News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Лист по лист аз ще късам тази детелина
и ще се питам-обича ме или не ме обича?
Да остана ли тук или да си замина?
Ще остана!Завинаги...!-Сърцето мое ти си врича!

GaLLeRy

Оставам на нашия пристан вечен,
и губя се сред детелини
Мъглата им се стеле надалече.
И в  далечината ехти твоето име.
На детелини ухае спомена.
В детелини нежно се завивам.
Докато те няма-да се топля
в детелини.И в детелини да заспивам.
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Оставам!Детелината е моя пазителка.
Знам,нищо няма да успее да ме убие.
Ти,любима,си моята спасителка...
Няма смисъл сърцето ми да крие!

OvCeL4EnCetO

И щом сутрин черните очи си отворя
и през този прозорец навънка забродя...
Щом сърцето безцветно
към теб се обърне разбито..
Тогава го виждам,моя спасителен бряг..
Тогава се спирам на поляна с много от нея обляни..
Обичам детелини,защото щастие носят..
И макар много, малко на мене приличат!
Life is beautiful.So simple.

{dulgokoska}

Откъснах я, прости ми го... откъснах я...
Онази детелина във сърцето ти...
Ранено е... измамно е превързано...
Избързах ли... не зная, но лицето ти...
В очите ми изгряло е и плаче...
С онези свежи, цветнички сълзи...
Прости ми, че откъснах твоя цвят и...
Прости, че все повтарям ти "прости!"...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


OvCeL4EnCetO

Откъсната макар..
Стъпквана макар..
Отблъсквана макар...
Измъчена макар...
И тя като мене търпи,
и тя като мене се бори..
И тя все тъгата таи..
И тя накрая сълзи ще рони!
Life is beautiful.So simple.

DeTe_Ha_Xaoca

Ще рони, но нима ще я оставиш.
Нима сълзите няма с устни,
ти да подсушиш.
Нима ще я заробиш,
тя самичка да се бори,
за нейната идеална цел.
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

{dulgokoska}

Откога си ти тъй горд и безразличен...
Към чуждата, загледана съдба...
Повика ли те някое момиче...
Не му показвай никога гърба...
Защото то е цвят от детелина...
И крие си щастливото листо...
Обърнеш ли му гръб - ще си отиде...
И разбрал го, ще останеш си със гордото "Ако..."
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Изгубих те в мъглата,любими,
пътя обратно не мога да намеря...
Пътеката към сърцето си покажи ми,
не ме оставяй в мрака да треперя.

repi-s-lychec

Не ме оставяй надалеч от теб,
кажи ми как да те спечеля,
кажи ми как се стапя лед
и лек за всичко ще намеря.
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

{dulgokoska}

Ако ли не успея... пролетта...
С последни сили ще повикам...
И в зора си със свежите цветя...
Детелината в сърцето ще отритна...
Да иде там... при своите сестри...
И братята си - нацъфтели клони...
Ако не кажеш, ако замълчиш...
Аз ще бъда само зимен спомен...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


TuJNi4ka

Спомен останал нейде в тъмнината,
за който мислиш често до зори
за който някога ще съжаляваш,
и ще молиш с кървави сълзи "Прости"!
Тогава гордата ще бъда аз...
Безмилостно ще казвам "Не" в всеки ден и час.
Ще видя и почувствам мъката в твоите очи,
дано тогава спре да ме боли
и моето сърце от твойте рани да кърви.
Но уви това са само мои несбаднати мечти,
които аз сънувам всяка нощ
и моля се да станат някои ден реалност.
" Не, ние не можем да бъдем добри познати.
               Няма среда в любовта.
  Бяхме най-близки... Затуй отсега нататък
            Ще сме най-чужди в света. "
                     Блага Димитрова

lovesnoopdogg666

Нещастието и несбъднатите мечти са дълбока рана,
само надеждата ми остана!
Вярата замина си отдавна-още с любовта!
Ех,явно самотата е моята съдба!
Подбирай внимателно делата си, защото ти ще живееш със спомените си.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

И с тази детелина в ръка
във вечна обич ти се вричам.
Бъди до мен до края на света.
Аз завинаги ще те обичам!

{dulgokoska}

Да.... "винаги" е някак жално...
Сякаш че са празни думи...
Но дори когато зиме страдат...
Детелините са сладкодумни...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."