"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

SkitnicaVmoretO

Аз не желая любовта ти нивга да предам,
за по-безценен дар не съм мечтала,
със твоита обич съм единствено богата
за туй и моята отдавна съм ти дала.
Ала и ти пази я като очите свои,
тъй както твойта пазя аз,
в ръцете стискай я, не я погубвай,
пази я всеки миг и всеки час...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Любовта моя не предавай,
сърцето свое ти давам,
пази го,много внимавай...
С теб пред нищо не се предавам.
Чувствай се най-богатото момиче,
цялата си любов ти дарявам,
обичай ме,защото те обичам,
с теб до край ще бъда,обещавам.

{dulgokoska}

Не ме питай защо те обричам...
Сърцето ми в ръцете си да пазиш...
Това не е обикновеността на кича...
Дълбокост по-голяма има в тази...
Постъпка... завет да му бъдеш...
Но дъха да не спираш му с натиск огромен...
Детелина сложи красиво да бъде...
Макар че и голо то само е твое!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

А тази детелина ще ни пази,
нали е с четири листа,
единствена и недокосната от никой,
закрилница на любовта ни.
Дори и бури да завеят,
дори и снежни преспи да затрупат пътя наш,
детелината ни е зелена вечно
и ще ни пази в труден час.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ще бъде закрилница наша тя,
през пътя ни така труден,
ще летим с детелинови листа,
всичко е възможно,когато си влюбен...
Детелината-за мен в свято нещо се превърна,
в символ на една голяма любов...
Намерих те и до себе си ще ти върна.
В сърцето си да ме пуснеш дали си готов?

edin_zabraven_mig

В моя живот си ти единствена една,
за тебе аз блянувам и копнея.
Дали готов съм? Готов съм да умра
за тебе и заради тебе да живея.
Какво ще кажеш мила моя, пеперудо?
Дали достатъчно ме ти цениш
и дали обичаш ме тъй лудо,
както ти сама понякога твърдиш?
А аз обречен съм на тебе, мила
дори и на оня свят ще бъда твой,
защото ти ми даваш безумна сила
и любовни мигове безброй.
Със тебе аз съм жив и потребен,
окъпан в дъжд от крехки детелини,
на любовта ти преданно верен
ще издигна храм в райски градини.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

В света ми си единствен,
ти ми даваш в живота смисъл
и не ме боли от мрака убийствен,
за теб е всяка моя мисъл...
Ти си моя блян,мечта...
Не се нуждая от нищо друго,
щом до мен те имам си сега,
ти си мойто мечтано чудо...
Не искам,за мен да умираш,
искам от теб единствено нещо-
обичай ме,не искам да спираш,
дари ми сърцето си горещо...
Ще съм твоята нежна пеперуда бяла,
но едно не мога да си обясня-
как без любовта ти съм живяла?
С теб сполетя ме радостта...
Дали те ценя недей ме пита,
Защото за мен всичко значиш ти
душата ми в облаците памукови полита,
ти сбъдна сакралните мечти...
Обичам те чак до полуда,
обречи на мен сърцето скъпоценно,
ще съм твойта малка пеперуда,
ще ти даря всичко мое ценно...
И на онзи свят,в одвъдното,
и дори в следващия живот,
ти ще бъдеш желание сбъднато,
отново ще бъдеш моя единствен брод...
И капките от детелиновия дъжд,
с устни до една ще изпия,
не бъди с мен само за веднъж,
а остани моя вечна ангелска магия...
Но,знай,от любовни клетви не се нуждая,
не искам храм в градините райски,
единствено от любовта ти се нуждая
и от твойте хиляди нежни ласки...

{dulgokoska}

Ласките за детелина...
Неспособен съм да дам...
В мъгла се губя... да премина...
През нея първо трябва сам!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Повярвай,сам да си не трябва...
Заедно ще се измъкнем от мъглата...
Позволи на сърцето в любовта да повярва,
не ще те оставя сам да си между листата...
Между детелиновите листа зелени,
които в оковите си силно те оплитат,
аз ще помогна на ръцете наранени,
защото устните ми за теб само питат...

SkitnicaVmoretO

Аз знам, че с теб не ще се предадеме,
и ще бориме за слънце в любовта,
аз имам теб, ти-имаш мене,
какво да искам повече сега.
В такава нощ остава само да дерзая,
в такава нощ остава само нежността,
която двама души си разменят
насред детелинова мъгла.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Обичай ме вечно,любима детелинке моя,
с нежните си листа ме гали,
дори да завали от детелините пороя,
за мен единствена ще си останеш ти...
И не ще се предадем пред нищо ние,
пред злобни хорски думи и лъжи,
сърцето ми пред теб не ще крие,
че без любовта ти то кърви...
И ще се борим срещу всички стихии,
срещу буен вятър,огън и вода
не ще ни разделят дори черни магии,
защото най-силната магия е любовта...
Имаш мен,не се съмнявай,така е,
целият ти принадлежя,
душата ми ще си признае,
че всичко аз ще ти даря...
Не е нужно за нищо да ме молиш,
аз сърцето си ще ти завещая,
не е нужно за мен да се бориш,
ти си тази,за която мечтая...
Нека нощта заедно да споделим,
тя готова е да ни закриля
и мост по между си ще построим,
в тази нощ така мъглива ...

{dulgokoska}

Нощта разсейва се от слънцето...
А мъглата детелинова - от тебе...
Като прекрасна свежа ружа си...
Която песен всеки миг ще да подеме...
И от гърдите и' - нежничко трептящи...
Ще се разлее песен за любов...
Мое цвете, покажи се, няма страшно...
Попей ми... за да дойде ден по-нов!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Любима,нощта се разсейва,да,
но не от слънцето,грешиш,
очите ти прогониха таз тъмнина,
и с нежност тъмното рушиш...
Мъглата детелинова я няма вече,
изгуби се,изчезна изведнъж,
от теб опиянен бяга надалече
дори и детелиновият дъжд...

WeySweet

Избяга, няма го, изчезна вече
сама останана детелинова роса
От листата на дърветата се свлече
и заедно с красивата дъга
повлече двамата извън реалността.
Късмет било е ... може би е само мит
различен от света
и всеки тйи реален миг....
Живота е смешно сив на жълти раета, по които трябва да тичаме избягвайки сивотата.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

В детелинови полета
ще тичаме двамата боси.
На детелиновата планета
щастие детелината ще носи...
И четири са детелиновите листа,
както четирите изминали години,
в които намерихме любовта,
през които с тебе бях,любими...