни ги...
Положи ме в скута труп...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Сетне призови духа ми
със силата на една детелина.
И отново усети дъха ми,
на мен-твоята любима...

Може би,ще искаш да ме върнеш.
Но твърде късно ще бъде,уви.
Ще искаш пак да ме прегърнеш.
И ще се удавиш в сълзи...

{dulgokoska}

И във всяка от тях ще ме има...
Блясък в капки роса...
Които сме някога пили...
Представям си точно това...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


неземен

 [sad3] [sad3] [namigG]
Детелинки и мъгла,
мъгла,магла безкрайна.
Ти до днес не ме разбра,
защо,за мен е тайна.

И днес се скитам сам,
кълбото земно обикалям.
Където ида сам и там,
аз често си повтарям.

Закон ли е,или съдба,
за някои да вярвам.
Живота да е тегоба-
и все да се повтаря.
To be,or not to be

{dulgokoska}

Повтаря всяка детелина...
И мъглата се повтаря...
Предишната отмина...
Но нова се задава...
От земята, от небето...
Все ще се покаже...
Миналото мина...
Но новото ще каже:
"Преходът е вечен...
И всичко е разбрано...
Когато си облечен...
С четирилистно наметало"...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


неземен

 [sad3] [so_happy]
Сън на яве
Живота е мъгла.
Мъглива е загадка.
От както го разбрах
си дремя сладко, сладко.

Като къпан спя
и рая все сънувам;
аз и през нощта,
пътувам ли,пътувам.

Посетих вчера Марс,
а утре съм на гости...
С Венера-тя и аз,
приятели сме просто.

И тъй си припкам аз,
звездите обикалям,
и песнички на глас,
любими си повтарям.

А времето лети,
годините препускат.
Дали ще озапти
мечтите мои,пусти!...

To be,or not to be

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Дали ще мога да те заменя,любима?
Ще намеря ли любовта в чужди очи?
Дали когато на пътя видя детелина
сърцето отново ще почне да кърви ...?

Спомена в себе си ще тая.
Спомена за детелиновто щастие.
На гроба ти детелини ще поднеса.
И ще моля за последно причастие...

GP

Детелинова мъгла от питие със цвят зелен
Защо ми трябваше да пия пък на мен
Нима не знам че пак така ще се получи
И тежък ден след туй ще ми се случи

Че детелините, знай, ги възпяват
Лили ги търси по безкрайната земя
Лежала е тя сигурно пияна
На поляна с детелини с три листа
Моля, ако триете мои стихчета, занапред ми ги пращайте на лична бележка в профила. Благодаря предварително.

{dulgokoska}

[lol]


Само листа със стебло се не иска...
С лежане не става, действия ще...
Мъгливи небеса или кристално чисти...
Едното с другото еднакво не е...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Когато останеш ти без мен.
Когато друга в нощите те топли.
Когато се почувстваш наранен,
но не чуваш мойте вопли.
Отиди на онази поляна...
откъсни най-красивата детелина.
И ще зарастне твойта рана...
спомни си за мен-твоята любима.

{dulgokoska}

Споменът топли измамно...
Такава е нашта реалност...
В която зеленото куца...
И дим във очите скрибуца...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Споменът може би е само измамна утеха.
Пожар пламна и изпепели всички детелини до една.
Но без мен,повярвай,ще изгубиш своята пътека.
И на рамото ти не ще кацне вече птичката на любовта.

{dulgokoska}

А ти се изсмиваш от своето его...
И ме поглеждаш с чужди очи...
Казваш ми "мина, бе объркване смело"...
И я прегръщаш, за да ме боли...
Но аз съм пред тебе, в очите ти светя...
В онези зелени твои очи...
Които не знаят ме, но ме усещат...
Прегръщай и искай да ме боли...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."